Труд
Автор:
Труд онлайн
Скандинавската държава няма единно външно разузнаване
Докато Русия се готвеше да започне войната в Украйна през 2022 г., американските и британските разузнавателни агенции биха тревога и предупредиха целия свят за инвазията. Някои от европейските им колеги обаче оспориха това мнение. Сред скептиците беше шведската служба за военно разузнаване, известна като MUST, която отдавна се хвали с експертните си познания за руските въоръжени сили, пише в свой материал The Economist.
Заедно с френските и германските разузнавателни служби, MUST заключи, че започването на пълномащабна война би било твърде рискована и ирационална стъпка, която Владимир Путин не би посмял да предприеме.
Сега Швеция иска да се увери, че никога повече няма да повтори тази злощастна грешка. През май правителството обяви създаването на нова разузнавателна агенция - Utrikes underrättelsetjänst (UND) или Служба за външно разузнаване. Министърът на външните работи Мария Малмьор Щенергард заяви, че това ще бъде гражданска агенция, сравнима с британската Тайна разузнавателна служба, по-известна като MI6.
UND ще действа заедно с MUST, като същевременно ще поеме и някои от нейните отговорности. Очаква се шведският парламент да одобри плана на 13 август, преди общите избори през септември, a UND да започне дейност през януари.
Новата агенция е плод на идеите на бившия премиер Карл Билд, който публикува миналата година преглед на шведския разузнавателен апарат. В него се установява пропуск в способностите, който обяснява провалите през 2022 г. За разлика от много от своите съюзници, Швеция не е имала служба за външно разузнаване, независима от въоръжените сили и отговорна предимно за докладване на правителството.
Според Билд, макар че тази система „се е справила много добре с наблюдението на военните развития на място“, „ние не сме били толкова добри в разбирането на руската политика и накъде се е насочила тя“. Билд заключи, че Швеция се нуждае от държавна служба, която е по-способна да анализира мисленето на руските лидери.
След началото на руско-украинската война Швеция взе и друго радикално решение за сигурността си. През 2022 г. тя кандидатства за членство в НАТО и се присъедини към алианса по-малко от две години по-късно, слагайки край на близо 200 години военен неутралитет. В момента правителството харчи 2,8% от БВП за отбрана и се стреми да достигне целта на НАТО за разходи за отбрана от 3,5% до 2030 г.
Според Матю Хьофлер от Стокхолмското училище по икономика, властите също се опитват да възстановят гражданската защита, за да подготвят шведите за ролята им в осигуряването на колективната сигурност на Европа.
Япония взе аналогично решение
Друг западен съюзник също направи радикални промени в политиката си по сигурността през последните месеци. Япония обяви, че създава първата си централизирана разузнавателна агенция след Втората световна война, за да се опита да модернизира защитата си срещу шпионаж, чуждестранна намеса и други атаки. Решението идва след осем десетилетия, в които Токио разчиташе на американското разузнаване по силата на пацифистката философия, залегнала в японската конституция.
Законодателството за създаване на новата агенция беше прието от горната камара на Националния парламент на Япония през май, месец след като беше одобрено от долната камара. В момента в Япония липсва дори закон против шпионажа, заради което страната е наричана "рай за шпионите". Според експерти, основна пречка в рамките на настоящата децентрализирана структура на Япония е, че никой няма правомощията да налага сътрудничество с партньорски агенции или органи или да предотвратява разпръскването на разузнавателни данни.
