Чикатило – изверг без аналог

Вероятно сте чували за свирепия безпощаден съветски убиец – Андрей Чикатило. Името му е синоним за жестокост, коравосърдечие и свирепост.  Андрей Чикатило е може би най-бруталният сериен убиец в аналите на криминалната история. Опознаването на историята на това как кротко, уплашено малко момче се превръща в един от най-зловещите и кръвожадни психопати на всички времена е завладяващо, отблъскващо и необходимо, ако не искаме този вид история да се повтаря. 

Чикатило е роден в Яблочное, село в провинция Украйна в Съветския съюз на 16 октомври 1936 г. Когато се ражда, Украйна е обект на политиката на Сталин относно колективната селскостопанска дейност. Тези политики унищожавали съветското население с глад. Ефектите от глада не подминали и семейството на Чикатило. Освен че страда от бедност и глад, от много малък Чикатило страда и от хидроцефалия, натрупването на вода в мозъка, което предизвиква нарушения в мозъчната функция. 

Родителите на Чикатило били работници в колхоза, които не са получавали пари от работата си. Чикатило признава, че дори не е ял хляб, а семейството му често е трябвало да яде трева и листа, за да не умре от глад. Чикатило е имал по-голям брат Степан, който е бил канибализиран от съседи, които са били толкова гладни, че са отвлекли и изяли момчето. Майката на Чикатило била жестока с него, често го биела. Като ученик, Чикатило е бил срамежливо и възпитано хлапе. В резултат на глада в Съветския съюз след Втората световна война, Чикатило започва да припада в училище и у дома и растежът му е забавен поради постоянния глад. Когато бил на 15, Чикатило имал първия си сексуален контакт, не особено успешен. Въпреки трудното си детство, Чикатило имал добри оценки. Той обаче не успява да влезе в Московския държавен университет, тъй като резултатите от приемните му изпити не били достатъчно добри. През 1957 г. е призован в Съветската армия където е служил три години.

Чикатило става телефонен техник през 1960 година. По-малката му сестра Татяна се премества при него през същата година и запознава Чикатило с момиче на име Файна, за която Чикатило се жени през 1963 г. Те имат две деца и живеят привидно нормален живот, чак докато той не бива заловен. През 1971 г. става учител. Родителите често се оплаквали от него, заради неспособността му да контролира децата. Но имало по-големи оплаквания, за това как Чикатило е насилвал сексуално много тийнейджърки, поради което често сменял местоработата си.

Той си намира нова работа в Шахти, близо до Ростов, преди да приключи кариерата си на учител през 1981 г. след множество оплаквания за малтретиране на деца от двата пола. Първото документирано убийство на Чикатило е на 22 декември 1978 г., когато той убива 9-годишно момиче на име Елена Закотнова и осакатява тялото й. За последно е била видяна в автогарата да говори с Чикатило. Свидетел дава описание на мъж, който прилича на Чикатило, а това била първата възможност за властите да го държат отговорен. Обаче друг човек бил набеден за убийството. Александър Кравченко, на 25 години общ работник, който преди това е бил осъден за изнасилване. Докато Александър Кравченко поемал вината за престъплението си, няма документирани жертви от 1978–1981 г. от Чикатило. След като обаче се заема с чиновническата си работа във фабриката за суровини, той се развихря. Той казвал на жена си, че е в „командировки” и често се прибирал с кръв по дрехите си, за която казвал, че се е нарязал, докато разтоварва стоки.

През 1981 г. Чикатило убива 17-годишно момиче на име Лариса Ткаченко. След това той разработил модел за убиване на млади момчета и момичета, избягали от бедността. Примамвал ги в извънградски райони, където атакувал, изнасилвал и осакатявал жертвите си.

Понякога Чикатило канибализирал жертвите си и изяждал половите им органи или други части на тялото. Той вярвал, че очните ябълки се използват за запазване на отпечатъка на лицето му след смъртта, затова ги отстранявал.

Именно свирепият начин, по който били изтръгвани очните ябълки, подсказали на власите, че си имат работа с коварен убиец, който все още е на свобода, което предизвикало страховете на местните хора. Следователите по случаите откриват проби от побеляла коса и разбират, че убиецът има кръвна група АБ, като изследват спермата, намерена на местопрестъпленията. През 1984 г. усилията на полицията се увеличават, след като са открити още 15 жертви. Някои от тях били брутално изнасилени и наръгани с нож над 30 пъти, на други половите органи били изядени. Полицията обхождала предимно транспортни възли. През 1984 г. Чикатило е арестуван, след като се държи подозрително на автогара. Тъй като обаче неговата група не била АБ, обвиненията в убийства било свалено. Кръвната група на Чикатило била А, тъй като кръвта и слюнката му имали различна кръвна група от спермата. В генетиката Чикатило се нарича несекретор, човек, чиято кръвна група се различава между червените кръвни клетки и секретиращите клетки. През 1985 г. Чикатило убива още две жени. Между 1988 и 1990 г. са убити над 19 жертви, като все повече жертви са млади момчета, убити на публични места. Чрез убийство на обществени места Чикатило намалявал риска от разкриване.

Направен му е профил на убиец и е наречен „некросадист“, човек който получава сексуално удовлетворение от смъртта и страданията на другите и определят възрастта на убиеца между 45 и 50 години. 

Чикатило е арестуван на 20 ноември 1990 г., като в началото отказвал да признае за убийствата. По-късно обаче психиатър успява да го предразположи и той разказва подробности за всичките си убийства и дори води полицията до мястото на неоткритите тела.

Той твърди, че е отнел живота на 56 жертви. Чикатило е изправен пред съда на 14 април 1992 г. По време на процеса той е държан в желязна клетка, предназначена да го държи настрана от роднините на многобройните му жертви. Поведението му в съда варира от скучно до маниакално, понякога пеел, а в един момент дори свалил панталона си, размахвайки гениталиите си към събралата се тълпа. На 15 октомври 1992 г., Чикатило е признат за виновен по 52 от 53-те обвинения за убийство. Той е осъден на смърт за всяко от убийствата. 16 месеца по-късно е екзекутиран с изстрел в тила, на 14 февруари 1994 г.

Това, което прави историята на Чикатило уникална, не е това, което той прави, а къде го направи - Съветският съюз поддържа вярването, че серийно убийство не би могло да се случи в комунистическо общество, което кара Чикатило да се измъкне от престъпленията си и да не носи отговорност за много дълго време.