Д-р Богомил Николов, изпълнителен директор на Асоциация „Активни потребители“, пред „Труд news“: Зехтинът най-фалшифицираният продукт в света

Храните в „Кошница с грижа“ да се фиксират, а не да се избират от търговските вериги

Качествени ли са храните които купуваме и какви „вратички“ за измами на потребителите могат да намерят някои производители и търговци, обяснява дългогодишният изпълнителен директор на Асоциация „Активни потребители“ Богомил Николов. С него разговаряме и за бъдещите кооперативи в земеделието, както и как би могла да е по-полезна инициативата „Кошница с грижа“.

- Г-н Николов, кой всъщност е най-фалшифицираният популярен хранителен продукт в световен мащаб и как съответно стоят нещата с него в страната ни?
- Най-фалшифицираният хранителен продукт в световен мащаб е зехтинът. Бих казал, че от цял свят постоянно има съобщения за фалшифициране на зехтин. В България за съжаление нямаме изграден голям капацитет за разкриване на фалшив зехтин, въпреки че отвреме навреме излизат случаи за това. Например наскоро беше разкрит един такъв гараж, където се произвеждаше боядисано олио, като досега не са огласени подробности къде е бил пласиран фалшивият зехтин, за да проследим веригата на доставки. Но ние назад във времето знаем и други такива случаи, защото подобни „гаражи“ има не само в България, а и в Румъния например. Това е напълно фалшив зехтин, който се продава на екстремно ниски цени. И това е възможно, защото този „зехтин“ представлява най-обикновено олио с оцветители, който продукт няма нищо общо със зехтина. Ще отбележа, че и при фалшивия зехтин - както при маргарина представян за масло - отново има риск за бъде пласиран в заведения за обществено хранене. Ето пример - когато отидете в заведение, на масата обикновено има оставени подправки, както и зехтин. Въпросът е, дали течността с наименованието „зехтин“ всъщност е точно това - защото само по вкуса трудно би могло да се разпознае. Според „Активни потребители“, това е „рискова зона“, в която БАБХ би могло да се фокусира с проверки.

- А има ли и други варианти и „вратички“ за измами със зехтин?
- Да има. Имаше случай, на който нашата организация обърна внимание и сигнализира, вследствие на което след проверка бяха изтеглени от пазара над 27 000 бутилки. Тогава заблудата беше в етикета. Там с едри букви беше изписано наименованието на една от най-популярните марки зехтин у нас, а по-надолу - със ситни букви - обаче ставаше ясно, че само 20% от продукта е зехтин, а останалите 80% са обикновено олио. Както се казва - „който видял, видял“. Този етикет беше подвеждащ за потребителите.

- Г-н Николов, какво установихте при последните си проверки на хранителни продукти в търговските вериги у нас, и по специално по отношение на сиренето. Наистина ли има продукти с толкова високо съдържание на вода и какво означава това за нас потребителите?
- Високото съдържание на вода в сиренето всъщност не е голяма новина, тъй като ние от Асоциация „Активни потребители“, правихме подобни проверки през 2022 г. и през 2024 г., но както се вижда, проблемът не е решен. Този път проверката и резултатите са в контекста на инициативата на правителството „Кошница с грижа“, във връзка с която търговските вериги поеха ангажимента в рамките на половин година да намалят цените на поне 30 стоки с поне 15%. Още от самото начало ние видяхме смущаващо ниски цени, специално при сиренето. Имаше и по-ниски цени при кравето масло, но там казусът беше по-различен. Там Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) установи, че въпросното масло от определени марки всъщност не е масло, а маргарин. Затова решихме да направим проверка, доколко желанието за ниска цена на хранителни продукти от някои производители и търговци, може да стане за сметка на качеството. Така се оказа, че нашите опасения за сиренето се оправдават. Оказа се, че 5 от 12 продукта, т. е. 42%, са с високо съдържание на вода - и то толкова високо, че тези продукти не би трябвало да са в търговската мрежа, тъй като според съответната наредба, сирене с водно съдържание над 65% не би трябвало да се продава. Докато някои от въпросните продукти бяха със съдържание на вода от 70%. Ще уточня, че въпросните сирена бяха „насипни“, именно за тях е даденото изискване за наличието на вода. За опакованите продукти изискванията са други. Според стандарта, изискването за опакованото сирене е за наличие на вода до 54%. Въпросното наличие на вода идва основно от спестяването на периода на зреене на сиренето. Тъй като едно нормално сирене би трябвало да зрее 45 дни. През това време в сиренето протичат процеси, които от една страна подобряват неговите вкусови качества и характеристики под въздействието на млечнокиселите бактерии, а освен това сиренето се освобождава от ненужната вода. Ще уточня, че при прясното сирене е нормално да има наличие на около 70% вода, обаче като се остави да зрее в саламура, то изхвърля по естествен начин ненужната вода и остава 54-55% вода. Така че откритото високо съдържание на вода за нас е белег, че сиренето не е зряло. А производителите си спестяват тези 45 дни технологично зреене на сиренето - след като се направи, само след два дни се пуска на пазара. Това е проблемът.

- А колко по-ниски бяха цените на тези сирена с високо съдържание на вода?
- Бяха между 5 и 6 евро за кг, като по оценки на бранша за последните месеци, нормално качествено сирене няма как да е по-евтино от 9 евро за кг. Ще допълня, че тези некачествени сирена ги открихме именно в магазини на големи търговски вериги, които са се включили в инициативата „Кошница с грижа“.

- Споменахте, че има проблем и при маслото. При този млечен продукт какви са нарушенията?
- При маслото, в търговските вериги всъщност не открихме отклонения в качеството, както се казва, може да има и добри новини за потребителите. „Ментета“ при маслото вече от години избягват магазините, но са си намерили други „вратички“ и ниши, където да се реализират - чрез фирми, които снабдяват с продукти заведения за хранене. Това е най-масовият канал, по който фалшивото масло, всъщност маргарин, може да се реализира. А такива доставки по принцип могат да бъдат разкрити по-трудно, вероятно само от Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ). Продуктите представяни за масло, могат да стигнат до всякакви заведения за обществено хранене, вкл. в хотели, болници, училищни столове, детски градини - това е рисковият фактор. Тези които произвеждат ментета на масло - представяйки маргарин за масло - не биха опитали да ги продават в търговските вериги, тъй като рискуват лесно да бъдат разкрити и да понесат съответните последствия. Бих казал, че „Активни потребители“ също има принос за този процес по отстраняване на фалшивото масло от магазините, но за съжаление този процес беше бавен.

- Като се има предвид пазара на хранителни стоки у нас и техните цени, какво е мнението Ви за полезността на инициатива „Кошницата с грижа“ като цяло?
- Инициативата е добра, но тази мярка има временен и частичен характер. Защото „Кошница с грижа“ няма чудодейно пазарно въздействие. А ние от „Активни потребители“ сме привърженици на по-дългосрочни мерки. Такива мерки могат да бъдат основно в посоките: оправяне на проблемите с нелоялния внос, като и данъчни проблеми вкл. ДДС. Необходимо е „изчистване“ на веригата за снабдяване от т. нар. прекупвачи, които повишават цените. Именно това са дългосрочни мерки, те не са с временен характер и ефектът от тях не е бърз, те се очаква да дадат резултат с хоризонт 2-3 години, но затова пък резултат ще е много добър.

- Г-н Николов, какво ще кажете за кооперирането в земеделието и животновъдството - който въпрос стана актуален напоследък и се подготвя закон в тази връзка?
- Такъв закон е много необходим. Особено като се има предвид, че Законът за кооперациите в съседна Гърция е от 1916 г., т. е. отпреди 110 години. По този повод ще кажа, че ние в България толкова сме закъснели с такъв закон, че както се казва, и утре да го приемем, пак ще е късно. Така че, според мен трябва да се действа на държавно ниво по визираните важни дългосрочни въпроси, вкл. кооперирането, а „Кошницата с грижа“ като временна мярка, би могло да бъде подобрена.

- Според Вас, как конкретно може да стане подобрението в прилагането на инициативата „Кошница с грижа“?
- На първо място в „Кошница с грижа“ видовете хранителни продукти трябва да се фиксирани, а не търговските вериги да си избират по тяхно усмотрение какви продукти „слагат в кошницата“. В момента положението е такова, че всяка верига освен че си избира продуктите, може да ги сменя буквално всяка седмица, вкл. и с продукти, които не са от първа необходимост, например високоалкохолни напитки. Или пък веригата може да „сложи в кошницата“ някой сезонен плод или зеленчук, чиято цена в дадения период така или иначе пада с 15%. Ще спомена и трета хипотеза за „вратичка“ към „Кошницата с грижа“ - там може да се включи партида от продукт с изтичащ срок на годност, с цел да се разпродаде. Ето това са вид „дефекти“ в инициативата „Кошница с грижа“, които би трябвало да се отстранят, за да не могат веригите да намаляват цените на произволни стоки, каквито са им удобни в момента, а да се гледа повече интересът на потребителите.

- Бихте ли обяснили малко повече за мерките във връзка с финансовата сфера и ДДС, за които споменахте малко по-горе като вид дългосрочни мерки.
- Имам предвид този внос който се фактурира на много ниска стойност, за да не се начислява голям ДДС. По-този начин съответният търговец печели неправомерно повече, защото плаща по-малко ДДС. Още по-съществен обаче е другият подобен проблем, свързан с бъдещия Закон за кооперациите. Според нас, вътрешното фактуриране между членовете на дадена кооперация би трябвало да се освободи от ДДС, което е много важен въпрос. Всъщност по този начин няма да се спести ДДС към държавата, а просто ще се плаща на следващия етап по веригата. Иначе, ако се налага всеки член-кооператор да пати ДДС когато прехвърля стоката си към кооператива или пък кооперативът прехвърля към него стока, това ще създаде затруднения при стартирането на кооперативите. Иначе казано, това може да се разглежда като вид данъчен кредит към кооперативите.

- А какво ще кажете за субсидиите в земеделието и начина на разпределянето им?
- Това също е много важен въпрос и бих казал, че субсидирането на декар нанесе щети в земеделието, и ще обясня защо. Настоящият начин на субсидиране стимулира отглеждането на култури които лесно се обработват с машини и не изискват много поливане, като зърнените култури, а също и лавандула и някои други - затова и площите с тях са толкова големи. Но по този начин не се стимулира така необходимото производство на български зеленчуци. Затова през последните години общо взето, производството на български плодове и зеленчуци върви надолу, животновъдството - също. Затова внасяме все повече зеленчуци и животински продукти, а това се отразява и на цените. Качеството на вносните храни, което в някои случаи е съмнително, е отделен въпрос. Според мен вносът расте, именно защото вътрешното производство е намаляло.Затова смятам, че субсидирането не би трябвало да е на декар, а на продадена продукция - така ще може да се подпомага и българското производство на плодове и зеленчуци. Имам предвид, да се дава субсидия след реализиране на стоката, например на кг продадени домати, чушки и т. н. А колко е продаденото количество може да се разбере чрез внесения ДДС. Който производител евентуално укрие колко продукция действително е продал, ще получи по-малка субсидия.

- Наскоро влезе в сила системата „бонус - малус“ при застраховката „Гражданска отговорност“. Възнамерявате ли да правите проверки в тази връзка?
- Тази система по принцип е справедлива, но и тук детайлите са важни. Основният проблем според мен е, че у нас с тази система се оценява риска на автомобила, а не на водача. А това отваря „вратички“ за злоупотреби. Ще дам един такъв пример - прави се застраховка за фирмен автомобил, който се ползва от различни водачи, работещи във фирмата. Обаче различните водачи имат различно поведение на пътя - едни шофират рисково, други са внимателни. Друг пример: ако даден личен автомобил бъде продаден - от да кажем рисков на не рисков шофьор - какво е виновен новият собственик на колата за поведението на пътя на предишния шофьор. Така че при тези застраховки има някои въпроси, които още не са разрешени, тъй като застраховката не е на шофьора, а на автомобила.

- „Активни потребители“ планира ли още проверки на храни през годината?
- Това зависи и от финансирането ни. Има много правителства в Европа, които отпускат за такива организации като нашата повече средства от възприетото у нас през последните години. Например, като се има предвид финансирането, ние правим да кажем три пъти в годината тестове и проучвания на хранителни стоки, докато в Белгия могат да правят и три пъти в месеца. Всъщност ние правим проверки не само на храни, но и на други стоки и услуги. Ще отбележа, че по принцип правим тези проверки не с цел непременно да търсим нарушители и съответно да инициираме глоби, а най-вече за да ориентираме потребителите, за да знаят какви точно стоки да избягват, т. е. искаме да работим в полза на потребителите. В тази връзка ще отбележа, че това лято направихме проверка на общо над 180 слънцезащитни продукта, като на основата на анализа на съставките им, 33 от въпросните кремове и лосиони не препоръчваме, тъй като съдържат някои съставки, които са дискусионни, особено за деца.Правим през последните години и проучвания на финансови продукти - застраховки, различни видове кредити - които проучвания вероятно ще задълбочим, защото там са важни детайлите, често изписани с по-ситен шрифт, които не всеки чете. Обаче е възможно именно там да има „капанчета“ за кредитополучателите.

Д-р Богомил Николов е изпълнителен директор на Българска национална асоциация “Активни потребители” от 1999 г. Той притежава широки познания и богат практически опит в защитата на законните права и интереси на потребителите и проблемите. Има научна степен доктор по икономика от Университета за национално и световно стопанство, както и магистърски степени по политология и стопанско управление от СУ “Св. Климент Охридски” и по бизнес администрация от Университета “Еразмус” в Ротердам. Член е на Икономическия и социален съвет от 2003 г., а от 2015 г. е член на Европейския икономически и социален комитет.