Управляват ни хора без деца

Мей, Меркел и Макрон не мислят за потомството

Бракът днес се възприема като принуда

Всички консерватори споделят идеята, че свободата е нещо много важно, но то се различава от освобождаването. Свободата без ограничения и институция е форма на анархия, телом и духом. В днешните ни общества институциите, които позволяват на хората да се изразяват по един съзидателен начин, се отричат като вериги, които пречат на вътрешния живот. Бракът, например, днес се възприема като принуда, затвор, в който човек влиза, но който ще попречи на неговата реализация, докато всъщност е точно обратното, това е начин да се осъществят вътрешните възможности, които всеки носи в себе си. Това е трудно да се изрази, когато свободите се възприемат като негативни: като липса на контрол и ограничения.

В политиката ни управляват хора, които нямат деца, като Мей, Макрон и Меркел. Те не мислят за своето потомство. Децата са защитени от нашето наследство, а не от незначителния ни индивидуален живот. Затова защитаваме брака, например, и нещата, наследени от общото право. Пазим ги не заради себе си, а заради нашето бъдеще.

Едно неотдавнашно проучване посочи Маргарет Тачър като най-популярния министър-председател след войната. Тя не е ценена от интелигенцията: професионалистите по презрение я презират. Но за народа тя беше и все още е много популярна. Тя изразяваше идеята за нация, от която хората имаха нужда в онзи момент, особено по отношение на свободата на синдикатите. От тази гледна точка, тя беше голям патриот, а не интелектуалка. Но Тачър все пак разбра, че модерната политика зависи от социалното единство. Което се създава извън политическото поле: от приятелите, религията, местните общности...

Модерните общества се страхуват от дългосрочните последици от миграция и промените. В този смисъл, ние сме обезкоренени. Интелектуалците не искат да дебатират, те искат да покажат своята добродетелност, без да плащат цената да бъдат добродетелни. А понятието „популизъм“ се използва като обида, за да се отстрани това, за което мислят обикновените хора...

(Със съкращения, превод „Гласове“)