Фалитът ще бъде нашата революция

Голяма част от нашите хора отдавна са се примирили, че Животът всъщност не е нищо друго, освен един пазарлък - дирижиран от неуки и нахални хора

Прозорливите хора вече се питат, дали не е дошло времето Европа да се премести някъде другаде?

Явно, здраво сме закъсали, щом като и урсулките от Европейската комисия са се загрижили за нас и даже ни услужиха с някои идеи - най-оригиналната от които е да вдигаме данъците.

Тяхната е лесна - само трябва да си зашият джобовете и да ги направят недостъпни за такива като нас, които изглеждаме като същински „изпаднали германци“.

Този народен лаф всъщност отдавна е излязъл от масова употреба. Създаден, за да укорява човешката неугледност, той станал особено популярен след края на Втората Световна касапница, която окончателно опозорява мита за всемогъща Германия. Обаче само след няколко години, при разцвета на „нова“ Германия, въпросният израз започва да звучи все по-нелепо и до голяма степен е забравен.

Животът обаче няма мярка в странностите и шегобийствата си - и скоро може да станем свидетели на неговото Възкресение. В известен смисъл, германците вече отново видимо са заседнали в една нова „изпадналост“ заради чудовищното късогледство на Меркел. Но и днес невзрачните типове, които настояват да ги приемаме за „европейските лидери“, продължават да не забелязват, че самото Време на Европа се изчерпва.

Германия вече приема като нещо неизбежно ежедневните сводки за престъпленията, извършени от чуждоземци. Обединеното кралство е със смъртоносно наранена гордост - дори само от съобщенията за извършените сексуални насилия над малолетни момичета, като досега се посочват поне 250 хиляди случая. Лондон - този велик град - е превърнат тихомълком в гигантски харем на насилници, които успяха да настанят варварските си нрави в някои велики европейски градове - сякаш, за да премерят докъде се простират съпротивителните им сили. И прозорливите хора вече се питат, дали не е дошло времето Европа да се премести някъде другаде?

Впрочем, има и друго едно обяснение за произхода на израза „изпаднал германец“: твърди се, че той може би е свързан с езическия обичай „Герман“ - при продължителна суша безпомощните хорица измолвали дъжд с помощта на кукла от кал, която сетне оставяли да се разпадне и да изчезне. И изобщо няма да е пресилено, ако се запитаме, дали и днес не прибягваме до услугите на кални „кукли“, за да измолим спасение от непрекъснато застигащите ни „суши“ от всевъзможно естество - ние все изоставаме от всички и във всичко, това вече се е превърнало в нашия специалитет.

Ние сякаш завинаги си оставаме покорени от драмата на Сивушка - да, онази, същата. И изобщо не се сещаме, че и несретната ни държавица може да изглежда като една обречена Сивушка, която умира заради непосилните усилия, които полага.

Телевизиите пък си въобразяват, че правят нещо епохално, когато се захващат с изкорубените, ръждясали и напълно безполезни указателни табели по нашите пътища - че какво ù пречат точно ръждясалите табели на една ръждясала държава? Особено тогава, когато тя има нужда най-напред от знаци, които да ни отвеждат към Нормалността? И това също няма да се случи скоро.

Наскоро просветният министър Вълчев имаше куража да признае пред Жени Марчева, че българските ученици са заплашени от едно необяснимо, но затова пък достатъчно срамно фиаско: близо половината от тях имат непреодолими затруднения с предмета „математика“. Ние обаче непрекъснато се хвалим с постиженията на наши ученици, които са шампиони във всевъзможни надпревари? Какво се случва всъщност - да не би да сме открили някаква хитроумна формула, с помощта на която отглеждаме някакъв „елит“ - а неудачниците отпращаме към множеството „функционално неграмотни“, сякаш те са нечия друга грижа?

И един ден ще трябва да се справяте с Народ, който е функционално негоден - във всичко, за всичко.
Разбира се, тукашният народец е наясно колко е затънал, той открай време пребивава в това състояние, загубил е представа за всичко друго и кротко си преживя окаяния животец, не се гневи, дори когато властниците се пазарят с него за двайсетина или трийсет евро, които му отпускат допълнително като израз на височайша милост.

Голяма част от нашите хора отдавна са се примирили, че Животът всъщност не е нищо друго, освен един пазарлък - дирижиран от неуки и нахални хора. Няма друга държава, поне сред ония, които приемаме все още като „цивилизовани“, в която властта да се упражнява от толкова невзрачни хорица, най-ценното притежание на които е изрядната им анонимност. Гледаш ги и не можеш да им се начудиш - ясно е, че едва след няколко поколения може би ще се състоят в някаква нормалност и то, ако се полагат специални грижи за тях и ако изобщо се намерят доброволци, които да се посветят на тази нелека мисия.

Преди доста години - възторжен като мнозина от очакванията ни от „Промяната“, реколта 1989-а година - често цитирах Стефан Попов и неговото есе „Третото поколение“ - това е поколението, с чиито усилия България започва истински да се извисява - и което безмилостно е унищожено след „деветосептемврийската революция“.

Сега обаче трябва да си сляп или напълно изоставен от разума си, за да продължаваш да вярваш, че ние изобщо сме в състояние да излъчим някакъв „елит“, нямаме сили да направим дори най-повърхностният избор, понеже вече не притежаваме и критерии, на които да се доверим, лишени сме и от най-беглата представа, какво трябва да представлява този елит. А веднъж примириш ли с измамите на Политическата Пасмина, която умело натрапва специално подбрани тарикати, способни да упражняват властта и всичко, до което се докопат, по свой „образ и подобие“, всичко е приключило. Приключило, изчегъртано, дори паметта за случилото се ще бъде изпепелена.

Впрочем, трябва да признаем, че дори в мътните времена след 10 ноември Пасмината удивително бързо се консолидира, за да придобие устойчивостта на една истинска Секта, като усвои и някои от по-достъпните мурафети на предишните соцвластници. Бяха си по природа людоеди, и людоедството беше основната причина за провала, на който сме свидетели днес. България е държавата, в която изобщо не е ясно, какво мисли Властта за Народа си - освен че това е някаква аморфна маса, с която можеш да се отнасяш както ти кефне, а ако изобщо не я забелязваш още по-добре.

Веднъж се пошегувах, че България ще се оправи едва тогава, когато остане без политици. Сега ми изглеждат някак неприлични тези думи. Но въпреки това са и отчайващо точни.

Направете бързо една друга сметка: Народа го броят до 6 и половина милиона души, от тях през последните години някак и неизвестно защо гласуват приблизително една трета, без да смятаме последните избори - две трети не си правят труда да се залъгват и по този начин.

Това са четири милиона отчуждени хора - така твърди политпасмината и още не се е сетила да ги анатемоса като неблагодарници; те пък, от своя страна, са напълно убедени, че са окончателно изоставени.

Това разделение в немалка степен съответства на разпада на държавата, също и на населението на две части: едната от които включва петте най-големи градове, другата - цялата останала смазваща убогост. Сякаш излизаме от някаква необявена/тайна война, след която са оцелели няколко града, всичко останало е разрушено и продължава да бъде рушено, а клетият народец вече дори не се старае поне някак да осмисли този погром.

Идилия, в която сякаш нищо не може да се случи. А и дори да се случи да ни подхвърлят нещо наистина значимо - например, да се възползваме от някаква чужда „революция“ - истинска или по-скоро привидна, ние и от тази далавера няма да успеем да кярим нещо. Просто вече не вярваме, че подобен късмет може да ни споходи. И ако това някак се случи, ние ще го проспим, докато сънуваме някакви подвизи, на които сме способни само в най-дълбоките си, мъртвешките си сънища. Няма защо да се жалваме фалшиво: няма будилник, още не е измислен, който може да ни пробуди и да ни измъкне от това сънливо състояние - а няма и солидни знаци, че наистина го искаме.

Конспирацията през ноември 1989-а година е най-красноречивият пример за това. Може да се каже и по-ясно, ако не се боим, че ще обидим Народа, макар че той отдавна вече е забравил, че разполага - по принцип - и с такава опция, предпочита да се спотайва в мъртвешкия си сън. Направо не е за вярване: ти му осигуряваш, в един добре избран момент и напълно безплатно, всички условия, за да си присвои авторството на една революция, от която той смъртно се нуждае - дори тя да е от най-примитивните и да разполага единствено със сопи, за идеи да не говорим. И какво прави този проклет Сънливец? Преструва се много убедително, като актьор, който е усвоил до съвършенство тази роля, че неговата „революция“ е вонливата Мътилка, която той пресметливо нарича „Преход“...

Нобеловият лауреат Бродски казваше, че Москва изглежда най-красива от кабината на бомбардировач. Ние пък можем да кажем, че Брюксел ще изглежда особено красив в минутите преди да го бомбардираме с един фалит. Няма защо да се лъжем повече - нуждаем се от един грандиозен фалит. Всъщност, той отдавна е факт, но, както се полага на системни страхливци, ние не смеем да го обявим.
А той е единственото ни спасение. Друго не ни е останало.

Фалитът ще бъде нашата революция - и всичко останало, което толкова храбро сънуваме.

***
И на вещици не случихме. Поптодорова - най-притворното дете на
славната БКП - няма да миряса, докато не я признаят за главната
евроатлантическа вещица. Тия дни здраво накастрила Радев: той бил
причината България да стои на тъча - вместо да взема активно участие
в „играта“.
Нашите кротки хорица отдавна вече са наясно за каква игра става
дума. Наясно са и как ще завърши тя.
Но вещиците няма да мирясат, докато не си окървавим ръцете.