Със слово срещу сабята

През август миналата година младият фанатик Хади Матар намушка многократно прочутия писател Салман Рушди в торса, врата, лицето и ръцете, в началото на негова лекция в щата Ню Йорк. Британският автор с индийски произход оцеля, но загуби зрението на едното си око и подвижност в едната ръка. Месеци след срещата със смъртта Салман вече е готов с нова книга като символ на своя триумф над нихилизма и насилието. Романът на Рушди Victory City (“Градът на победата”) тръгва по света от седми февруари, а предварителните отзиви са блестящи.

Рушди още се възстановява и няма как да направи типичното за световни автори голямо литературно турне за промоция на книгата си. Но томът, написан преди опита за убийство, вече е факт. В него, благословена от богиня, главната героиня - поетесата Пампа Кампана, живее близо 240 години, достатъчно дълго, за да стане свидетел на възхода и падението на своята империя в Южна Индия. Ала нейното трайно наследство е епична поема.

“Всичко, което остава, е този град на думите”, пише тя в края на своя епос, който погребва в саксия като послание към бъдещите поколения. “Думите са единствените победители.” Рамкиран като текст на преоткрит средновековен епос на санскрит, “Градът на победата” е за създаването на митове, разказването на истории и непреходната сила на езика.
“Той казва нещо дълбоко в “Градът на победата”. Никога няма да отнемете от хората основния акт на разказване на истории. Пред лицето на опасността, дори пред лицето на смъртта, той успява да каже, че разказването на истории единната валута, с която разполагаме”, коментира писателят Колъм Маккан, приятел на Рушди.