Съборените статуи на разума

Тече странна канонизация на Джордж Флойд

Културните революции в Западния свят родиха нови трагикомични гледки в последните дни. Докато в Канада събаряха статуи на кралица Виктория и кралица Елизабет II, в САЩ вече започнаха да издигат паметници на Джордж Флойд.

Ако не беше тъжно, щеше да е смешно. Или обратното. Мазохизмът на тези иначе толкова богати общества ескалира тъй екстремно, че нормалните странични наблюдаващи почват да се объркват в реакциите си. Остава въпросът - колко може да продължи подобна лудост?

Засега няма изглед на затишие. Напротив. Медийната, политическа, институционална и поп-културна канонизация на Джордж Флойд продължава в САЩ и се разлива извън границите на измъчваната от расови размирици страна.

Ако Джордж Вашингтон вече е все по-презираният от американските елити баща-основател на нацията, то Джордж Флойд се превръща в нещо като символ на новата нация, или по-скоро на новия квази-религиозен култ в САЩ.

Без да има каквито и да е било доказателства, че смъртта на употребилия различни видове опасни наркотични вещества рецидивист по време на поредния му арест има каквато и да е било връзка с расизма, резултатите бяха катастрофални - изгорели квартали, убити невинни, глобални бунтове и стотици съборени статуи... И все в името на борбата с расизма. Ето ви дефиниция за абсурд.

Другият нелеп момент е свързан с безобразното журналистическо отразяване. Големите западни медии се правят, че не знаят за тежкото престъпно минало на Флойд и почти никога не споменават за криминалната му кариера и дългогодишната злоупотреба с опасни наркотици. И докато възхваляват издигането на негови статуи в САЩ, ведро пишат как „демонстранти“ събарят тези на кралица Виктория в Канада. Не вандали и престъпници, а „демонстранти“ и „протестиращи“. Изобщо, гаврата, която тези медии си правят с езика и смисъла, понякога е дори по-грозна от смазаните исторически паметници. Това, което наблюдаваме е гледка към руините на съборените статуи на разума.