Д-р Асен Келчев, ръководител на отделението по кардиохирургия в „Аджибадем Сити клиник УМБАЛ Витоша“ пред „Труд news“: Инфарктът е крайният резултат от години натрупване на рискови фактори и липса на профилактика

Причината за високата смъртност от сърдечно-съдови заболявания се вижда в огледалото

Операциите предпазват от усложнения в бъдеще и удължават живота

България е на първо място сред държавите от Европейския съюз по смъртност сред хората над 65 г. от заболявания на кръвообращението. 68% от болните умират, поне половината биха могли да бъдат спасени. Кой е виновен и как може да се обърне страшната статистика, разговаряме с д-р Асен Келчев.

- Д-р Келчев, чия е отговорността за това България да е сред страните с най-висока смъртност от сърдечно-съдови заболявания в Европа - на здравната система, на лекарите или на самите нас?
- Ако трябва да бъдем честни, основната отговорност е наша собствена. Не държавата и не лекарите са основната причина за високата сърдечно-съдова смъртност. Причината често се вижда в огледалото. Голям проблем е, че много хора приемат здравето си за даденост, а не като ценност, за която трябва ежедневно да полагат грижи. Добре известните принципи на здравословния начин на живот са непроменени от десетилетия - балансирано хранене, редовна физическа активност, отказ от тютюнопушене и ограничаване на алкохола. Съвременните научни данни показват, че не съществува безопасно количество алкохол с доказан здравословен ефект. Всеки прием носи определен риск за организма. Когато тези основни правила не се спазват, увреждането на здравето е въпрос на време - при едни хора настъпва по-бързо, при други по-бавно, но рискът е неизбежен.

- Дори когато спазваме тези препоръки, как можем да се справим със стреса, който също влияе сериозно върху здравето?
- Стресът е неизбежна част от съвременния живот. Всеки човек е изправен пред ежедневни професионални и лични предизвикателства, а обществото постоянно поставя все по-високи изисквания. За съжаление пълното елиминиране на стреса според мен е невъзможно. Борбата с него е строго индивидуален процес и до момента никое общество не е намерило универсално решение. Най-често препоръчваме физическа активност, любимо хоби, социални контакти, техники за релаксация, медитация или психологическа подкрепа. Продължителният стрес увеличава сърдечно-съдовия риск чрез сложни механизми. Повишените нива на кортизол и други стресови хормони активират защитни системи на организма, които при продължително натоварване водят до физическо и психическо изтощение. Тук се вписва и т. нар. синдром на професионалното прегаряне (burnout), който се свързва с повишен риск от редица хронични заболявания, включително сърдечно-съдови и онкологични. За съжаление, много хора се опитват да компенсират стреса с алкохол, прекомерно хранене, сладки изделия или заседнал начин на живот. Вместо решение, тези навици създават допълнителни рискови фактори и затварят един порочен кръг, който в крайна сметка може да доведе до генерализирана атеросклероза, инфаркт, инсулт или онкологично заболяване.

- Сърцето боли ли? Как човек може да разбере, че има сърдечен проблем?
- Да, сърцето може да боли, когато не получава достатъчно кръвоснабдяване. Това състояние може да бъде хронично или остро. В България все още битува погрешното схващане, че болката в гърдите „ще мине от само себе си“ и много пациенти чакат излишно дълго време. Това е опасно. Болката в сърцето е много специфична и има някои важни характеристики: на първо място тя е на широка площ, като пациентът показва мястото с цяла длан, а не с пръст, друга важна характеристика е, че болката може да се излъчва към лявата ръка или долната челюст. При всяка подозрителна симптоматика човек трябва незабавно да потърси медицинска помощ, защото острото прекъсване на кръвоснабдяването на част от сърдечния мускул се нарича миокарден инфаркт. Това е животозастрашаващо състояние, което може да доведе до необратима загуба на сърдечна тъкан, животозастрашаващи аритмии и внезапна сърдечна смърт. В тази връзка поставянето на автоматични дефибрилатори на обществени места, може да предотврати загубата на човек при усложнен миокарден инфаркт. Другата добра новина е, че България разполага с отлично развита мрежа от инвазивни кардиологични центрове и лечението на острия инфаркт се осъществява съгласно най-съвременните международни стандарти. Когато пациентът потърси помощ навреме, шансовете за успешно лечение са много високи. Важно е обаче да разберем, че инфарктът е крайният резултат от години натрупване на рискови фактори съчетани често с липса на профилактика.

- Все повече хора се „лекуват“ по интернет. Какви рискове крие това?
- Самолечението е сериозен проблем. Често чуваме: „Съседът пие това лекарство и му помага, значи ще помогне и на мен.“ Или: „Тази хранителна добавка я рекламират по телевизията, значи е полезна.“
Медицината обаче е индивидуална. Лечението трябва да бъде назначено след оценка на конкретния пациент, неговите заболявания и рискови фактори. В България съществуват профилактични програми и ясни препоръки на професионалните медицински организации. Предизвикателството е хората действително да се възползват от тях. Лично аз смятам, че страната има нужда от по-структурирана национална програма за скрининг на сърдечно-съдовите заболявания. Това би позволило ранно откриване на рисковите пациенти и дългосрочно проследяване на резултатите. Според различни международни анализи значителна част от сърдечно-съдовата смъртност е предотвратима чрез навременна профилактика и лечение.

- Имат ли българските пациенти достъп до най-новите технологии в кардиологията и кардиохирургията?
- Категорично да. През последните години българската кардиология и кардиохирургия се развиха значително и днес пациентите у нас имат достъп до почти всички съвременни диагностични и лечебни методи, използвани във водещите европейски и световни центрове. В много случаи достъпът до високоспециализирана помощ е дори по-бърз от този в някои западноевропейски държави. В интервенционалната кардиология рутинно се извършват коронарно стентиране при инфаркт, транскатетърно имплантиране на аортна клапа (TAVI) и транскатетърна реконструкция на митралната клапа чрез системи като MitraClip при пациенти с висок оперативен риск. В кардиохирургията все по-широко приложение намират минимално инвазивните и
ендоскопските операции, при които достъпът до сърцето се осъществява през малки разрези без пълно разрязване на гръдната кост. Това води до по-малка оперативна травма, по-нисък риск от усложнения и по-бързо възстановяване. В нашия център рутинно извършваме минимално инвазивни и ендоскопски операции на аортната, митралната и трикуспидалната клапа, аорто-коронарен байпас, отстраняване на сърдечни тумори и затваряне на междупредсърден дефект. Все по-често се стремим къмреконструкция на собствените клапи, което осигурява по-добри дългосрочни резултати. При необходимост от клапно протезиране използваме най-ново поколение биологични клапни протези с подобрена устойчивост на калцификация и по-дълъг живот, което позволява на повече пациенти да избегнат доживотна антикоагулантна терапия. Особено внимание се отделя на намаляването на риска от мозъчен инсулт след сърдечна операция чрез прецизна предоперативна оценка, съвременни техники за мозъчна протекция и ограничаване на манипулациите върху атеросклеротично променени съдове. Ежедневно извършваме и хирургично изключване на ухото на лявото предсърдие при пациенти с предсърдно мъждене, което значително намалява риска от бъдещи тромбоемболични инциденти. Развиваме активно и хирургичното лечение на предсърдното мъждене чрез радиофреквентна и криоаблация, което подобрява контрола на сърдечния ритъм и намалява риска от усложнения в хода на живота на пациента. Днес българските пациенти могат да получат лечение, което по качество и технологично ниво е напълно съпоставимо с това в най-добрите европейски центрове. Решаващи обаче остават опитът на екипа, правилният подбор на пациентите и индивидуалният подход към всеки конкретен случай.

- Какво да правят хората от по-малките населени места, където няма такава апаратура?
- Българските граждани имат право свободно да изберат лечебното заведение, в което да се лекуват. По-сериозният въпрос е не толкова достъпът, колкото качеството на медицинската помощ и механизмите за неговото проследяване. В България има голям брой лечебни заведения, но обществото все още очаква по-прозрачни критерии за оценка на резултатите от лечението. В тази връзка аз имам удоволствието да работя в единствената в страната болница притежаваща международен сертификат за качество на медицинската услуга. За нас пациентската безопасност и качествената медицинска услуга са закон. Ние лекуваме всички пациенти нуждаещи се от кардиохиругично лечение, като процедурата се поема от НЗОК. Важно е да се подчертае, че България разполага с изключително добре подготвени специалисти, които ежедневно работят в сложна и отговорна среда. Въпреки всичко, за съжаление, ние лекарите не сме Богове и не можем да помогнем на всички. Задачата ни е да спазваме правилата, а природата е тази, която решава кой по кой път ще тръгне.

- През годините имаше скандали, свързани с поставянето на стентове. Това не подкопава ли доверието в медицината?
- Доверието между лекар и пациент в България е изключително крехко. Много от тези случаи получиха широка публичност, но малка част от тях доведоха до окончателни съдебни решения, което означава че са неправомерно преекспонирани. Парадоксът е, че процедурите, които бяха поставени под съмнение, са спасили живота на хиляди пациенти. В препоръките за добра медицинска практика ясно са описани индикациите за поставяне на стент, медикаментозна терапия или кардиохиругична операция с поставяне на аорто-коронарен байпас. Има групи пациенти, при които оперативното лечение е предпочитано, защото дава по-траен дългосрочен резултат. Такива са пациенти със засягане на трите артерии кръвоснабдяващи сърцето и захарен диабет. Тук идва мястото на т. нар. Сърдечен тим, който да обясни на пациента плюсовете и минусите на различните видове лечение, за да може той да вземе информирано решение. Всъщност в някои случаи не важи правилото: „спасих те от операция“, а „угодих ти на желанието, заобикаляйки правилата.“ По отношение на медийната пропаганда, често сме склонни да вярваме повече на сензационните заглавия, отколкото на медицинските доказателства. Това допълнително разрушава доверието между лекар и пациент. А именно доверието е основата на успешното лечение.

- Може ли човек да живее нормално след сърдечна операция?
- В огромната част от случаите - да. Много сърдечни операции всъщност имат профилактичен характер. Те се извършват с цел предотвратяване на бъдещи усложнения и удължаване на живота. В тази връзка при някои заболявания, като аортната стеноза дори и асимптомни пациентите са показани за смяна на аортната клапа, като това е доказано в големи медицински проучвания. Например, своевременната реконструкция или подмяна на увредена сърдечна клапа може да предотврати развитието на сърдечна недостатъчност, нарушения в ритъма и други тежки усложнения. Аорто-коронарният байпас подобрява храненето на сърдечния мускул и предпазва сърцето от инфаркт. Важно е пациентите да разберат, че по-малко инвазивната процедура не винаги означава по-нисък риск и по-добра прогноза. Изборът на най-подходящия метод е задача на лекаря, а доверието в този избор е задача и на пациента. По този начин пациента получава най- подходящата за него процедура с възможно най-добра прогноза при най-нисък риск. Българските пациенти често питат колко дълго могат да отлагат операцията. В същото време много пациенти от Западна Европа настояват тя да бъде извършена възможно най-бързо, защото в собствените им страни понякога чакат с години. В крайна сметка здравеопазването е споделена отговорност. Държавата, медицинските специалисти и обществото имат своята роля. Но промяната започва от личното отношение към здравето. Когато всеки от нас поеме тази отговорност, резултатите неизбежно ще бъдат по-добри. Да погледнем в огледалото и да започнем да намаляваме риска от сърдечно-съдово заболяване заедно.

 Нашият гост
Д-р Асен Келчев, д. м., е възпитаник на Медицински университет - София, който завършва с отличие през 2004 г. Притежава специалности по кардиохирургия и съдова хирургия. През 2015 г. е включен в класацията Best Doctors. Двукратен носител е на наградата “Иновативни практики в здравеопазването”. Научните и професионалните му интереси са насочени към минимално инвазивната и ендоскопската кардиохирургия, реконструктивната клапна хирургия, хирургичнотолечение на заболяванията на аортата и съвременното хирургично лечение напредсърдното мъждене. От 2018 г. е ръководител на Отделението по кардиохирургия към “Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Витоша”, където развива една от водещите програми в България за минимално инвазивна, ендоскопска и високотехнологична кардиохирургия.