Стойчо Стойчев, политолог, пред „Труд news“: Разликата между Йотова и Гюров е 2:1 и е силно обезкуражаваща

Голяма част от избирателите на ГЕРБ ще гласуват за Йотова, защото ненавиждат „Продължаваме промяната“

В неделя е първият тур на президентските избори, съботата е ден за размисъл, кампанията приключва в полунощ в петък. Според проф. Стойчев 99.9 на сто ще има балотаж между Илияна Йотова и Андрей Гюров, като вероятността за победа на Йотова на него е 80 процента. Професорът смята, че към момента Гюров-Кандев са мобилизирали максимално електоралния си потенциал и не вижда откъде биха могли да добавят повече гласове. И още - че президентският вот беше рамкиран до голяма степен от парламентарния на 19 април, който предопредели възможностите, кандидатите и шансовете им и след него почти нищо не се случи, което да обърне тези тенденции.

- Предизборната кампания почти приключи, професор Стойчев. Остават пет дни, как върви тя досега, какви са впечатленията ви? 
- До този момент кампанията не изненада с нищо. Нещата, които бяха поставени в началото ù, се задържаха до ден днешен. Въртят се през цялото време сюжетите с петричкия Ескобар и „Петрохан“. Но предполагам, че ще има някакъв напън на негативна кампания през оставащите пет дни. Особено ако социологическите проучвания покажат някаква възможност или вероятност за пробив на Гюров, тъй като разликата в момента е 2:1 и е силно обезкуражаваща. Но все пак вторият кандидат има някакъв хипотетичен и теоретичен шанс да направи пробив. Големият проблем при него е да мобилизира част от вота на партиите без кандидат за президент - ГЕРБ и ДПС. Разбира се, на втория тур трябва да видим всички отпаднали кандидати дали ще могат да се обединят и да дадат гласовете си за някой от кандидатите на балотажа.

- Те са пренебрежимо малки като проценти тези кандидати...
- Първо са много малки и второ - самите кандидати като позиция и реторика не са еднозначно антиправителствени и ако трябва да подкрепят някой, те биха подкрепили Йотова, а не Гюров. Това до голяма степен обезсърчава екипа около Гюров. Но ниската избирателна активност означава почти 100% вероятност да се отиде на балотаж, а на него активността ще бъде още по-ниска.

- Какво сочат данните на вашата платформа BalkanPoll и на какво се основават те? 
- Нашите данни се основават на минали избори от 1991 година до ден днешен, на пълните масиви на секционно равнище, а не просто официалните данни, обобщени за страната. Благодарение на това, че масивите са качени на сайта на ЦИК всеки има достъп до тях и в момента могат да се направят много подробни анализи. Отделно от това разполагаме с архив на всички социологически проучвания, публикувани в пресата от 2001 година насам. Значи имаме изборен архив от 35 години назад и архив с изборни проучвания за 25 години назад. Това позволява да се види какви са грешките на социолозите обикновенно покрай избори. Те тенденциозно предварително винаги завишават шансовете и резултатите на партиите, които са на власт, подценяват новите кандидати, понякога пропускат възможностите на вторите кандидати. Всички тези грешки ние ги отчитаме в нашия модел. Към днешна дата данните показват 43,6 на сто за Йотова на първи тур, за нея биха гласували 919 109 души, т. е. под един милион.

- Но това са близо 500 хиляди гласа по-малко от тези, които „Прогресивна България“, която я подкрепя, получи на парламентарните избори на 19 април? 
- Точно така, по-малко ще бъдат със сигурност. Никой не храни надежда, че ще има резултата на „Прогресивна България“ по две основни причини. Първата е, че през април имахме критични избори, на които обикновенно отиват да гласуват хора, които традиционно не участват в избори. Тези гласоподаватели са между 400 и 700 хиляди. На последните избори имахме такава свърхмобилизация. Тези 600-700 хиляди души, които са гласували през април, но са от трайно негласуващите, ще се върнат обратно при трайно негласуващите до следващите критични избори. Това е едното. И второ, разбира се, пренасянето на личен авторитет от един политик на друг политик много трудно сработва. Голяма част от резултата на „Прогресивна България“ през април се дължи абсолютно на личния авторитет на Радев. Хората отидоха да гласуват за него, на него имат доверие. Когато им се представя госпожа Йотова, вярно, подкрепена от „Погресивна България“ и от Радев, но не е той самият. Винаги има по-малко гласове за кандидата на някого, защото той се води човек на този някой, а личният авторитет остава при титуляра. Има и още един фактор, за който според мен по чисто политкоректни причини в България не се споменава. Голяма част от българското население има традиционно схващане за политиката, в което жена президент някак си стои странно. Особено жена главнокомандващ въоръжените сили в тези турбулентни времена. Не говоря за някакъв вид сексистско отношение, но него го има и този фактор, който не е особено силен, може да доведе до някаква редукция от 3 до 8 процентни пункта по-малко гласове, отколкото ако кандидатът на „Прогресивна България“ беше мъж. Така че според мен, оценката към момента за госпожа Йотова от агенциите е завишена. Това, разбира се, не я прави по-малко вероятен победител с 80 на сто на балотажа. Важна уговорка е, че това не е 80 на сто от гласовете, а 80 процента вероятност за победа на втори тур.

- Като гледам платформата BalkanPoll, гласовете за Гюров-Кандев са 493 899, т. е повече, отколкото получиха ППДБ на парламентарните избори. Откъде идват тези гласове? 
- Най-напред, разбира се, от автентично подкрепящите ППДБ, автентичните борците срещу олигархията и корупцията, от автентичните антикомунисти, които не искат да видят комунистически президент заради връзката на госпожа Йотова навремето с БСП. Също има голяма част от хора от ГЕРБ, които със сигурност ще отидат да гласуват и ще изберат по-малкото зло според тях - няма да изберат Йотова, а Гюров пред дилемата Радев-Йотова. Затова се получава по-висок резултат при Гюров и Кандев отколкото чисто партийно са имали на парламентарните избори. И разбира се, в процентно отношение това тежи много повече, защото при по-малко гласуване този ефект им дава по-голяма тежест. От там идват тия числа. Но проблемът е, че към момента те са мобилизирали максимално електоралния си потенциал и не виждам откъде биха могли да добавят повече гласове. А осемстотин хиляди гласа не стигат по никакъв начин да променят отношението нито преди първия тур, нито между двата тура.

- А ако вземат гласове от ГЕРБ и ДПС? 
- Пак няма да стигнат. Има хора, които подрепят ГЕРБ и нямат свой кандидат и голяма част от тях ще гласуват за Йотова, защото ненавиждат „Продължаваме промяната“. Не е ясно каква е пропорцията на едните и на другите, колко пък няма да отидат изобщо да гласуват. Но това е горе-долу ситуацията към момента. Истината е, че президентският вот беше рамкиран от парламентарния до голяма степен. Той предопредели възможностите, кандидатите и шансовете. И след него почти нищо не се случи, което да обърне тези тенденции, въпреки някакви опити. Например първоначално се твърдеше, че е разликата между Йотова и Гюров ще бъде 3 към 1. Видя се, че не е 3 към 1, дори не е сигурно дали ще е 2 към 1. Но това не означава, че тази разлика от 300 до 400 хиляди гласа може да бъде преодоляна.

- Партийните индекси в Balkan Poll също са много любопитни! 
- Те показват, че има отлив от „Прогресивна България“, но показват и ефекта от тежките скандали около „Петрохан“, защото „Демократична България“ губи подкрепа за сметка на „Продължаваме промяната“, която качва някакъв процент. Защото всичките хора, свързани с „Петрохан“ са основно от ДБ. Асен Василев навреме раздели групата ППДБ съвсем прагматично и направи много добре, защото е усетил, че това се случва. И самият той в „Панорама“ заяви категорична позиция, като каза, че това е било безобразие.

- За какво всъщност се води битката? За идеи, за ценности, за посока на развитие на България, за нещо друго? За какво? 
- В момента битка за нищо не се води. Тя можеше да се води за посока на развитие на България, може да се води за някакъв вид ценностна ориентация. Дори в рамките на европейския избор пак има дебат и две възможности - едната е за западните либерални ценности, другата е за източноевропейските консервативни ценности в рамките на обединена Европа. Можеще така да се развие. Разбира се, нито конкуренцията вътре в страната, нито международната обстановка и ситуация позволиха на кандидатите да водят такъв дебат. Пред цялото време нещата се въртят около Украйна. За мен не е учудващо, но никой не пита тези кандидати за позициите им по отношение на Иран, на Газа, защото това са много любопитни позиции, специално ако питаме госпожа Йотова. Не знам на кого не му е ясно, аз поне това го обяснявам от 2-3 години, че Радев е човекът на Тръмп в България, на никакъв друг не е - на никакви руснаци или на европейски лидери. Просто в момента някак си интересите на Тръмп съвпадат частично с тези на Путин и за Радев тази работа е много лесно да я върши. Но за неговите симпатизанци ще бъде голямо разочарование, поне за половината от тях, които искат да видят някаква автентична про-руска позиция. Ще видим накъде ще се променят нещата в САЩ след междинните избори за Конгрес и Сенат на 3 ноември. Но е ясно, че в момента тук имаме някакво мини-американско шоу - имаме си кандидат и на Демократическата партия, и на Републиканската партия. Всички останали пригласят - някои за да вземат пари от предизборните медийни пакети, други участват за чест и слава. Може би само Костадинов и Волгин са автентични про-руски кандидати. Тяхната позиция и по Иран, и по Газа, и по Украйна е абсолютно ясна. Докато при Радев тя е доста амбивалентна и тази амбивалентност не му позволява да се разгърне докрай в своята искренност по отношение на политиката, която води.

- Прави впечатление, че дебати има само между членове на инициативни комитети и между кандидати за вицепрезидент. Защо бягат водещите кандидати? 
- За какво ù е на Йотова да ходи на дебат като единственото, което може да направи, е да влоши ситуацията, тя може само да загуби, не да спечели, а в най-добрия случай нещата да останат същите. А Йотова като не се яви, и Гюров също няма да се яви, той може да дебатира само с нея, а не с останалите. Това би било удар в престижа и реномето му - коскоджа ми ти бивш премиер да дебатира с някакви маргинални кандидати. Така че обективно няма смисъл от такъв вид дебати. Голямата дистанция просто предопределя всичко. А ако се реализира такъв дебат, Йотова се оголва отвсякъде за всякакви нападки. В един такъв дебат ще я питат за хорото на Виденов в Копривщица и за какво ли още не, могат да я хванат и да ги въртят нонстоп после, няма смисъл. Нейните избиратели не го очакват това, на тях не им трябва препотвърждение на силната позиция. Те се чувстват в момента силни, дошло им е времето, управляват държавата, ще си изберат и президента, върнахме се отново на власт след 30 и кусур години, пак ни има, силни сме, можем, времето пак е наше.

- Ако имаше обща кандидатура на ГЕРБ, ДПС, ПП и ДБ щеше ли да има шансове? 
- Това са хипотези, които вече не са актуални. Не знаем какво би станало, но според мен такава кандидатура просто не беше възможна, предвид нещата, които се случиха. Няма как преди 6 месеца да си свалил едно управление с обвинение, че са корумпирани и олигарси, след което да издигнеш с тях общ кандидат за президент. Това би било много шизофранично от страна на ППДБ. ГЕРБ и за ДПС правилно постъпиха, като не издигнаха кандидати. Хората са ги свалили от власт през декември месец и сега, 10 месеца по-късно, те се натрапват и искат да участват с тези, които са ги свалили. Единственото нелепо в цялата работа са някакви смешни опити на Гюров да привлече гербаджии - с това „Бойко е ужасен, но вие, гербаджиите сте много хубави“. Може и да има някакъв ефект, но самата позиция е унизителна, издава отчаяние, че явно му трябват тия гласове да спечели. Очевидно не е толкова силен, колкото си е мислил и колкото са го представяли тези, които го предложиха. Очевидно не е и компромисен, защото ако беше консенсусен, сигурно нямаше да има нужда от призивите да го подкрепят. Но той се изживява като острие срещу ГЕРБ - критикува, обвинява. Като премиер той организира изборите, с които Радев дойде на власт и носи отговорност за тия избори, от които ГЕРБ и ДПС се чувстват ощетени. Така че той сам си е направил това, което никой друг не може да му го направи.

- Грозно впечатление по студията направиха кандидати без никакъв шанс, които говорят абсолютно неграмотно и непрофесионално, държат се арогантно и лепят квалификации като „изроди“, като „чифути“. Що за хора са това и не трябва ли да има някакъв ценз при подаване на документите за участие в изборите? 
- Има три фактора, от които зависи това участие - икономически, психологически и психиатричен. Икономическият е да се вземат медийните пакети от 20 000 евро, дали тези пари ще отидат в някоя медия или социална мрежа и колко ще останат за кандидата не е ясно, особено в онлайн медиите, където разходите са ниски. 20 000 евро не са много, но при избори всяка година този поток си върви. И медиите, които и да са те, намират хора, които искат изява, тук е психологическото обяснение. Тези хора търсят популярност, защото им липсва публичност и я получават за един месец, колкото трае кампанията. И третият фактор е психиатричният. При него нуждата от публичност прелива в това да използваш ефира и публичната трибуна да ръсиш обиди и целеносочено да провокираш и скандализираш хората, всичко това с имунитет докато трае кампанията. Около 10% от избирателите имат нужда от такъв тип човек в властта. Що се отнася до ценз... Вижте, на хората като кандидатстват за работа, им искат медицинско свидетелство. Но ако това се въведе за кандидатите за президент, работата ще стане много дебела и хлъзгава, защото става въпрос за уредени от конституцията права да избираш и да бъдеш избиран. Там няма изискване за психично здраве на кандидатите като се номинират. Много трудно може това да бъде направено. Затова най-работещият инструмент, според мен, е филтърът на гласосподавателите - да не се връзват и да не се поддават на провокации.

На 6 октомври факултетният съвет на Философския факултет на СУ “Св. Климент Охридски” с пълно единодушие избра за професор Стойчо Стойчев. Хабилитационният му труд е “Избор на сигурност”. Стойчо Стойчев е роден в Шумен на 7 януари 1983 г. Завършва Софийския университет- бакалавър 2001-2005 и магистър, 2005-2006. През 2010 г. защитава дисертация на тема “Европеизация на представителния елит в България: измерения и ефекти”. Доцент в Софийския университет от 2018 г. Началник на кабинета на министъра на образованието и науката (2014). Съветник на вицепремиера и министър на вътрешните работи на Република България. Ръководител е на Лабораторията за изборни системи и технологии (ЛИСТ) и преподавател по анализ на политическия риск и противодействие на организираната престъпност в катедра “Политология” на Софийския университет. Доктор на политическите науки.