Една лихва, три различни инфлации: Защо ценовият шок удря Европа неравномерно

ЕЦБ повиши лихвата по депозитите от 2,25% на 2,50% през септември

Финландия, Германия и Литва използват еврото и лихвения процент по депозитите на ЕЦБ от 2,50 %, но с инфлация през септември съответно от 2,7 %, 3,3 % и 6,1 % те показват как една и съща политика се отразява по различен начин на ценовите реалности. Трите държави използват една и съща валута и един и същ лихвен процент на централната банка, но равнищата на инфлацията им се различават повече от два пъти. През септември годишната инфлация беше 2,7% във Финландия, 3,3% в Германия и 6,1% в Литва, според хармонизирания индекс на Евростат (ХИПЦ), публикуван през октомври. Средната стойност за еврозоната беше 3,8%. И трите страни са подложени на една и съща лихвена ставка по депозитите на Европейската централна банка (ЕЦБ) от 2,50%, пише Euronews.

Енергиен шок, усетен по различен начин

Общата нишка е енергията. Данните на Евростат показват, че цените на енергията в еврозоната са се повишили с 18,9% през септември, добавяйки 1,71 процентни пункта към инфлацията – почти половината от общата стойност. Без да се отчита енергията, инфлацията в еврозоната е била 2,3%.

Как се проявява този шок зависи от енергийния микс на дадена страна, данъчните решения и силата на нейната вътрешна икономика.

Литва: енергия, данъци и заплати

Литва се намира в горната част на диапазона, а причината не е храната. Данните на Евростат показват, че инфлацията при храните, алкохола и тютюна е 0,5%, докато цените на енергията скочиха с 33,0%, а инфлацията при услугите достигна 6,9%.

Международният валутен фонд (МВФ) приписва този скок на повишените цени на енергията на фона на продължаващата зависимост от вноса, силното вътрешно търсене и по-високите акцизи. Политиката допълнително засили натиска. От януари Литва увеличи ДДС върху отоплението на жилища, топлата вода и дървата за огрев от 9% на 21%. В проектобюджета на правителството се оценява, че само промяната в цените на отоплението ще добави 0,5 процентни пункта към инфлацията.

Натискът се разпространи отвъд горивата и отоплението. Данните на Евростат сочат, че основната инфлация в Литва, без да се отчитат енергията, храните, алкохолът и тютюнът, е 3,9%. Банката на Литва очаква средните заплати да се повишат с 9,4% през 2026 г., а Европейската комисия свързва инфлацията в сектора на услугите със силния ръст на заплатите и увеличението на минималната работна заплата с 11,1%.

По-високите заплати може средно да подобрят положението на много работници. Но пенсионерите, получателите на социални помощи и домакинствата с ниски доходи и големи сметки за енергия са по-уязвими. Съществува и риск от вторичен ефект. Предприятията в сектора на услугите, изискващи интензивен труд, могат да прехвърлят по-високите заплати върху цените, поддържайки инфлацията на високо ниво, след като енергийният шок отшуми.

Финландия: омекотена и бавна

Данните на Евростат показват, че Финландия е преживяла подобен енергиен шок, като инфлацията в енергийния сектор е достигнала 13,1%, но общата инфлация е останала на ниво 2,7%. Европейската комисия посочва, че относително ниската зависимост на Финландия от изкопаемите горива е смекчила удара. Статистическата служба на Финландия установи, че по-евтината електроенергия и разходите за жилища, обитавани от собствениците им, са ограничили националния индекс на потребителските цени, въпреки че бензинът, дизелът и мазутът за отопление са го повишили.

Натискът върху цените на вътрешния пазар е слаб. Според Евростат основната инфлация е била 1,4%, а инфлацията при услугите – 1,7%. Банката на Финландия прогнозира безработица от 10,4% през 2026 г., докато Комисията очаква растеж на БВП от 0,8%. Статистическата служба на Финландия съобщава, че номиналните доходи са се повишили с 3,5% на годишна база през третото тримесечие, или с 1,2% в реално изражение.

Тази комбинация помага да се обясни защо поредното повишение на лихвения процент може да изглежда прекалено рестриктивно от гледна точка на Хелзинки.

Германия: скок, концентриран в горивата

Германия заема средно положение. Данните на Евростат показват инфлация в енергийния сектор от 13,4% и основна инфлация от 2,5%. Статистическата служба на Германия, Destatis, установи, че в националния индекс цените на моторните горива са се повишили с 37,1%, а на отоплителното масло – с 74,9%. Без да се отчитат тези две позиции, инфлацията е била 1,8%.

Натискът върху заплатите е умерен. През август договорените заплати са се повишили с 2,9% на годишна база, а Бундесбанк прогнозира същата средна стойност за 2026 г. Според Евростат инфлацията в сектора на услугите е 2,8%.

Политиката също замъглява картината. Съществуващите федерални мерки доведоха до понижение на цените на електроенергията, газа и централното отопление, а новото намаление на данъка върху горивата влезе в сила на 1 октомври, така че не е включено в данните за септември. Националните интервенции могат да променят измерената инфлация месечно, без да променят основния европейски шок.

Какво означава единната лихва

ЕЦБ повиши лихвата по депозитите от 2,25% на 2,50% през септември, като изтъкна, че конфликтът в Близкия изток поддържа инфлацията над целевото ниво и че пълните ефекти от енергийния шок все още не са се проявили.

Ако извадим общата инфлация на национално ниво от лихвения процент на ЕЦБ, получаваме приблизителна оценка на реалния лихвен процент: минус 0,2% във Финландия, минус 0,8% в Германия и минус 3,6% в Литва. Това просто изчисление, базирано на данните на ЕЦБ и Евростат, не е точен показател, тъй като домакинствата и фирмите действат въз основа на очакваната инфлация и се сблъскват с различни разходи по заемите.

Напрежението в монетарната политика варира в зависимост от страната. Слабият растеж и високата безработица във Финландия са аргументи срещу затягане на политиката. В Германия лихвеният процент е по-лесно защитим, като се има предвид основната инфлация от 2,5%, но ускорението през септември се дължеше почти изцяло на цените на горивата и мазута. В Литва лихвеният процент изглежда либерален на фона на инфлация от 6,1%, въпреки че по-високите лихви не могат да компенсират увеличението на ДДС или да понижат цените на вноса на горива. Те действат чрез отслабване на търсенето и ограничаване на вторичните ефекти.