Държава в държавата

Крайно време е да се върнат статистиките за извършените престъпления, в които етносът е посочен

Стотици населени места са тормозени ежечасно от силна музика, побои, нощни гуляи. И властта демонстрира безсилие

„Масов бой в Димитровград“, „масов бой в Асеновград“, „масов бой в Литаково“, „масов бой в Хасково“ - това са само няколко от последните случаи, отразени в медиите. Колко още е имало, можем само да гадаем. При всички има няколко общи неща - винаги при подобни мелета става въпрос за сбиване между цигани; винаги най-агресивните участници са криминално проявени, повечето и осъждани; винаги се ангажира сериозен ресурс на полицията; почти винаги има и пострадали служители на реда. И най-лошото - винаги има следващ път.

Освен обичайните подръчни средства, които носят тягостното усещане за дива първобитност - ножове, брадви и камъни, напоследък все по-често в арсенала са включени и въздушни пушки, и дори бойни оръжия.

Отново преди броени дни, този път в столичния квартал „Факултета“, полицията задържа 42-годишна жена с десетки дози от опасния наркотик фентанил. За да прикрива дейността си, семейството строи висока ограда около дома си, като над нея е надградена бодлива тел! Отново там, малко по-рано, полицията е провела акция срещу друга - отново известна им фамилия, занимаваща се с наркоразпространение, като къщата също е била труднодостъпна заради висока ограда.

На въпрос защо тези хора все още продължават спокойно да разпространяват наркотици, от МВР отговарят, че каквото зависи от тях са направили, но как ще продължи съдебният процес нямат отношение.

Извън наркотиците, немалка част от катастрофите с неправоспособни водачи, било то пияни, дрогирани, без шофьорски книжки, с иззети такива, са отново дело на въпросния етнос. Последната най-фрапираща такава беше на край столичните квартали „Ботунец“ и „Челопечене“, при която два леки автомобили връхлетяха автобус на градския транспорт, оставяйки след себе си 4 трупа и десетки ранени. Оказа се, че същите са част от престъпна банда, отдавна известна на полицията. Занимават се със сводничество, рекет, побоища, лихварство.
Същите са с чешки книжки, за да заобиколят изискванията на българското законодателство. Стана ясно, че в тези среди това е масова корупционна схема за купуване на документи. По време на теоретичния тест на чужденците се осигуряват преводачи - част от схемата, които им казват верните отговори.

У нас за придобиване на шофьорска книжка се изисква завършен 10-и клас, докато в Чехия няма подобно условие. И ето как неграмотници, които дори не могат да напишат имената си, придобиват документ за управление. Не че нямаме и от другите, разбира се. Темата с войната по пътищата е необятна, а за съжаление, няма и изгледи да бъде спечелена скоро.

За последните 10-15 години т. нар. роми са станали по-нагли, арогантни, придобили са по-голямо самочувствие, имат и повече пари. Въпросът с финансовите средства също е много интересен - една част от тях наистина работят извън страната и идват тук периодично, или се завръщат окончателно след време. Но стандарта, който демонстрират по-голямата част, далеч надхвърля стандартна заплата или социалните помощи, от които се възползват в чужбина.

Това се вижда и по една друга, сравнително нова мода, която циганите следват в последно време. Масово социалните мрежи се използват за демонстриране на стандарт, за фукане със скъпи автомобили, за поредната придобивка, за показване на сватба, кръщене и прочее. На пръв поглед това не се отнася само за тях, но при въпросните е доста натрапчиво усещането, а и действителността е, че стойността на показваното далеч надхвърля приходите им от законна дейност. Още по-натрапчив е начинът, по който излагат на показ „имането си“ - демонстрирайки, че са над закона, че който не ги харесва, да им яде..., да ги хване за..., да го.... и т. н. И въобще не говорим въобще само за младежи, за които можем снизходително да кажем, че толкова им е акълът.

Трагедията с автобуса извади на показ и ожесточеността им спрямо обикновените хора, българи. Освен че се оказа, че заплашват свидетели по делото, за да мълчат, са посегнали и на някои, а ако човек се зачете в коментарите им под статия или репортаж за случилото се, няма как да пропусне начина, по който разговарят с останалите и агресивността им. Скорошен случай - един от многото, разбира се. Във влак на БДЖ, за пореден път, демонстрират, че освен безнаказани, се чувстват и недосегаеми. Чупенето, возенето без билет и скандалите, са само част от проблемите, а в конкретния инцидент са нападнали - вербално и физически, кондукторката по линията.

Защо се стигна дотук, е основният въпрос, чийто отговор не е еднозначен. Политиците имат огромна вина. В годините след 90-та въпросният етнос беше изпуснат от контрол, а в по-скорошно време стана и платен електорат на не една и две партии, да не кажем на всички. Възможностите да работят намаляха значително, още повече, че вече нямаше кой да следи да не безделничат. Повечето се ориентираха към дребните кражби, стотици села, хиляди старци пропищяха от тях. Колко бяха ограбени, пребити, изнасилени и убити никой с точност не може да каже - старателно тези статистики бяха прикривани, вече вероятно не се и водят.

Телефонните измами са техен патент, редица фамилии построиха палати на гърба на десетките хиляди, ограбени от тях.

За стотиците населени места, тормозени ежечасно от силна музика, побои, нощни гуляи, също може да говорим безкрай. И отново властта демонстрира безсилие. В най-добрия случай ще отиде патрулка, ако имат късмет няма да ги пребият, само ще ги обиждат и заплашват. Дори веднъж да успеят да спрат какофонията, на следващата нощ ще е два пъти по-мощна.

Каква кочина е около местата, които обитават, също не е тайна. Импровизирани бунища, затлачени корита на реки, смрад, разложени животни. Иначе в бараките и апартаментите, които обитават, често има скъпо обзавеждане, а пред такива коптори нерядко са паркирани скъпи автомобили, придобити незнайно как.
Няма и кой да следи посещават ли училища децата им. Нароиха се и стотици НПО-та, които уж щяха да ги ограмотяват, но само усвоиха едни доста крупни милиони по евро програми или директно за сметка на държавата. Стотици бяха създадени единствено с тази цел, после бяха закрити.

Търпимостта в общественото пространство стигна до състояние на мазохизъм, при който всяко тяхна престъпление беше обяснявано с: „културни особености“, „манталитет“, „разбирания“, „бедност“ и прочее. Появиха се цели партии, които ни обясняваха, че всяка дума срещу тях е расизъм, хомофобия и прочее.
А те, те вече са неконтролируеми. Обратният процес изисква сериозен институционален ангажимент, ясен план и стриктно прилагане. Илюзия е, че без образование ще се получи, но е и илюзия, че само с морков ще стане. Тоягата трябва да се развърти безмилостно, защото анархията вече е превзела страната ни. И дори да се съгласим, че проблеми има и извън този етнос, при тях малограмотността, първичността и културните им особености надделяват над хуманността и осмислянето за редно и нередно.

Демографските проучвания показват, че до 2050 г. ще са около 1, 2 млн от населението, което ще е близо 25%, (защото българите продължават да намаляват (и ще са под 5 млн. тогава). Само си представете една четвърт от населението на страната да е неграмотно, да се издържа предимно от престъпления и да е изпуснато от контрол. Това ще е пагубно за оцеляването на всички останали, въобще за България!

И трагичното е, че все свикнахме с всичко това, апатията е повсеместна. Хората са уплашени и обезверени, институциите са абдикирали. Масовите сбивания, нападенията срещу полицаи и лекари, както и демонстрацията на недосегаемост, се превръщат в нещо нормално.

В това затворено и маргинализирано паралелно общество не просто съществува, а като рак се разпространява модел на поведение, който е в пряк конфликт със законите и ценностите на съвременната държава. Ранните бракове, отпадането на децата от училище, животът извън легалната икономика, толерирането на престъпността вътре в рода и недоверието към институциите не са просто социален проблем - те са пречка за интеграцията и възпроизвеждат бедност, зависимост и беззаконие от поколение на поколение.

Толерантността не означава да си затваряме очите пред практики, които нарушават закона. Той трябва да е един и същ за всички, независимо от произход, религия или традиции. И е крайно време да се върнат статистиките за извършените престъпления, в които етносът е посочен. Защото само така проблемите могат да бъдат дефинирани, ясно назовани и евентуално разрешени. Това не е дискриминация! Дискриминация към всички останали е случващото се в момента!