Погром на миниматурите за 7-и клас: Издънки по математика, "зографът" стана "ехограф" (обзор)

Погром на миниматурите за седми клас! Випускът има най-лошите резултати от последните 6 години. Оценките бяха обявенив 12 ч, а голямата трагедия е изпитът по математика. Там двойките на националното външно оценяване са 14 939, като от тях 2054 са изкарани на допълнителния модул от теста, който е и малко по-труден. Максималният брой точки от двата модула - национално външно оценяване и допълнителен - са постигнали само 10 ученици.

Слабите оценки по български език и литература (явиха се 54 580 деца) са 8154, от които 994 са от допълнителния модул. Пълните 100 точки са получили само 9 ученици. В експресно направената от експертите на МОН статистика няма данни за топ 10 на най-силните и най-слабите училища, но има анализ на резултатите по региони на база на средния успех. Няма област, в която успехът да е по-висок от миналата година. В Плевен, Хасково и Смолян отбелязват най-сериозен напредък, докато във Велико Търново, Видин и Разград изостават най-много. Средният резултат по български език и литература е 58,68 точки от 100, или добър - много добър, а средният резултат по математика - 45,73 т., или добър.

Сред лошите новини е, че за разлика от предишните години през тази спада броят на работилите по допълнителния модул. Това е особено видимо при математиката, където 54 305 ученици са се явили на задължителния модул, а 29 770 са решавали втората част.

ЗАМ.-МИНИСТЪР ВАНЯ КАСТРЕВА

Всички сме виновни за лошите резултати

Тенденциите са тревожни за седмокласниците, коментира зам.-министърът на образованието Ваня Кастрева при излизане на оценките от миниматурите. Тепърва ще се уточнява на какво се дължат ниските резултати тази година. Според нея една от най-главните причини е, че децата нямат мотивация. Особено ясно се виждало от това, че учениците масово са отказали да се явяват на втория допълнителен модул. „ Те не се борят да докажат, че са по-добри“, каза Кастрева. И подчерта, че явно училището не успява да „говори“ добре с родителите и да обясни, че семейството също трябва да мотивира своето дете. „Всички сме виновни“, каза зам.-министърът.

Вероятно предстоят промени във формата на миниматурите и тяхното съдържание. Кастрева подчерта, че не става въпрос за олекотяване на знанията. Имало пълна яснота за трудностите, които изпитват учениците, и ще се работи за това те да ги преодолеят.

Зографът стана ехограф

Думата „зограф“ е тазгодишният препъникамък в преразказа на седмокласниците. Децата явно не знаят значението й и зографът фигурира в текстовете като „зоограф“, „географ“, „ареограф“ и странно и като „ехограф“, каза Красимира Иванова, експерт по български език в МОН. Най-големите пропуски на учениците са, че не разпознават сложните съставни изречения, бъркат пунктуацията, не могат да определят вида на подчиненото изречение, грешат, когато трябва да определят пунктуация в цитати. Задача 25 в теста, в която трябва да пишат лично разсъждение от 2 изречения върху „Език свещен на моите деди“ (Ив. Вазов), масово е пропускана. Анализът по математика сочи, че има трайна тенденция на броя ученици, които умеят да четат графики и да правят косвени изводи по тях. Това при предишните години бе сериозен проблем. Над 70% могат да намират корен на линейно уравнение. Задачите за мислене не им се отдават.

ПРОГНОЗА

Ниски балове за гимназиите, пак ще се влиза и с тройка

Ниски балове, с които да се кандидатства за влизане в професионалните, профилираните и езиковите училища се очакват в кампанията по прием на седмокласници, която стартира до дни. От около 55 000 кандидат-гимназисти молби за друго училище подават около половината.

Както стана ясно, процентът на двойките е доста голям, както и на тройките и четворките. МОН не обяви колко от учениците имат слаб успех и по двата предмета.

Средният брой точки по български тази година е 58,68, а миналата година е бил 62,64 точки. По математика тази година средният брой точки, отново за цялата страна, е 45,73, а миналата е бил 52,58. Данните са за първия и втория модул от миниматурите. По правило децата, които кандидатстват, се явяват и на втората част, защото тя им носи повече точки. Но може да се подават молби и само на база на успеха от националното външно оценяване.

Учениците, които имат отличен успех (над 5,50) на двата модула по български език са 2442, а по математика – 1240. Не е ясно колко от тях имат висок успех и по двата предмета.

Слабите оценки по литература са 14,94 на сто, тройките са 13,62%, четворките – 35,22%, петиците – 31,87%, а отличните – 4,35%. По математика процентът на слабите оценки е 27,51, на тройките – 20,24, на четворките – 28,31, на петиците – 17%, а на отличните – 6,94%.

Очаква се не повече от 30 000 ученици да кандидатстват. Местата за прием са 21 086. При всички случаи ще се запази практиката на повечето места да се приема и с тройка. Това, разбира се, не важи за топ езиковите училища.

За 3 години учениците успяват да забравят наученото

За три години учениците успяват да забравят всичко, което са научили. Това за съжаление показва сравнителният анализ на резултатите на випуска на седмокласниците сега и когато са били в 4-ти клас. Тази тенденция не е за първа година, а вече е правило.

Настоящите четвъртокласници са се справили добре с тестовете по различните предмети и броят на отличните и много добрите оценки е висок. Най-любимият предмет на малките е човекът и природата - 79,70 на сто са покрили теста. По български език 72,45% са покрили въпросите, а по математика - 71,65. И те като по-големите не обичат да пишат текстове. Най-големите отличници са в Смолян, а последни в класацията са тези от Добрич. София-град е на четвърто място, като преди него са Перник и Благоевград.