Франция гори не заради застреляния Наел

Държавата все повече се опитва не да осигури социален мир, а да го откупи

Стратегията “бурята да отмине“ е радикалната грешка на правителството

Еманюел Макрон се върна в страната, чак когато ситуацията ескалира  

Вече пет дни, всеки голям град във Франция е разтърсван от протести, които нощем се превръщат в анархични грабежи и престъпност, граничеща с гражданска война. Френското общество бе първоначално разтърсено от убийството на 17-годишния младеж от алжирски произход – Наел Берзук, което много бързо прерасна в гражданско неподчинение. 

Несъмнено е странно смъртта на един човек с криминално минало да подбуди такива протести в цялата държава, при положение че френското общество е изправено пред подобен тип престъпления много често, че даже и далеч по-жестоки. Достатъчно е само да си припомним обезглавяването на френския учител Самюел Пати от чеченски бежанец или зверското изнасилване и убийство на 12-годишното дете Лола, където главен заподозрян е нелегално пребиваваща във Франция алжирска гражданка. Въпреки това, нека погледнем какво отприщи безпрецедентните размирици този път, които някои анализатори вече определят като гражданска война във втората икономика на ЕС. 

Текущата версия на френското правосъдие е, че на 27-ми юни, в парижкото предградие Нантер, в спортна кола Мерцедес AMG с полска регистрация, в бус лентата се движи 17-годишният младеж Наел. Двама моторизирани полицаи последват колата на Наел и му дават оказания да спре, при което младежът увеличава скоростта си и преминава на червен светофар. Тъй като се натъква на задръстване, Наел е спрян от полицията, която го предупреждава да изгаси колата, защото излага на опасност живота на други участници в движението. В това време полицаите изваждат оръжията си и предупреждават за последен път Наел. Последният не се подчинява, тръгва отново с автомобила и в този момент единият от полицаите стреля по него. Младият Наел издъхва именно в ръцете на полицая, извършил стрелбата, който се опитва да спаси животът му, оказвайки първа помощ. 

След гореописаните събития, още на същия ден цяла Франция беше потопена в грабежи, протести и вандалщина от безпрецедентен тип, които в пъти надхвърлят бунтовете от 2005 г. във френското предградие Клиши, породени от подобен контекст. Невъзможно е да се опише с няколко реда събитията, които се случват в последните  дни, но над 700 магазина по цялата страна са плячкосани, десетки супермаркети бяха буквално опустошени нощем от орди, които по нищо не си личеше, че са съпричастни със съдбата на Наел. Цели търговски центрове бяха запалени и изгорени до основи.  Инфраструктура за стотици милиони е повредена, автобуси и трамвай на градския транспорт в редица градове (Париж, Лион, Марсилия, Лил, Рубе) са изгорени. В други градове се въведе вечерен час и транспортът спря да обслужва гражданите. Министърът на вътрешните работи Герал Дарманан мобилизира 45 000 хиляди полицаи в опит да опази “републиканския ред“. Французи, отчаяни от неспособността на полицията да ги съхрани, взеха сами мерки. Например в Анже излезе видео, в което търговци се опитват с бухалки и сопи да се опазят от тълпите, плячкосващи наред. Банкомати бяха нарязани с професионални резачки, за да се изземат парите от тях. Обикновените хора платиха цената и с изгорелите си автомобили, които бяха стотици. Но най-опасно е, че този път, за разлика от бунтовете от 2005-та, размирниците бяха силно въоръжени. Появиха се видеа, където хора стрелят с автомати във въздуха, снайперисти седят на покривите и даже се заговори, че част от оръжията, дадени на Украйна, са се оказали отново във Франция и то в грешни ръце. Дори в момента на писането на този текст, се чуват на всеки десет минути сирени на линейки и полицейски коли. 

 На фона на целия този апокалиптичен парад на беззаконие, френският президент първо реши да отиде на концерт на Елтън Джон, после се озова в Брюксел да гласува за допълнителни грантове на Украйна и чак когато положението наистина ескалира, реши да се завърне в държавата, която е избран да управлява. Отново по типично арогантния си начин Еманюел Макрон обяви, че главна причина за безпорядъка са младежи и деца в подрастваща възраст, които, чрез видео игри са изложени от малки на насилие и по този начин са се радикализирали. Той призова родителите да прибират децата си и да не ги оставят на улиците вечерно време. 

Според официалните статистики, доверието в Макрон в момента е под 30% и е очевидно, че той не може да се справи със ситуацията. Много общественици и политици, сред които Марин льо Пен, Жордан Бардела, Ерик Земур, Филип дьо Вилие, Ерик Сиоти, Марион Марешал, открито заявиха, че искат да се приложи законът за извънредното положение, нещо, което Макрон отказва да направи. Прави впечатление, че стратегията на правителството е “изчакване бурята да отмине“ и точно тук е радикалната грешка. 

По-горе написах, че протестите през 2005 г. бяха със същия контекст. Ако те бяха отприщено отново, заради смъртта на младежи от арабски произход, мащабите им бяха локализирани и не обхванаха цялата страна, както се случва в момента. Отделно, през 2005 г. нямаше протестиращи, въоръжени с автомати и пушки, нито пък се стигна до такова разделение между френското население на религиозна основа. В мрежата се появи видео, в което протестиращ мюсюлманин използва езика на религиозна омраза, заканвайки се да убива неверници. За разлика от 2005-та, този път бяха нападнати кметове на френски градове и техните семейства в домовете им. 

Дълбокото разделение във Франция отдавна е факт. То не е само между хора от различни религии, цивилизации и етноси, но и между огромното неравенство, което цари между различните прослойки на френското общество (изчезването на средната класа, намаляването на покупателната способност на населението). Франция все повече се превръща в държава, която се опитва не да осигури социален мир, а да го откупи. Ако утре известната френска социална система рухне, би било немислимо до какви жестоки размирици ще доведе това.  Има цели градове – анклави, в които френската полиция не смее да стъпи и в които все повече се засилва влиянието на шариата. Няма никаква логична връзка между смъртта на един младеж, с криминално минало и последвалите събития, които разтърсват Френската република. Неговата трагична съдба се използва като претекст от определена група хора, да налагат начина си на живот над държавата, която им е дала дом. А Франция, в своята невъзможност да интегрира тази прослойка, само ще засили подобен тип прояви в близко бъдеще. Проблемите на втората икономика на Европа, чието мото е “Свобода, равенство, братство“, тепърва ще се влошават и това ще има последствия върху стабилността на целият съюз.