Десният екстремизъм се засилва
Удовлетвореността от демокрацията в Германия е достигнала най-ниското си ниво. Същевременно миналото се идеализира и се изразява желание за радикално скъсване с настоящето. Нарастват също антисемитските нагласи и копнежът за по-силна ръка.
Това са основните заключения от проучване за авторитаризма, резултатите от което бяха представени в Берлин. Изследването се провежда на всеки две години от 2002 г. насам.
За представителното проучване, проведено между март и юни 2026 от Института за изследване на демокрацията „Елзе-Френкел-Брунсвик“ към Лайпцигския университет, са били анкетирани над 2500 души, избрани на случаен принцип.
За първи път откакто се правят тези сондажи, одобрението за демокрацията като идея спада под прага от 90 процента. Това се дължи преди всичко на масивната загуба на доверие сред анкетираните от Източна Германия (85,7 процента). Още по-сериозен е спадът в одобрението на възприеманата в ежедневието демокрация: в цялата страна само една трета са доволни, като стойностите са спаднали значително както в Източна Германия (22,8 процента), така и в западните части на страната (36 процента).
Нарастващата неудовлетвореност от демокрацията се изразява и в желанието за дясноавторитарна диктатура като форма на държавно устройство - около една четвърт от анкетираните изрично подкрепят идеята за „една единствена силна партия, която да олицетворява народната общност“. В източната част на страната този показател е 30,9 процента, което е значително над средната стойност за цяла Германия (22,3 процента).
Крайнодесните нагласи нарастват за второ последователно допитване. Особено внимание заслужава националната гордост, проявяваща се под формата на шовинизъм - с 19,9% тя достига най-високото си равнище, откакто се провежда тази поредица от проучвания. Делът на хората с напълно оформен крайнодесен светоглед възлиза на 6,9%, което е най-високият показател от 2014 г. насам.
Близо 15% от анкетираните са категорични, че „всичко трябва да бъде разрушено, за да възникне на негово място нещо ново“. Почти всеки трети смята, че „е необходимо нещо радикално, за да се промени сегашното положение“, а други 29,1% са отчасти съгласни с това твърдение.
(Със съкращения, от Дойче веле)