Бившият президент на ФИФА Жоао Хавеланж почина на 100 години. Бразилецът, който по професия е адвокат, ръководи ФИФА от 1974 до 1998 г. Беше наследен на поста от Сеп Блатер. След като напусна, беше избран за почетен президент на централата, но се отказа от поста през 2013 г. след обвинения в корупция. Хавеланж си отиде като противоречива личност, но едно нещо не може да се отрече - той направи ФИФА могъща институция, превърнала се в машина за пари.
Футболният Кръстник е роден е през 1916 г. в Рио де Жанейро в заможно семейство на белгийски емигранти. Баща му е богат и проспериращ бизнесмен в областта на оръжейния бизнес.
Преди да стигне до върха в управлението на най-популярната игра, бразилецът участва като спортист в две олимпиади. През 1936 г. в Берлин се състезава в плуването на 400 и на 1500 м свободен стил. В Хелзинки през 1952 г. е в отбора на Бразилия по водна топка.
След като приключва със спортната си кариера, Жоао работи на няколко места. Съветник е по правните въпроси на популярна в Бразилия автобусна компания, а след това е в борда на директорите на мощен металургичен комбинат.
След смъртта на баща си Хаваленж получава предложение от белгийска компания за продължаване на семейния бизнес - търговията с оръжие. Там перспективата е отлична, пред бразилеца се открива идеалната възможност да натрупа пари. Страшно много пари. И да се превърне в Кръстник в града под статуята на Исус Христос. Жоао обаче отказва, признавайки, че оръжията винаги са го отвращавали и че те са инструмент на смърт и насилие.
Впоследствие се завръща в спорта, влизайки в Бразилския олимпийски комитет. Той води делегацията на своята страна на Олимпийските игри в Мелбърн през 1956 г., а през 1963-та става член на МОК.
През 1974 г. Хавеланж пробива с гръм и трясък във футбола. Той печели по драматичен начин изключително оспорваната битка за трона във ФИФА със своя предшественик Стенли Роуз. И става седмият президент на световната централа. Оттам насетне, до 1998 г., когато Сеп Блатер го заменя.
Името му беше замесено в доста скандали, в съмнения за задкулисни игри, подкупи и пране на пари. Но е факт, че Хавеланж извърши редица промени в най-популярния спорт в света.
По негова инициатива е увеличен форматът на световните първенства. На мондиала през 1982 г. отборите стават 24, а през 1998 нарастват на 32.
По негова инициатива започват и различни международни надпревари: световното за юноши до 17 г. (1985), за младежи до 20 г. (1977), за жени (1991) и турнирът за Купата на конфедерациите (1992).
Хавеланж превръща световните финали в постоянен извор на пари, основен източник, на които са телевизионните права. Именно по негово време ФИФА се превръща в могъща организация. Жоао става футболния Дон Корлеоне.
През 1998 г. Жоао Хавеланж предава властта на дългогодишния си пръв помощник Сеп Блатер и се оттегля от голямата сцена. На 30 април 2013 г. подава оставка като почетен президент на ФИФА вследствие на обвинения на етичната комисия към централата за получаването на подкуп в особено големи размери.
Преди година възрастният бразилец имаше проблеми със здравето, но лекарите успяха да го закрепят. На 8 май той отпразнува своята стогодишнина без гръм и трясък - скромно, в тесен семеен кръг. А ФИФА, организацията, която Жоао на практика създаде в настоящия й вид, дори не го поздрави за вековния му юбилей. Една от репликите от филма „Кръстникът“ на Франсис Форд Копола като че ли най-добре би описала всичко това, а именно: Нищо лично, просто бизнес. В световната футболна централа изглежда, че са забравили какъв е краят на легендарния филм. Когато един Кръстник се оттегля от бизнеса, нов заема неговото място. А Хавеланж си заслужи едно целуване на ръката за сбогом...