Труд
Автор:
Анжела Димчева
Заглавието не е подвеждащо, а препраща към иновативен формат на интеракция, която се състоя на 23 май 2025 в зала „Тържествена“ на Университета на библиотекознание и информационни технологии. Всъщност говорим за историко-театрален спектакъл, в който ролята на хан Тервел беше поверена на европейския шампион по бокс Тервел Пулев, а ролята на хан Кубрат изигра ген. Груди Ангелов. Първоначално организаторите бяха получили уверение от световния шампион Кубрат Пулев, че ще се изяви в това необичайно амплоа, но програмата му по подготовка за мача за защита на световната титла в САЩ попречи на реалното му участие. Гласът на Кубрат Пулев обаче прозвуча на запис в залата.
Този наш модерен университет проведе своята ХХІ Студентска научна конференция и изложба с международно участие под мотото „Информация – хуманизъм – любов“. Традиционно този форум се организира от Студентското научно общество при УниБИТ и неговия Научноизследователски център. Тази година конференцията беше знакова поради отбелязване на 75-годишнината на Университета.
Представените доклади на студентите и докторантите от България и чужбина преминаха експертизата на научни редактори и рецензенти от 4 континента и 23 държави на света. Девизът беше: „Вече овладяхме енергията на вятъра, на морето, на слънцето. Но денят, в който човек успее да овладее Енергията на любовта, ще е толкова важен, колкото и откриването на огъня“ – Пиер Теяр дьо Шарден.
Но да се върнем към Академичната интеракция „Азбучна молитва за българската хоругва: Корабът на духа на България“, посветена на информационния код на българската духовност, литература и книжовност. На този кораб бяха събрани Бог Отец, Пресвета Богородица, св. Иван Рилски, еп. Константин Преславски, Георги С. Раковски, хан Кубрат – основател на Велика България, хан Тервел – хан на Дунавска България, няколко Небесни ангели, говорители на Времето.
Разбира се, ролите бяха изпълнени с необходимата сериозност и патос, защото студенти, докторанти и специални гости в това необичайно шоу репетираха три месеца, за да представят музикално-театралното и историко-религиозно великолепие „Корабът на духа на България“.
Ето и финалните думи на хан Тервел (Тервел Пулев): „Аз, Тервел, хан на Дунавска България, наредих да се изсече в свещените скали на Мадара един царствен конник, който да напомня на потомците за моите велики дела. Да се знае и да се помни“.
Венец на интеракцията беше арията „Nessun Dorma“ от операта „Турандот“ на Пучини в изпълнение на примата Розалина Касабова (в ролята на Пресвета Богородица).
През настоящата Година на глаголицата беше изключително важно да се отбележат 1170-та годишнина от създаването на българската азбука от Светите равноапостоли Константин-Кирил Философ и архиепископ Методий (855) и 260-та годишнина от първия препис на „История славяноболгарская ...“, направен от Св. епископ Софроний Врачански (1765).
За идеята и реализацията на интеракцията говори проф. д.п.н. Александра Куманова: „За първи път по подобен начин представяме държавническия дух с олицетворенията на два хана от рода Дуло: те имат изключителни цивилизационни заслуги за България и Европа, което специално се изтъква от историка на Първата Българска държава проф. Васил Златарски – действителен член на 19 чуждестранни академии. Той установява, че хан Кубрат и хан Тервел са приели християнството преди покръстването на България. Приели са го като свой избор, духовен път, провидение. Хан Кубрат помага на византийския император Ираклий в борбата му със Сасанидската империя. Европейските автори наричат хан Тервел „спасител на Европа“, защото с българската войска спира арабската инвазия на Стария континент и спасява Източната Римска империя от ислямизация“.
Сред официалните гости беше д-р Месуд Ахмеди – културно аташе на Иран, който е дал своята експертиза по отношение връзките между религиите. Той е подарил за спектакъла старинния инструмент даф, съпровождал нашите ханове по пътя им към днешните земи. Д-р Ахмеди предостави и свитък с цитати от персийските поети, които казват какво е любов.
Академичната интеракция беше по сценарий и режисура на проф. д.п.н. Александра Куманова и д-р Николай Василев, научен консултант богослов: гл. ас. д-р Светла Шапкалова-Катърска, редакция – отец Стефан Пашов, музикално оформление – Розалина Касабова и технологичен координатор – гл. ас. д-р Любомир Гоцев. Прозвучаха текстове от Св. Писание, от „Азбучна молитва“ на К. Преславски, от „Житие на Иван Рилски“ от Св. Евтимий Търновски, от „Горски пътник“ на Г. С. Раковски.
Официалното откриване на форума беше белязано от реч на проф. д.ик.н. Стоян Денчев под заглавие „Само любовта ще спаси света“: „Неслучайно постулатът на християнството е „Бог и любов“. Винаги през тези 23 години в ръководството на УниБИТ, когато трябваше да взема трудни решения, никога не забравях, че водещи трябва да са не само целите, стремежите и волята, но и любовта, и човешкото отношение към колеги, студенти и към хората изобщо. Само чрез любов човек се докосва до божествената мистерия и може да се чувства реализиран като битие, съзнание и чувство, но и като действие“.
През целия ден форумът продължи с научната част под председателството на проф. д.н. Ирена Петева – ректор, и проф. д.ик.н. Стоян Денчев – председател на Съвета на настоятелите на УниБИТ. Бяха изнесени над 300 доклада и научни съобщения по следните секции: I. Библиотекознание, библиография, книгознание; II. Информационни технологии; III. Културно-историческо наследство.
