Труд
Автор:
Павлина Живкова
Всички забраняват социални мрежи за деца под 15-16 г. с изисквания за верификация чрез лична карта или биометрия
Не можем да наказваме децата за високотехнологичната епоха, в която са се родили. Това не е техен избор. Но наш избор е да ги подготвим за средата, в която протича живота им. Дигиталната медийна грамотност е ключът. Това казва експертът по безопасен интернет Иглика Иванова. Разговаряме за забраните на социални мрежи за деца - работят ли, намериха ли малчуганите начини да ги заобикалят и как тези забрани повлияха на психиката и развитието на тийнейджърите.
- Трябва ли да се забранят социалните мрежи за деца, госпожо Иванова?
- Социалните медии поначало не са подходящи за деца. Те не са създадени за деца. В отговор на конкретния въпрос, който задавате, с презумпцията, че той се отнася до забраната на деца под 16 години да имат собствени профили в социалните медии в духа на публичния дебат и законодателните инициативи в тази посока: не би трябвало да водим в социалните мрежи деца преди минималната възраст, предвидена за това, която според българското законодателство е 14 години. Казвам „водим“, защото се прави и това - факт е, че много деца имт профили на много по-ранна възраст, защото тези профили са били създадени от родителите им - по една или друга причина, с или без колебания доколко е подходящо. Да ги забраним - не. Да изискваме от платформите да променят архитектурата си - системите за препоръчано съдържание, дизайна на услугите си (безкрайното превъртане, тъмните модели и т. н.), бизнес практиките си - да, категорично. Но да забраним социалните мрежи на децата - дори да смятаме, че го правим, да сме взели правните мерки за това - тези забрани няма да работят. Ако децата вече са в социалните мрежи, това не означава непременно, че са там от сутрин до вечер и че единственото, което получават от тях, е експозиция на вредно съдържание. От друга страна, социалните мрежи ще имат по-малко значение и влияния за децата, ако изпълним всичко останало.
- Какво показва опитът на страните, които направиха това - Австралия, Франция, Кипър?
- Държавите, в които вече са въведени забрани, и то не напълно идентични, са Австралия, Бразилия, Малайзия, Индонезия, ОАЕ. Нека не бъркаме политическия дебат или различен етап на напредък в законодателния процес с влизане на забрана в сила. На 18 юни 2026 г. Кабинетът на ОАЕ прие резолюция, с която забранява на деца под 15-годишна възраст да създават, използват или управляват лични профили в платформите на социалните медии; с този акт се привежда в изпълнение Федерален декрет-закон №26 от 2025 г. за цифровата безопасност на децата, издаден през октомври 2025 г. и влязъл в сила на 1 януари 2026 г., което прави ОАЕ първата арабска държава, въвела минимална възраст за достъп до социални медии. Що се отнася до Обединеното кралство - макар че Законът за онлайн безопасността вече е в сила по отношение на филтрирането на съдържание, новоприетият Закон за благосъстоянието на децата и училищата от 2026 г. въвежда пълна забрана за притежаването на профили в големите приложения за социални медии (например Snapchat, TikTok, Instagram, Facebook, X и YouTube) от деца под 16 години. Това е т. нар. забрана „Австралия Плюс“, която включва и ограничения за лица под 18 години. Очаква се да влезе в сила през пролетта на 2027 г. През април 2026 г. Европейската комисия пусна в употреба приложение за проверка на възрастта, с което да се ограничи достъпът на непълнолетни лица до социалните медии в шест европейски държави: Кипър, Франция, Гърция, Испания, Италия, Дания. Страните с вече действащи забрани: Австралия (от декември 2025), Бразилия (март 2026), Индонезия (март 2026), Малайзия (юни 2026), ОАЕ. Всички забраняват социални мрежи за деца под 15-16 г. с изисквания за верификация чрез лична карта или биометрия. В процес на въвеждане на забраниса Великобритания (пролет 2027), Франция (септември 2026), Дания, Турция, Испания, Канада. САЩ имат над 17 щата с приети закони, но много от тях са оспорени пред съд по Първата поправка. Китай е с най-строгата система - реален достъп има само с лична карта, има пълна забрана на интернет за деца след 22:00 и строги дневни лимити по възраст. Сред ключовите критики към забраната и проблеми, които ограничението създава са резкия скок на употребата на VPN в страните с приети забрани и методите за верификация - качване на лична карта, биометрични скенери, банкови данни, AI разпознаване на възраст - нито един не е безупречен. А Естония и Нова Зеландия са отхвърлили подобни мерки, залагайки на образование и действащото европейско законодателство.
- Къде се пропуква забраната, намериха ли децата вратички да я заобикалят?
- Да. Данните от Австралия, която първа въведе забраната, са красноречиви: 85% от децата под 16 г. продължават да достъпват забранените платформи, а 70% определят заобикалянето като „лесно“. Вратичките са няколко. Детето просто посочва, че е на 16+, защото платформите разчитат на самодеклариране на възрастта. Използват VPN за маскиране на локацията или влизат през родителски акаунт. Децата не отиват да играят навън, а мигрират към по-малки, нерегулирани мрежи. 14% споделят, че се чувстват по-малко сигурни, отколкото преди забраната. Данните от март 2026 не отчитат и никакво измеримо намаляване на кибертормоза или излагането на вредно съдържание.
- Правени ли са проучвания как забраната се отразява върху психиката на децата, стига ли се до замяна на екрана с полезни занимания като спорт, истинско общуване?
- Систематични емпирични изследвания върху психичните ефекти на самите забрани почти няма, защото единствената действаща от достатъчно време национална забрана - австралийската - е в сила едва от седем месеца. Наличните към момента данни се отнасят предимно до това дали забраната изобщо променя употребата, а не до психичното благополучие, и още по-малко до въпроса дали освободеното време се пренасочва към спорт и присъствено общуване.
Първото по-мащабно допитване до засегнатата възрастова група е на Molly Rose Foundation и YouthInsight сред 1050 деца на 12-15 години (публикувано април 2026 г.). По отношение на психиката резултатите са смесени и се основават на самооценка: от децата, ползвали ограничените платформи преди влизането на забраната в сила, 45% смятат, че тя не е повлияла на психичното им здраве и благополучие, 19% съобщават за отрицателно въздействие, а около една трета (33%) - за положително. Сред децата, които изцяло са изгубили достъп до профилите си, около 45% съобщават за положителни ефекти в определени области, включително върху психичното здраве и академичните резултати. По-общата самооценка за живота като цяло: 42% казват, че забраната не е имала никакво въздействие върху живота им, 32% - отрицателно, 22% - положително. Още веднъж - това са самодекларирани възприятия, събрани от организация със застъпническа позиция (фондацията се обявява за регулиране чрез дизайна на платформите, а не чрез забрани), а не клинични или валидирани психометрични измервания.
- Решение на проблема ли са санкциите към родителите?
- Законодателствата (като това в Австралия) не налагат санкции на родителите или децата, а само на технологичните компании. Въпросът е, че подобни забрани не насочват отговорността към платформите, а към семействата, превръщайки родителите в „интернет полицаи“, вместо платформите да поемат отговорност за дизайна си. Правната отговорност на платформите в ЕС е закрепена в чл. 28, § 1 от Регламент (ЕС) 2022/2065 (Акта за цифровите услуги): доставчиците на онлайн платформи, достъпни за непълнолетни, са длъжни да въведат подходящи и пропорционални мерки за високо равнище на неприкосновеност, безопасност и сигурност на непълнолетните в своята услуга. Насоките на Европейската комисия от юли 2025 г. по чл. 28, § 4 конкретизират това задължение (възрастово съобразен дизайн, настройки по подразбиране, препоръчващи системи)
- Има ли разумен вариант - без да се стига до крайност под формата на забрана да се намали времето в интернет на децата?
- Не можем да наказваме децата за високотехнологичната епоха, в която са се родили. Това не е техен избор. Но наш избор е да ги подготвим за средата, в която протича живота им. Дигиталната медийна грамотност е ключът. Дете, което разбира как работи алгоритъма, как се разпознава манипулация, фалшиво съдържание и какво е безопасно поведение онлайн, е несравнимо по-защитено от дете, на което просто е казано „не“. Канадската организация MediaSmarts го формулира ясно: нужна е национална стратегия, която инвестира в дигитална грамотност - в образователната система за децата, а и за родителите, учителите и по-широката общност. Вторият важен момент е регулиането на платформите и насочването на отговорността към тях - към технологичните гиганти. Днес това практически липсва. Независимо изследване на Heat Initiative и Cybersafety Research Center на 86 функции за безопасност в Instagram, Snapchat, TikTok и YouTube установи, че около 60% от тях не изпълняват обещаното. Решението не е да се изгони детето от платформата, а платформата да бъде задължена да е безопасна по подразбиране - без манипулативни алгоритми, без безкрайно скролване, без autoplay за непълнолетни и денонощни нотификации. Забраната прехвърля цялата отговорност върху децата и родителите. Грамотността и регулацията на дизайна я поставят там, където реално е - в националните политики и при компаниите, които създават проблема.
- В края на 2026 г. се очаква представянето на Акта за дигитална справедливост - на какво залага тази регулация?
- Актът за дигитална справедливост (Digital Fairness Act - DFA) представлява стратегическо изместване на фокуса - от безрезултатното „забраняване на потребители“ към модел на „структурна отчетност“, който регулира самия дизайн на платформите. След ключово гласуване в Европейския парламент през ноември 2025 г. в окончателния текст на законодателното предложение се очаква да залегнат няколко фундаментални мерки.
Първата е т. нар. единна „дигитална възраст“. За да се сложи край на регулаторния хаос в ЕС (където възрастовите граници в момента варират от 13 до 16 години), ЕП настоява за хармонизирана минимална възраст от 16 години. Децата под тази граница ще имат достъп до социалните мрежи само с изрично и удостоверено родителско съгласие.
Друга мярка е елиминиране на пристрастяващия дизайн и „тъмните модели“ - DFA ще превърне концепцията за „безопасност още при проектирането“ в правна норма. Също така латформите ще бъдат задължени да изключат по подразбиране (default-off) силно пристрастяващи функции като безкрайно скролване (infinite scroll), автоматично възпроизвеждане на видеа (autoplay) и опресняване чрез плъзгане (pull-to-refresh) за непълнолетни. Очаква се и пълна забрана на алгоритмите за препоръчване, базирани на ангажираност, при профилите на деца.
Следваща мярка е стандартизираната проверка на възрастта. Досегашните препоръки ще се превърнат в правни задължения. За да се избегне изтичането на лични данни към частни корпорации, Комисията насърчава използването на инструменти, запазващи поверителността - като Европейския портфейл за цифрова самоличност (EU Digital Identity Wallet). Мярка е и ограничаването на манипулативните търговски практики - Законодателният акт ще удари и комерсиалните механизми, които експлоатират младите потребители, включително строги рестрикции за т. нар. „loot boxes“ (виртуални кутии с награди) и функции, наподобяващи хазарт в дигиталните услуги и игрите.
- По какъв начин дигиталните платформи ще бъдат принудени да се съобразят с изисквания, които ще им наложи Акта за дигитална справедливост?
- Платформите (по-правилно е да каже компаниите) вече са принудени да се съобразяват с редица изисквания, въведени с Акта за цифровите услуги. Актът за дигитална справедливост от своя страна ще разшири обхвата на изисквания, а прилагането ще зависи от санкционния режим (както е с GDPR, DSA, AI Act, директивата за авторското право в цифровия единен пазар и изобщо големите законодателни актове, които регулират практиките на доставчиците на такива услуги).
ЕС търси в момента решение и по друг изключително важен въпрос, свързан с онлайн безопасността на децата: дали платформи като WhatsApp, Instagram и Gmail ще имат законното право автоматично ч, ез алгоритъм да сканират лични съобщения за снимки и видеа със сексуално насилие над деца (CSAM) и за груминг. Години наред платформите правеха това доброволно, но влязъл в сила закон за поверителност на комуникациите ги постави в правен капан - ако продължат сканирането, рискуват глоби за нарушаване на личната кореспонденция. Временното изключение, което позволяваше дейността, изтече на 3 април 2026 г. и в момента липсва обща европейска правна основа за нея.
- Създават ли платформите пристрастеност и имат ли функции, които водят до това?
- Тук гледамe глобите на ЕК точно за пристрастяващите функции. По-рано тази година Европейската комисия прие предварително становище, че платформата TikTok е в нарушение на Акта за цифровите услуги именно поради своя предизвикващ пристрастяване дизайн. Това включва функции като безкрайно превъртане, автоматично възпроизвеждане, насочени уведомления и силно персонализирана система за препоръчване. Оценката на Комисията, която е регулаторът на много големите онлайн платформи съгласно Акта за цифровите услуги, е че TikTok не е оценила по подходящ начин как характеристиките, водещи до пристрастяване, биха могли да навредят на физическото и психическото състояние на потребителите, включително малолетните и непълнолетните лица и уязвимите възрастни, и че пренебрегна важни показатели за натрапчиво използване на приложението, като например времето, което непълнолетните прекарват в TikTok през нощта, честотата, с която потребителите отварят приложението, и други показатели.
Нашият гост
Иглика Иванова е експерт по онлайн безопасност и Координатор на Българския център за безопасен интернет и Програмата за дигитална и медийна грамотност към Асоциация “Родители”. Тя отговаря за цялостната координация на Центъра за безопасен интернет и пряко управлява Консултативната линия 124 123 (Helpline) и Горещата линия за сигнали за незаконно съдържание (Hotline). Докторант и преподавател в Софийския университет, където води курсове по Информационна политика на ЕС, Европейски подход към медийната грамотност и Политически и граждански култури онлайн.
