Топрепортерката на bTV Мария Цънцарова не се страхува да пита

Репортерката на bTV Мария Цънцарова миналата седмица за пореден път хвърли камък в езерото на замрелия в летните горещини социален живот. И от дъното изскочиха всякакви нечистотии. Става въпрос за зловещите насилия и блудства в затвора в Белене. Крехката журналистка е автор на репортажите за имотите на Делян Пеевски, Животното, Петното. Откъде намира куража да се занимава с тези толкова горещи теми?

Мария Цънцарова разказа пред „Труд“ за опасностите на работата си, за семейството и за детските си спомени.

Въпреки представата, която създава с работата си, Мария Цънцарова не се смята за безразсъдно смел човек.“Имам силно чувство за самосъхранение и мисля, че правилно преценявам кога аз и колегите ми сме в безопасност и кога трябва да сме внимателни - казва тя. - Просто не предразполагам хората да ме заплашват или да преговарят с мен как да изглеждат в репортажите ми. Ако усетя заплаха или намек за такава, това ме мотивира още повече да осветля казуса, който някой държи да остане скрит.“

Противно на очакванията, един от малкото случаи, когато е изпитала силен страх, не е при сблъсъка й с Петното и хората му или в друга подобна опасна ситуация. „Истински изплашена бях, когато попитахме една жена как успява месеци наред да живее в абсолютно незаконни колиби в елитен столичен квартал. Връхлетя директно с дървен прът срещу мен. Вече се виждах размазана. Но мисля, че включената камера все пак респектира жената и тя се оттегли от „бойното поле”, без да разгроми мен и оператора с пръта.“

Много често опасните истории сами намират Мария Цънцарова. „Механизмът е лесен - обяснява топрепортерката. - Разказвам за някакъв проблем и след това започват да ме откриват хора, които имат сходни невoли, но са изгубили надежда, че институциите ще им помогнат. Така например до мен стигна жената, която не можеше да измъкне собствената си къща от лапите на Петното и групата му. Тя усещаше, че полицията съдейства повече на него, отколкото на нея. Последната й надежда беше bTV. И аз просто потърсих гледната точка на Бисер Миланов. Срещата ни премина с елементи на екшън. Не се изплаших. Знаех, че докато камерата на оператора Любен Кацаров е включена, Петното и групата му няма да ме наранят. Имат достатъчно опит, за да знаят какви ще са последствията за тях, ако посегнат на журналисти и това бъде заснето.

А когато не са зрителските сигнали, любопитството и чувството ми за справедливост ме водят при „неудобните теми”.

Всички знаеха, че реалното богатство на депутата Делян Пеевски не се изчерпва със стария опел и двата апартамента в София. Беше въпрос на четене, за да се стигне до хората, които формално стопанисваха имуществото му в онзи момент.“

Мария сподели и как е стигнала до последния си потресаващ материал за затвора в Белене. „С различните аспекти на затворническия живот - от лукса до зверствата зад решетките, се запознах от сигналите, които последваха, след като разказахме за привилегиите на Росен Петров-Животното в Казичене. Когато получих видеоклиповете от Белене, много сериозно обсъдихме с продуцентите и юридическия екип на bTV как най-внимателно и щадящо да разкрием непоносимите гледки. Категорично беше ясно обаче, че темата е обществено значима и сме длъжни да говорим по нея.“

В работата си държи да бъде прецизна и всичко да изпипва. „Героите от моите репортажи непрекъснато се надяват да сбъркам. Гледат внимателно и търсят повод да оспорят всичко, което разказвам. Зад всяка от историите, които представям, стоят не само впечатляващи моменти и интуицията ми, но преди всичко безспорни доказателства, на които държа.“

А в личния живот открива хобито си... под водата. „Наскоро се върнах към времето, когато отразявах как водолазът Иван Железаров постави световен рекорд за най-дълъг престой под вода с акваланг. Прекара 52 часа и 2 минути под водата. Подводният оператор Стефан Тодоров направи възможно да следим на живо от морското дъно как минава времето на Иван и как екипът водолази се грижи за здравето и живота му в тези извънредни за човешкия организъм условия. Спомням си, че бях истински развълнувана, когато след дългите часове видях Иван да излиза от водата с високо вдигната ръка, символизираща победата му. Бях много горда, че можех да документирам успеха му. Тогава открих и невероятния подводен свят.

И така се записах на водолазен курс. Вероятно на водолазите с дългогодишен стаж нищо не им трепва, когато застават очи в очи с риби, медузи и морски звезди, но за мен всяко потапяне е източник на невероятни впечатления. Например, за първите 3-4 минути, които изкарах под вода, аз разказвах поне час. И всеки път, когато излизам от водата, се чувствам като велик откривател! Моето сърце принадлежи на морето. Но не мога да плувам. Мислех си, че е задължително, когато поисках да се запиша в курса за водолази. Оказа се, че не е. Под водата хората се придвижват безпроблемно с помощта на плавниците.“

Мария от дете мечтае да стане репортер. В IV клас се записва в клуб „Млад журналист“ в родния си град Карлово. „Имах щастливо детство. Израснах с брат ми, братовчедите ми и моята приятелка Елена. Детството ми имаше вкус на свобода. Карловските улици бяха наши, с необуздания си смях държахме будни съседите в летните нощи. Другият вкус от моето детство е на филия с масло и мед. Моята баба, на която съм кръстена, мажеше филии пресен хляб с много масло и с меда, който дядо ми произвежда и до днес. Изяла съм много от тях. Другата половина от моето щастие в детството e в Ракитово - при другите ми баба и дядо. Толкова обич съм получила от тях, че сега, когато тях вече ги няма, аз пак имам нужда да се връщам в нашата къща в Ракитово.“

През 2014 г. Мария Цънцарова се омъжи. Попитахме я как съвместява семейството с работата. „Щастлива съм, че съпругът ми все още е търпелив към непредвидимия ми работен график. Старае се да проявява разбиране, когато не се прибирам вкъщи за вечеря, пропускам срещи с приятелите ни или непланирано тръгвам на някъде и не е ясно кога ще се върна. Той разбира какво удовлетворение ми носи работата и е готов заедно с мен да плати цената понякога да ме няма. Майка ми и баща ми в Карлово също проявяват разбиране и не ми се сърдят за празници, на които не сме били заедно, защото аз съм на работа. Извън тези моменти, мисля, че имам своето време за семейството и си изкарваме чудесно заедно.“