Мишел Пфайфър: Възрастта ми е предимство, а не повод за срам

Все още се тревожа, че ме мислят за лоша актриса 

Ролята на Жената-котка ми даде страшно много 

Магнетичната Мишел Пфайфър е на 68, изглежда чудесно и отново очарова почитателите си със сериала “Марго има проблем с парите” и романтиката “Ох, какво забавление”, които бяха топло посрещнати и от българската публика. Наскоро тя имаше и ключова роля в продължението на един от най-успешните и обсъждани модерни сериали - “Йелоустоун”. Прeди време изигра и ролята на Бети Форд, съпруга на бившия американски президент Джералд Форд, поредицата “Първата дама”. После нахлу в кината с продължението на комиксовата суперпродукция “Аnt-Man”. Мишел е една от богините на голямото кино с качествени и легендарни роли в четири поредни десетилетия. Тя привлича погледите за пръв път в края на 70-те с “Брилянтин 2” и оттогава не пуска световната слава. В началото на 80-те е на върха на Холивуд с ролята си на пристрастената към кокаина и луксозния живот мафиотска съпруга Елвира в епичната гангстерска класика “Белязания”. След като работи с Пачино по този шедьовър, Пфайфър играе с Джак Никълсън във “Вещиците от Истуик” и “Вълк” и с Джон Малкович в “Опасни връзки”. През 90-те затвърждава репутацията си на сексуална фурия и топ актриса с блокбъстъра “Батман се завръща”, където играе Жената-котка.

Понякога просто искам да не се изложа

 - Мишел, Вие записахте името си в историята на Холивуд с ролята на Жената-котка в “Батман се завръща”. И до днес се цитират Ваши реплики и се споделят кадри с Вас в образа на тази екранна мацка. Милиони младежи тепърва я откриват и са пленени от начина, по който играете този образ. Очаквахте ли подобно дълголетие на персонажа и всъщност, обичате ли котки?
- Искате да кажете, когато не ги играя ли? Трябва да кажа, че един от най-хубавите ми актьорски спомени е именно от Жената-котка в “Батман се завръща”. Истината е, че обичам котките. Но е вярно, че не може да принудиш една котка да направи нещо, което тя не иска. Двете писани, които бяха използвани във филма са направо фантастични животни. Съвсем буквално играеха роли и знаеха, че ги снимат. Въртяха си очите по команда.

- Споменахте, че трудно приемате предложения за роли и сте отказвали много сценарии. Един такъв пример е “Мълчанието на агнетата”, с който после Джоди Фостър спечели “Оскар”. Защо не приехте тази главната женска роля на агент Кларис Старлинг?
- Трябва да призная, че съвсем буквално се изплаших докато преглеждах сценария. Хвана ме страх, както си четях. В тази история имаше много зло. Има дори усещане за победа на злото. То триумфира и управлява. Нямаше как да приема ролята. Не исках да имам нищо общо с подобен проект и такова нещо да вижда бял свят благодарение на мен и с моето име. Като актриса аз също така просто искам да не се изложа. Да се изправиш до изпълнители като Джон Малкович и Глен Клоуз в “Опасни връзки”, например, е нещо, което трябва да те снабди с увереност. И за мен е особено висока оценка, когато колеги и зрители ми казват, че не само съм стояла добре до големите имена, с които съм работила, но съм дори съм и “откраднала филма” от тях

- Как гледате на индустрията на подмладяването, интервенциите и подсилените снимки и клипове в социалните мрежи?
- Не съм в крак с модата, защото за мен възрастта е предимство. Имам късмета да остарея. Не всеки доживява до дълбока старост. И живея. Не мисля, че трябва да изглеждаш млад вечно. Трябва да изглеждаш добре, да. Но не млади, а себе си.

- Носталгията по 80-те е на мода. През това десетилетие Вие бяхте във вихъра си с “Белязания”, “Брилянтин 2” и “Великолепните братя Бейкър”. Как гледате на този период?
- “Брилянтин 2” беше един от първите ми филми и ми достави огромно удовлетворение. Страшно много се забавлявах по време на снимките. Но имаше много шум около филма, а аз никога не съм се чувствала особено комфортно в такава шумна среда. Винаги ми е било трудно. Определено бих искала да видя какво би станало днес със Сузи Даймънд и братята Бейкър от “Великолепните братя Бейкър”? Винаги съм била привлечена към човешките характери с ясни слабости, които са дори леко счупени. А Сузи беше повредена по особено интригуващ начин. При мен е традиция да се пристрастявам към повечето образи, които играя. Бях очарована и омагьосана от Франсис във “Френски изход”. В онези сцени, в които трябваше да разговарям с починалия си съпруг, който в момента е приел формата на котка, аз си припомних защо си обичам работата.

- Лесно ли стигнахте до договор за тази роля във “Френски изход”. Знае се, че не приемате лесно предложения за нови участия?
- Агентът ми ме нарича “Dr. No”, защото съм отказвала толкова много роли, но истината е, че се влюбих в сценария на този конкретен филм. Какъв необичаен и оригинален сюжет. Странен в най-добрия смисъл на думата. Аз имам отношения на любов и омраза с актьорската професия, но да играя образа на Франсис беше перспектива, която ме привлече моментално. Тя е красива, стилна, самоуверена и направо наперена жена от Ню Йорк, която наскоро е загубила своя съпруг. Той обаче се преражда в една готина и говореща черна котка, а това придава съвсем ново измерение на техните отношения.

- Трудно ли беше да покорите Холивуд?
- Не трудно, а почти невъзможно. Пробвах много неща - телевизия, малки роли в малки филми и реклами, постоянно обикалях по прослушвания. Не ми беше лесно да играя и да се чувствам спокойна пред камера. Всъщност си бях ужасена. Буквално се учех на професията, когато вече бях известна и хората проследиха моето обучение, така да се каже. Което не е най-доброто нещо. Понякога още имам това чувство на тревога, че във всеки един момент мога да бъда разкрита като лоша актриса, която е заблуждавала хората през цялото време. В “Звезден прах”, например, исках да изиграя цялата роля наново.