Труд
Автор:
Труд онлайн
Военната операция на САЩ и Израел срещу Иран предизвика засилен интерес към южнокорейските системи за противоракетна отбрана „Чонгун-2“ от страна на страните от Близкия изток, според южнокорейския министър на икономиката и финансите Ку Йонг-чул.
Конфликтът в Иран подтиква страните от Близкия изток към по-евтините системи за противовъздушна отбрана на Южна Корея, което отваря нови възможности за разширяване на износа на оръжие извън Европа.
В центъра на вниманието е разработената в Южна Корея ракета „земя-въздух“ „Чонгун“, известна още като M-SAM, която се очертава като реална алтернатива на американската система „Пейтриот“, тъй като страните от Персийския залив укрепват отбраната си срещу масираните атаки с дронове и ракети от страна на Иран.
Ключовият аргумент за производителите Hanwha Aerospace и LIG Nex1: подобна ефективност на ракетата „Патриот PAC-3“ за 4 милиона долара, но на цена, която е около четири пъти по-ниска.
„Страните от Близкия изток в момента се редят на опашка, за да купят южнокорейски ракети“, заяви южнокорейският министър на финансите Ку Юн Чол пред Bloomberg News. „Те искат оръжия от Южна Корея заради тяхната точност – факта, че унищожават балистични ракети с успеваемост над 90 процента.“
Други системи за противовъздушна и противоракетна отбрана, които в момента се използват в Близкия изток, включително американските системи „Патриот“ и THAAD, отчитат сходни нива на успеваемост. Но тъй като запасите от тези скъпи и трудни за подмяна прехващачи се изчерпват в борбата срещу иранските атаки, южнокорейските производители се позиционират като по-бърз и по-евтин вариант.
„Масовото разгръщане от страна на Иран на балистични ракети и евтини дронове подчертава необходимостта от стабилна, многослойна система за противовъздушна отбрана. Корейските системи биха могли да допълнят американските платформи като Patriot PAC-3 и THAAD, където наличността на прехващачи остава ограничена на фона на повишеното търсене, като по този начин спомогнат за диверсифицирането на производството и веригите за доставки.“
Южна Корея се е съгласила да достави десетки ракети „Чонгун“ на Обединените арабски емирства преди срока по искане на държавата от Персийския залив, съобщи вестник „Чосун Илбо“, цитирайки неназован правителствен служител от азиатската страна. Емирствата бяха първата държава, която закупи южнокорейския прехващач по сделка от 2022 г., последвана от договори със Саудитска Арабия и Ирак. Ку не посочи кои държави водят преговори с Южна Корея за предсрочна доставка. Министерството на отбраната на Южна Корея отказа да коментира.
Акциите на Hanwha Aerospace са се повишили с 7%, а тези на LIG Nex1 – с 26% от началото на войната в Иран, изпреварвайки по-широкия индекс Kospi и конкурентите в отбранителния сектор.
Прехватчикът, проектиран да поразява приближаващи се снаряди на височина от 15 до 20 километра, струва около 1,5 милиарда вона (1 милион долара), според медийни съобщения.
Не е ясно колко капацитет имат корейските производители, за да отговорят на нарастващото търсене на фона на първото бойно използване на ракетата. LIG Nex1 отказа да коментира единичната цена на системата или производствения капацитет.
В САЩ Lockheed Martin Corp., която произвежда ракетата PAC-3 Patriot, планира да увеличи производството до над 2000 броя годишно, но едва до 2030 г. За тази година компанията си поставя за цел да произведе около 650.
„Търсенето в Близкия изток се дължи на усилията да се намали зависимостта от американските доставчици и да се заменят остаряващите оръжейни системи“, се посочва в бележка на Morgan Stanley. „Страните може би сега ще ускорят попълването на запасите си поради изчерпването на съществуващите запаси.“
Въпреки че са по-малки от гигантите в индустрията като Lockheed и BAE Systems Plc, южнокорейските производители са си спечелили репутация за бързина и надеждност, усъвършенствана от десетилетия на подготовка за потенциален конфликт с тяхната силно милитаризирана съседка, Северна Корея.
Южна Корея е деветият по големина износител на оръжие в света, според доклад от март на Стокхолмския международен институт за изследване на мира, и иска да стане четвъртият по големина до следващата година.
