„Черни пари за бели нощи“ на екран в Солун

Разговор с режисьорите Кристина Грозева и Петър Вълчанов

Българско присъствие на 67-ия фестивал край Бяло море

Б. М. Отново ще бъдете в Солун за 67-ия международен кинофестивал (5-15 ноември 2026). Преди 12 години бяхте с първия си пълнометражен филм “Урок” (2014) в основния конкурс. Но сега, вече след “Слава” (2016); “Бащата” (2019); “Триумф” (2024), новият ви филм “Черни пари за бели нощи” няма как да е в същото състезание за дебютанти с първи или втори игрален филм. А вие вече сте сред най-активните и утвърдени режисьори в българското кино, като не забравяме и някои тв сериали, и документални филми, които сте създали. Какво очаквате от новото солунско приключениe? 

П. В. Солун е един от любимите ни фестивали. Не само заради прекрасния град, чудесната организация и невероятната атмосфера, а най-вече защото там сме като у дома си. Представяли сме всичките си филми и всяка среща с публиката е винаги изключително вълнуваща. Публиката е една от най-големите сили на Солунския фестивал - многобройна, интелигентна, любопитна, ангажирана! Освен това Солун е традиционното ни място за среща с нашите прекрасни гръцки копродуценти Константина Ставриану и Рена Вугиукалу от “Граал Филмс”, великолепният ни монтажист Йоргос Мавропсаридис и другите колеги от нашето филмово семейство. За нас Солун е не просто поредният фестивал с нов филм, а завръщане при приятели, с които ни свързват много споделени преживявания. Очакваме фестивала с нетърпение.

Б. М. Само преди месец и половина на националния фестивал “Златна роза” едва побрахте наградите в куфарите си: Голямата награда за тв сериала “Дъждът оставя следи”; награда за режисура на “Черни пари за бели нощи”; награда за женска роля на Таня Шахова в същия филм; и за мъжка роля за Иван Савов, поделена с Галин Стоев (във филма “Нина Роза” на канадската реж. Женевиев Дюлюд). Не е тайна, че много колеги ви завидяха, а още повече одумват журито за това решение. Често кинематографисти попадат в подобни ситуации. Позволявам си неудобен въпрос: вие как реагирате в такива случаи? 

К. Г. Разбира се, радваме се на наградите и сме благодарни на журито, че са оценили работата ни. Но отличията никога не са били особено важни за нас. По-важна е срещата с публиката, дали филмът вълнува хората, дали предизвика разговор, дори спор. Наградите са приятно признание, но не са мерило за стойността на един филм! Историята на киното е пълна с шедьоври, които не са получили нито една награда, както и с награждавани филми, които днес никой не помни.

Б. М. Някои аргументират несъгласието си, че след бляскавата победа на “Бащата” с Кристален глобус на фестивала в Карлови Вари преди 7 години, тази година “Черни пари за бели нощи” там мина съвсем незабелязано? Вие как оценявате тази ситуация? 

Иван Савов и Таня Шахова в кадър от филма.

К. Г. “Черни пари за бели нощи” получи широко медийно отразяване с положителни рецензии в някои от най-авторитетните световни издания: Variety, The Hollywood Reporter, Screen International, Deadline, Cineuropa, RogerEbert.com, Little White Lies и много други. Филмът оглави класацията на международните критици FNE FIPRESCI Critics Poll с най-високата средна оценка сред всички филми в основния конкурс - 4,07 от 5. Американският критик Робърт Даниълс от RogerEbert.com го посочи като своя личен фаворит и изрази изненада, че е останал без награда. Имаме много приятни спомени от Карлови Вари. За нас това беше изключително успешна премиера, която даде силен старт за международния живот на филма и той продължава фестивалните си участия - селекция за Европейските филмови награди, а от 4 декември ще се срещне и с българската публика, когато тръгва по кината. Именно тази среща очакваме с най-голямо вълнение.

Б. М. С Иван Савов направихте “Бащата” и сега той отново има много силна роля. Маргита Гошев още в “Урок” беше блестяща и получи награда в Солун. Сега също участва в новия филм, но защо избрахте Таня Шахова за главната женска роля? 

П. В. Таня притежава рядко актьорско качество - способността да бъде едновременно смешна и трагична, при това без видимо усилие. Точно затова винаги сме мечтали да є поверим главна роля. Просто чакахме подходящия сюжет и подходящ персонаж. Мисля, че сега намерихме нейната героиня!

Б. М. В каква фестивална категория е селектиран новият ви филм, отново копродукция с Гърция? Фестивалът в Солун е много авторитетен, успя да си извоюва заслужено име като последния за всяка календарна година важен световен форум. Какви са очакванията ви за представянето на този отговорен международен екран? 

П. В. Черни пари за бели нощи” е в програмата “Отворени хоризонти”. Любопитно ни е как гръцката публика ще възприеме филма. Макар, че сюжетът е дълбоко свързана с българската действителност, мислим, че темите, които засягаме, са близки и разбираеми за нашите южни съседи. Малките компромиси, с които човек неусетно свиква, корупцията като част от всекиневието, разминаването между самооценката и действителността - това не са проблеми, ограничени в национални граници. А и ние, балканците, имаме особено чувство за хумор, което ни помага да се смеем дори в най-безнадеждните ситуации. Сюжетът е за възрастна семейна двойка, почитатели на руската култура, които мечтаят да отидат в Петербург и да видят белите нощи на Достоевски. Но започва войната в Украйна, екскурзията се проваля, а туристическата фирма изчезва, без да им върне парите.

Б. М. Вие нямате паузи в работата си и винаги подготвяте няколко творчески проекта. Правили сте документални и игрални филми (късометражни и пълнометражни), също и телевизионни сериали. Сега какво се задава в личната ви програма?

К. Г. Обикновено работим по няколко проекта едновременно. В момента подготвяме нов игрален филм - “Любов по време на комунизъм”. Сюжетът е вдъхновен от действителни събития и ни връща във време, когато една любовна история и желанието за свободен живот могат да се превърнат в престъпление срещу държавата. Този път запазваме дори истинските имена на героите - Фреди и Райна Фосколо и разказваме тяхната семейна сага за любов и смелост на двама души, които въпреки арестите и затвора успяват да надхитрят репресивната машина и да избягат от комунистическа България.

П. В. Успоредно с това разработваме и документален филм “Рилски бор”, посветен на Георги Заркин - поет, журналист и политически затворник, убит през 1977 г. в Пазарджишкия затвор. Изключително трагична лична съдба, която поставя и много по-общи въпроси - за паметта, за страха, за механизмите на репресивната власт в опит да пречупи човека, и за онова, което го кара да устои, да съхрани убежденията и достойнството си, дори с цената на собствения живот. През 2027 г. се навършват 50 години от убийството му. Ще използваме тази годишнина като повод да заснемем филма и да върнем общественото внимание към неговата личност и съдба. По проекта работим със сина му Лъчезар Заркин, който е част от творческия ни екип. Неговото участие придава на филма силно лично измерение - защото това е не само съдбата на един човек, убит от комунистическия режим, но и разказ на едно семейство, което продължава да живее с последиците от това престъпление.

Б. М. Успешна работа, много зрители у нас и аплодисменти на големите кинофестивали!