Иманярите - просветени или тотално неуки печалбари. И те са дали нещо на историята. Доказва го изложбата “Спасени реликви” на Регионалния историческия музей в Шумен. Това е първата експозиция в страната от ценни находки, арестувани от местната полиция и антимафиотите.
За последните пет години, откакто е в сила новият Закон за културното наследство, хиляди нерегистрирани антики са били иззети от хора с металотърсачи, които кръстосват из Шуменско преди археолозите. “В региона са двете стари столици - Плиска и Преслав, и е изключително богат на исторически паметници”, казва нумизматът д-р Женя Жекова. Затова няма нищо чудно, че иманярството се е превърнало в препитание на много фамилии. Органите на реда ежегодно удрят поне по 20 нелегални “археолози” и прибират трупаните безразборни “колекции”, които после пред съда притежателите им наричат “боклуци”.
Най-впечатляващият експонат от експозицията - мраморна плочка с богинята Тройната Хеката от II-III век, е спасена от обикновени пътни полицаи в град Нови пазар, става ясно от съдебните архиви. Градчето и районът са смятани за Клондайк на иманярите. На 5 юли 2010 г. униформени спират “Опел Астра” за рутинна проверка. Зад волана е 54-годишният Салим Осман от шуменското село Вълнари. Той е невъзмутим, но спътникът му на задната седалка е смутен и притеснен. Това кара полицаите да мислят, че нещо не е наред и те решават да попитат дали мъжете не носят оръжие. Въпросът им още повече смущава мъжа на задната седалка и тогава полицаите започват проверка на опела. Когато стигат до жабката, виждат правоъгълно възопче от плат, вързано с връв. Вътре има две ръкавици, мушнати една в друга, а в тях - каменна плочка. “Най-обикновен камък”, изстрелва Салим. Но на полицаите им се вижда подозрително един “най-обикновен камък” да е толкова грижливо опакован и викат подкрепление.
Когато мраморната плочка попада в ръцете на експерт Женя Жекова, тя бързо разпознава богинята, която древните поставяли на пътя да отблъсква злото и да показва вярната посока. Д-р Жекова е удивена, че по плочката има следи от синя, червена и черна боя, а подобно оцветяване е изключителна рядкост. Досега подобно изображение не било срещало по шуменските земи, характерно било за Южна България.
Салим обаче отказва да каже пред разследващите как и къде е намерил находката. Откриването на работилницата за създаване на оброчните плочки и на светилището, където са поднасяни, остава предизвикателство за местните историци.
Над 150 археологически обекта намерили разследващите в колата и под леглото на иманяря. Салим разполагал с два металотърсача - самоделка и фабричен. На делото в окръжния съд в Шумен той уверявал съдиите, че единствената му цел била да търси старо желязо, за да храни четирите си деца. “Дрънкулките” излизали покрай металите. Съдия Нели Батанова го осъдила условно на две години и половина затвор при четиригодишен изпитателен срок и 7000 лв. глоба. Сега Салим гледа кози и не знае, че богинята, която намерил, е център на музейна експозиция.
Полицаите разказват и друг куриоз. Докато търсели наркотици в дома на 42-годишния шуменец Ефраим Реджебов намерили две уникални монети. Дрога не открили, но попаднали на над 100 антики, сред които били сребърна монета на византийския император Лъв III от VIII век и медна на император Тиберий III Апсимар от VII век. Това са вторите такива екземпляри, намерени в страната, първите са в частни колекции, казва д-р Жекова.
Реджебов се оказал с чисто досие и се разминал с условно наказание и 230 лв. деловодни разноски.
Две златни 14-каратови монети от XI и XIV век също са иманярски дан в експозицията. Най-старата находка в нея е бронзова обеца на 2000 години. Красива фибула с позлата от V-VI век също привлича погледите във витрините. Тя е попадание на Али Ибрямов (42 г.) от шуменското село Каравелово. Благодарение на полицията от неговата “колекция” в музея постъпили близо 300 антични предмета. Ирямов е осъден на две години пробация, 600 часа безвъзмезден труд, така че още през 2013 г. заменил копането на ценности с прекопаване на селски градинки.
Историците са подредили и една витрина с иззети керамични съдове, реставрирани парче по парче лично от Георги Георгиев-Брадата (53 г.) от Шумен. През март 2011 г. антимафиоти разкрили, че е превърнал стаите в жилището и мазето си в музейни зали с близо 4000 находки, но без да го обяви в музея. От огромната му сбирка шуменци ще бъдат впечатлени от красива амфора от IV-VI век и чаша кантарос от IV-III век пр.Хр. Шуменецът също е с условна присъда и глоба от 3000 лв. след сключено споразумение.
Сръчни “реставратори” доверявали, че почистват откритите монети с бодил от трън, за да не ги наранят. Друг трик пък, прилаган за състаряване на прясно изработени фалшификати, е, да се заравят до селските нужници, за да се окисляват от почвата. В шуменската експозиция има и отделна витрина с ментета - калъпи за монети и прекрасно състарени предмети, които биха заблудили лаиците.
Съдии разказват, че са се наслушали и на всевъзможни оправдания от иманярите в съдебните зали - че не са чували за Закона за културното наследство, който е в сила от 2009 г., че не подозират за стойността на ръждивите предмети, а в същото време ги държат в тайници. Други пробват да се измъкнат и твърдят, че са ги намерили преди два дни и до 7 дни мислели да дойдат в музея да си покажат съкровището. Има и по-честни, които в очите на археолозите, извикани като експерти в съдебната зала, казвали: “Вие нямате време да копаете, ние спасяваме ценностите от орачите и от торовете.”
Историци признават, че край всяко село в Шуменско има по няколко исторически обекта. Не могат да ги означат, за да не насочват иманярите. Няма и как да поставят охрана навсякъде. Невъзможни са и бързи разкопки, защото по българските земи има работа за няколко поколения археолози. Затова контрабандата с антики у нас е втора по доходност след наркоканалите, а битката за спасяване на родното богатство продължава.