Екипажите на междуконтиненталните стратегически бомбардировачи B-2 Spirit на ВВС на САЩ , които извършиха 37-часова мисия за удари по ирански ядрени съоръжения на 21-22 юни 2025 г., предоставиха подробности за своята мисия, в която участваха седем самолета, управлявани от 14 летци. Американски анализатори започнаха да изучават дълбоко заровения ядрен комплекс Фордоу, построен в Иран с подкрепата на Северна Корея, след като сателитни изображения разкриха, че през 2009 г. е имало текуща работа, като B-2 от самото начало е бил смятан за оптималния самолет за неутрализирането му. Летаците си спомнят, че непосредственото планиране се е ускорило през 2025 г. с нарастването на напрежението с Иран, което е довело до операция „Midnight Hammer“, която въвлече САЩ по-дълбоко в тогавашната война между Иран и Израел, пише Military Watch.
Екипажите и плановиците трябваше да координират действията на B-2 с ескорт изтребители, танкери, комуникационни самолети и други сили, като същевременно разработваха маршрути, време, метеорологични условия и планове за спасяване. Наличието на танкери беше основно ограничение, тъй като бомбардировачите и техният ескорт се нуждаеха от многократно презареждане с гориво по време на дългото пътуване. Според разказа на летците, запазването на тайната на атаката беше друго основно предизвикателство. Седем B-2, излитащи заедно, рискуваха да привлекат внимание, така че други бомбардировачи летяха на запад с видимо отклонение, което караше наблюдателите да мислят, че самолетите се насочват другаде. Екипажите на мисията отлетяха под строга секретност. Окончателният план продължи да се променя до малко преди излитането.
Самият полет беше изпитание за издръжливост. Пилотите управляваха навигацията, проверките, оръжейните системи и многократното презареждане с гориво, като си правеха кратки дрямки в тесния самолет, когато можеха. Докато се приближаваха до зоната на мисията, те се подготвяха за възможността за катапултиране над враждебна територия. Събитията на земята наложиха още една късна корекция. В дните преди удара, според съобщенията, Иран е поставил бетон върху вентилационните шахти във Фордоу. Първоначалният план е разчитал на атака върху тези шахти, така че екипажите преразгледаха последователността: първите бомби щяха да пробият бетона, а следващите оръжия щяха да ударят съоръжението отдолу. Шест B-2 бяха назначени във Фордоу, докато седми отлетя за Натанз, който вече беше атакуван от Израел. Ракети „Томахоук“, изстреляни от подводници, удариха трети обект, Исфахан.
Изстрелването на GBU-57 е било подробно описано като прецизно определена времева последователност. Водещият бомбардировач е трябвало да удари бетонния капак; по-късни самолети щяха да го последват на кратки интервали, като екипажите са били готови да променят настройките на оръжията си, ако първият удар не протече по план. Пилотите са наблюдавали за признаци, че бомбите са детонирали по предназначение. Статията разказва как екипажите са видели големи експлозии и са преценили, че обогатяващото съоръжение Фордоу е до голяма степен разрушено. Обратно във военновъздушната база Уайтман в Мисури, където са постоянно базирани всички B-2, те са били посрещнати от семействата си, след което са получили медицинска помощ и са участвали в сигурни разбори, където са прегледали изображенията на целите.
Способността на B-2 да прониква в укрепления без използване на ядрена сила остава напълно уникална, поради комбинацията от стелт възможности и висока оръжейна товароносимост, която му позволява да пуска бомби GBU-57. Въпреки това, Американските военновъздушни сили са силно ограничени в способността си да нанасят удари срещу укрепени съоръжения, като инвентарът на GBU-57 е силно изчерпан след ударите през юни 2025 г. и вероятно при предишни удари по силно укрепени йеменски цели през октомври 2024 г. Бомбите струват приблизително 370 милиона долара всяка. Иранският Корпус на гвардейците на ислямската революция е укрепил ключови ракетни бази дълбоко под земята, често изграждайки ги под планини, което е постигнато с помощта на Северна Корея, като американският арсенал от проникващи бомби е напълно недостатъчен за нанасяне на удари срещу тези цели.