Труд
Автор:
Стефан Кючуков
Стартира срокът, в който работещите българи трябва да изберат рисков профил на подфонда, в който да управляват парите им за втора пенсия. Същевременно правителството подготвя промени в пенсионната система на страната. С въпроси мултифондовете ще променят ли сегашната ситуация взимането на две пенсии да е по-малко от една държавна пенсия, има ли задължително осигуряване в частни пенсионни фондове в другите страни от ЕС и пенсиите какъв процент от доходите преди пенсиониране заместват се обърнахме към финансиста Румен Гълъбинов.
- Г-н Гълъбинов, на частните пенсионни фондове дадоха възможност от 2027 г. да инвестират парите на осигурените по-рисково чрез мултифондове. Това ще промени ли сегашната ситуация в повечето случаи получаването на две пенсии - от частен фонд и държавна, да е по-малко от получаването само на една държавна пенсия?
- Съзнават се възможности за нас, пенсионноосигурените лица, и аз влизам в групата на хората, родени след 31 декември 1959 г., които се осигуряваме в универсален пенсионен фонд, да получим по-добра доходност, като доброволно изберем рисков профил на нашия портфейл. Тези, които не направят избор, ще бъдат служебно разпределени, което още веднъж затвърждава практиката на това служебно разпределение, което все още важи и за новопостъпилите на пазара на труда, сега започващите работа, които също, ако не изберат пенсионен фонд, служебно ги разпределят в някой от пенсионноосигурителните фондове. Така се получава доброволно-задължителен модел, т. е. всяко пенсионноосигурено лице има право да избере фонд и рисков профил за инвестиране, но в също време, ако не го направи, служебно го разпределят. За мултифондовете служебното разпределение е на възрастов принцип. По-младите в по-рисков фонд, хората на средна възраст в по-ниско рисков фонд, а тези, които са на предпенсионна възраст, с оставащи малко години до пенсия, в консервативен фонд. Естествено, тези, които са в консервативен фонд, няма да имат разлика спрямо сегашната доходност, която получават. По-осезаемо може да се усети от другите две групи някакво увеличение на доходността, но трябва да видим как ще го измерим в бъдеще. Дали действително ще има такова, дали няма да бъде повлияно от инфлацията, защото ако има по-висока инфлация, тя пречи на реалното увеличение на нашите спестявания в пенсионните фондове. Ще видим дали такси, комисионни и други разходи също няма да намалят тази възможност за реализиране на по-висока доходност.
- Даването на възможност за по-рисково управление на парите на осигурените гарантира ли по-висока доходност?
- Би следвало така да се разбира. Разбира се, инвестиционният риск в по-голяма степен се носи от пенсионноосигуреното лице с избора на рисковия профил. Всеки е добре да се интересува какво става с неговата партида, тъй като има право да се премести от един профил в друг, така че това остава като опция на доброволен принцип да се осъществява. Препоръчвам на всеки да се интересува какво става с пенсионноосигурителните му вноски в универсален пенсионен фонд и да избира сам, доброволно, рисковия си профил. Тоест да не се оставя на случайността това разпределение.
- При по-рисково инвестиране на парите, при следваща финансова криза, възможно ли е осигурените да загубят голяма част от парите си?
- За пенсионните фондове са важни три основни показателя - сигурност, доходност и ликвидност. За по-голяма сигурност на пенсионноосигурителните дружества и техните фондове има изискване да поддържат по-голям капитал. За по-добрата доходност да инвестират в инструменти, които да осигурят такава доходност без да поемат прекомерни рискове. Ликвидността е много важна, защото инвестиции може да бъдат представяни счетоводно с по-висока доходност, но доколко те биха били по всяко време достатъчно ликвидни, за да бъдат обърнати в пари за плащане. Вече започна фазата на фактическото изплащане на вторите пенсии и ще се увеличават хората, които получават втори пенсии. Фондовете трябва да разполагат с достатъчно ликвидни средства, за да могат да плащат, да нямат затруднения с ликвидността.
- Каква е практиката в другите държави от ЕС, в тях има ли задължително участие в частни пенсионни фондове, в които да влизат част от осигурителните вноски?
- България е една от малкото държави, не знам дали няма да се окаже, че сме единствената останала, с подобен модел. Имаше преди други държави с подобен модел. В Полша имаше такова споделено пенсионно осигуряване - обществено и частно, подобно на това, което имаме ние. Но го промениха. И в Полша вече не е така. България има възможност да преосмисли този модел. Виждаме, че дефицитът в обществената пенсионноосигурителна система може да се преодолее трайно и устойчиво. В различните години винаги се колебаем около 50% недостигащи средства за изплащане на пенсиите. Тоест, освен осигурителните вноски, които не стигат, държавата дава останалите средства, събрани от данъци, за да може да бъдат изплатени пенсиите. Ако се водим от това, да, би следвало да има разговори, да се дискутира как да продължи пенсионната система. Има ли резерви, от които да може да се свие този дефицит. Един от резервите е сивата икономика, намаляване на броя на хората, които не се осигуряват на реалните си възнаграждения. Друг резерв е възможността, която вече има от известно време, хората да избират при пенсионирането си да се прехвърлят към НОИ, въпреки че търпят някои ощетявания при това преместване. Но и в момента доста хора преценяват, че е по-добре да се пенсионират само с държавна пенсия от НОИ, отколкото да взимат две пенсии от НОИ и от универсален пенсионен фонд, защото сметката не излиза.
- Тогава имат ли въобще смисъл частните пенсионни фондове?
- Това е много дълъг разговор, защото в тях вече са натрупани доста спестявания. Има доста активи, които съществуват във фондовете под формата на инвестиции, които са направени през годините. Тоест трябва да се прецени кое е удачно. В никакъв случай промяната не трябва да е за сметка на някакъв трус в системата. Просто трябва да се прецени кой е най-добрият вариант. Хем да се намали дефицитът в държавното обществено осигуряване, хем да се увеличават пенсиите и в същото време коефициентът на заместване да не спада, а полека-лека да се увеличава. Имаше амбиция преди време поне 70% да достигне този коефициент на заместване на трудовия доход с пенсия.
- При бързото увеличаване на доходите в страната ни, спестени сега пари за втора пенсия ще бъдат ли в адекватен размер, например след 20 години, спрямо цените и доходите тогава, или спестените сега пари ще бъдат изядени от инфлацията?
- По отношение на този по-дълъг хоризонт, трябва да вземем предвид това, което и досега се е случило. Винаги имаме периоди, в които има неблагоприятни условия да се инвестира. Има световни финансови и икономически кризи. Съответно финансовите инструменти, в които може да се инвестира, не винаги могат да бъдат толкова високо доходни, колкото сме ги смятали в миналото. Има натрупан опит за тези неща, който би трябвало да се използва за управление на риска. Във България също важен въпрос е коефициентът на заместване на дохода. Тоест, като се пенсионира всеки един от нас, това което ще получава като пенсия, първо пенсия от държавното обществено осигуряване, първата пенсия от НОИ, и втората пенсия от универсалните пенсионни фондове, дали те ще спомогнат за по-високия му коефициент на заместване на дохода. Тоест ако се осигурява на пълен работен ден през целия изискван стаж и след това се пенсионира, пенсиите в каква степен ще заместят дохода му. Защото по различни оценки се измерва различно това заместване. Имаме заместване брутно и нетно, защото пенсионерите не плащат данък върху доходите, тоест нетно спестяват 10%. Важно е и дали заместването се изчислява на база средна брутна заплата и средна брутна пенсия или на база медианна брутна заплата и медианна брутна пенсия, което е по-точният показател. В зависимост от това, този коефициент на заместване варира.
- Какви са стойностите на този коефициент?
- За България максимумът, който може да се получи за новопенсионирани хора, е около 70%. Но това е, когато човек е получавал висока заплата достатъчно дълъг период от време и е работил пълния изискван стаж за пенсиониране. Но за хора, които са се пенсионирали по-отдавна, например преди 25 години, това е много трудно постижимо, почти невъзможно. Те ще отидат в по-нисък диапазон на коефициент на заместване, около 40-45%. И, може би, средните нива в момента са между 53% и 56%. Но и тези изчисления са подвеждащи, тъй като изходната база от информация, която използваме, не винаги е пълна относно това дали хората са осигурявани на реалните им доходи, на реално отработено време и дали не са се пенсионирали по-рано. Има доста хора, които се пенсионират рано, на 45-50 години, и после работят още 15-20 години, но вече получавайки пенсия, плюс това, което са заработили. Увеличението на пенсиите ще продължи, те ще бъдат актуализирани, може би по швейцарското правило, но в същото време за някои хора ще е много трудно да настигнат останалите в този коефициент на заместване на дохода. Има един основен фактор, който ще продължи да влияе на коефициента на заместване в бъдеще, и това е демографията - негативните демографски тенденции. Населението на България продължава ускорено да застарява. В България хората, които влизат на пазара на труда, младите, които работят и внасят осигуровки, намаляват за сметка на хората, които се пенсионират и получават пенсии. Вносителите в пенсионната система трябва да издържат все повече получатели от системата. Това ще забавя възможността за увеличение на коефициента на заместване. Ако продължат така демографските тенденции, коефициентът може дори да спадне, въпреки усилията за увеличение на минималните пенсии, на минималните заплати. Освен ако няма драстично увеличение на възрастта за пенсиониране, на стажа за пенсиониране или ако не се въведе някакво драстично увеличение на осигурителната вноска. Тези неща са очевидно политически непопулярни и няма да се приемат добре от хората.
- По отношение на ранното пенсиониране необходими ли са някакви промени?
- Целта трябва да бъде намаляване на броя на хората, които подлежат на ранно пенсиониране. Да, разбира се, има хора, които е наложително да се пенсионират по-рано, поради естеството на работа, която извършат, която е силно натоварваща, амортизираща и не им позволява да работят дълго време. Но това трябва да е достатъчно добре наблюдавано и тези, които действително са в такива тежки условия, да продължат да се пенсионират по-рано. Но не от това да се възползват и хора, за които това право е спорно.
- Швейцарското правило за индексиране на пенсиите, с 50% от инфлацията и с 50% от ръста на средния осигурителен доход, е предвидено да остане в сила и през следващите години. Това ли е най-добрият вариант за увеличение на пенсиите?
- Поне засега политически ми се струва най-приемливо. Дори с политическите промените през последните години, швейцарското правило за индексиране на пенсиите остава. Би могло да се индексират и по друг начин. Има много разработени модели за изчисление на това увеличение. Но към момента мисля, че швейцарското право остава най-приятно обществено и политически.
- Чрез прилагане на швейцарското право за индексиране на пенсиите размерът на старите пенсии изостава от този на новите. Това може ли да бъде променено?
- Точно това е голямата трудност. Аз вече казах, че старите пенсии трудно ще постигат голямо нарастване на коефициента на заместване. Старите пенсии трудно биха могли да настигнат пенсиите на наскоро пенсиониралите си. Тази разлика много трудно би могла да бъде преодоляна. Освен ако има някакви радикални виждания за модификация на пенсионната система, по начин, при който доста драстично непропорционално да бъдат увеличавани по-ниските пенсии, по-ускорено за сметка на по-високите пенсии, които да бъдат вдигани с по-малко.
- Възможно ли е да бъде направена промяна във формулата за определяне на пенсиите, така че да се обвържат повече с осигурителния принос на хората?
- Най-важното е всеки да се осигурява на реалните си доходи. Защото, ако някой се осигурява на 4 часа и то достатъчно дълго време, после как да иска да има висока пенсия. В същото време, ако получава легално половината от месечния си доход, а другата половина получава по някакъв друг начин, много трудно би могло да се очаква да има висока пенсия. Затова всеки трябва да се осигурява на реалните си доходи.
- Редица икономисти обясняват, че разходите за пенсиите тежат прекалено много на бюджета. Какъв е дълът на разходите за пенсии спрямо брутния вътрешен продукт на България и какви са разходите за пенсии спрямо БВП средно за страните от ЕС?
- Ние сме малко под средния за ЕС процент, не се отдалечаваме много от средната стойност. Но имаме още какво да наваксваме. Вече сме член на еврозоната и трябва да се сравним и с другите държави, които използват еврото. Да, имаме доста разлики. Особено в минималната пенсия трябва да наваксаме. По отношение на коефициента на заместването, изчислен по различни методики, може да се окаже, че България не е на последно място в Европейския съюз и дори в еврозоната. Тоест, не сме чак толкова зле. Въпросът е, че базата, от която го изчисляваме, е най-ниската, защото са ни най-ниски минималните заплата и пенсия. Затова трябва да продължи увеличението на минималната пенсия. Това е неизбежно. Както трябва да продължи увеличението и на минималната заплата. Това също е неизбежно. Има мнения, че трябва да се стопира това увеличение за известно време, но то влияе съществено върху догонването, което непрекъснато осъществяваме към средните нива за държавите в ЕС и в еврозоната.
Румен Гълъбинов е бивш председател на Агенцията за застрахователен надзор и зам.- председател на Комисията за финансов надзор, ръководещ Управление “Застрахователен надзор”. Завършил е УНСС като магистър по икономика, притежава следдипломни квалификации от Университета на Джорджтаун, Вашингтон, САЩ (Банков рисков мениджмънт), Университет Сейнт Джон, Колеж по застрахователен и рисков мениджмънт, Ню Йорк, Университета Екситър, Англия (Банки и финанси). Има професионални квалификации по застрахователен и рисков мениджмънт и пазари на ценни книжа от Германия и Англия. Бил е в Управителните съвети на международни банки и застрахователни компании.
