Труд
Автор:
Гергана Николаева
Могат ли милиони хора да бъдат считани за потенциални пациенти с Алцхаймер, преди да проявят каквито и да било симптоми? Напредъкът в кръвните изследвания и леченията, насочени към биологичните механизми на болестта, постави този въпрос в центъра на нарастващ дебат в научната общност.
Спорът се отнася до предклиничната или асимптоматична болест на Алцхаймер: стадий, в който хората показват биологични признаци, свързани със състоянието, но нямат видим когнитивен спад. За някои изследователи идентифицирането на тези промени години или дори десетилетия преди появата на симптомите би могло да отвори пътя към по-ранна интервенция и потенциално към превенция на деменцията. Други предупреждават, че този подход крие риск от етикетиране на здрави хора като пациенти, без да се знае дали някога ще развият болестта.
Доскоро диагнозата Алцхаймер се основаваше предимно на прогресивното влошаване на паметта и други когнитивни функции. Две основни развития промениха ситуацията оттогава, както описва антропологът Манвир Сингх, професор в Калифорнийския университет, в статия за The New Yorker.
Новите лечения и кръвните изследвания променят пейзажа
Първият повратен момент дойде през 2021 г., когато Американската агенция по храните и лекарствата (FDA) започна да одобрява лечения, базирани на моноклонални антитела, предназначени да забавят прогресията на болестта на Алцхаймер.
И трите одобрени оттогава лечения са насочени към амилоид, протеин, който се натрупва в мозъка и образува характерните плаки, свързани с болестта. Двете най-нови лечения са налични на пазара в момента.
Второто важно развитие се отнася до диагностиката. През май 2025 г. FDA одобри първия кръвен биомаркерен тест за откриване на анормални находки, свързани с болестта на Алцхаймер. Последваха още три одобрения.
Новите кръвни тестове могат да се доближат до точността на позитронно-емисионната томография (PET) и анализа на цереброспиналната течност, предлагайки по-лесен начин за идентифициране на биологични промени, свързани с болестта.
„За първи път имаме прости кръвни тестове, които ви казват дали имате болестта на Алцхаймер“, каза Бил Гейтс.
Тези постижения породиха очаквания, че идентифицирането на биологичните процеси на заболяването преди появата на симптомите, комбинирано с лечения, които могат да забавят прогресията му, би могло в крайна сметка да помогне за предотвратяване на деменция.
Милиони биха могли да проявят биологични признаци
Мащабът на проблема е значителен. Според данни, цитирани от Хауърд Фелдман, невролог в Калифорнийския университет, приблизително един на всеки четирима души над 65-годишна възраст, които не показват видим когнитивен спад, имат натрупване на амилоид в мозъка си.
В световен мащаб това може да означава стотици милиони хора с биологични показатели, свързани с болестта на Алцхаймер.
Въпреки това, наличието на амилоид не означава, че човек неминуемо ще развие заболяването. Изследователите смятат, че само 5% до 10% от хората с натрупване на амилоид ще развият болестта на Алцхаймер през следващите пет години. Проучванията определят риска им през целия живот на приблизително 25% до 33%.
Това разграничение е в основата на дебата дали само биологичните маркери трябва да са достатъчни, за да се определи някой като страдащ от Алцхаймер.
Учените не са единодушни относно диагностицирането
Поддръжниците на ранната диагностика твърдят, че интервенцията трябва да започне преди появата на когнитивни симптоми. Според тях, докато човек развие деменция, вече е настъпила обширна невродегенерация и загубените невронни връзки и спомени не могат да бъдат възстановени. Следователно, по-ранното идентифициране на заболяването би могло да създаде възможност за намеса, преди необратимите увреждания да станат обширни.
Критиците обаче предупреждават, че натрупването на амилоид не води непременно до деменция. Те също така посочват, че понастоящем няма доказателства, че прилагането на антиамилоидни антитела на хора, които нямат когнитивни нарушения, но са с положителен тест за биологични маркери, може да предотврати развитието на заболяването.
Тревогата е, че хората биха могли да получат диагноза, предполагаща бъдещо заболяване, което може никога да не преживеят, с потенциално сериозни психологически последици, без да имат достъп до доказано превантивно лечение.
Несъгласието се простира и до ефективността на новите лекарства, въпрос, който остава отворен за дебат.
Само биомаркерите не правят някого пациент
Д-р Параскеви Сака, невролог и психиатър, който ръководи Атинското дружество за Алцхаймер, твърди, че диагнозата трябва да комбинира клиничните симптоми с биологични маркери.
Хората, които са положителни за биомаркери, но не показват симптоми, не трябва автоматично да се считат за пациенти, казва тя. По-скоро те трябва да се разглеждат като лица с повишен риск от развитие на Алцхаймер.
Сака казва, че терминът предклинична или пресимптоматична болест на Алцхаймер трябва да се използва за хора с изключително висока вероятност за развитие на симптоми на деменция, като например тези, които носят автозомно доминантни мутации.
Тя също така подчертава, че положителният резултат от биомаркер не означава непременно, че някой ще развие заболяването през живота си. Вместо това, подобни тестове могат да помогнат за идентифициране на хора в риск и да позволят на лекарите да препоръчат категорично мерки, насочени към модифицируеми рискови фактори.
Новите лечения с антитела предлагат надежда за избрани пациенти
Сака подчертава, че моноклоналните антиамилоидни антитела са предназначени за внимателно подбрани пациенти, които вече имат симптоми, по-специално хора с леки когнитивни нарушения или лека деменция.
Резултатите са окуражаващи, казва тя, като леченията забавят прогресията на заболяването с до 35% за период от 18 месеца.
Тя описва тези лекарства като отбелязващи нова ера в лечението на Алцхаймер: такава, в която терапиите са насочени към основните биологични механизми на заболяването, вместо да се фокусират единствено върху неговите симптоми.
Централният въпрос остава дали напредъкът в ранното откриване в крайна сметка ще позволи намесата преди началото на когнитивния спад - или разширяването на определението за болестта на Алцхаймер ще доведе до това голям брой хора да бъдат етикетирани като рискови, без ясни доказателства, че лечението може да предотврати заболяването.
