FESTINA LENTE

Кабинетът “Румен Радев” извървя своите първи сто дни. От всякъде край пътя му се носеше къде истерично, къде цинично “бау-бау” и “ау-ау”! 

Да покажат малко политическо възпитание и култура се оказа не по силите, а и по мисленето на партиите извън управляващата.

И няма нищо странно. Те нямат собствено мислене, програма и политическа физиономия, от които да черпят публичното си поведение. Мисленето им го задават клиентелата, НПО-та и евроолигархията
За да им спестя по-нататъшните мъчителни напъни да осъзнаят какво се случва в татковината, им предлагам да проучат внимателно есето, написано по моя молба от AI за девиза на първия римски император Октавиан Август, управлявал с него Рим 41 години.

Ето какво каза изкуственият интелект в помощ на естествения, доколкото го има при споменатите по-горе политически образувания: 

„Бързай бавно“ е един от онези древни съвети, които звучат като парадокс, но крият дълбока мъдрост. Изразът идва от латинското Festina lente и се приписва на римския император Октавиан Август, който го използвал като личен девиз. Смисълът е ясен: действай бързо, но без прибързаност; стреми се към целта енергично, но с внимание и пресметливост.

В съвременния свят тази максима е по-актуална от всякога. Живеем в епоха на постоянна надпревара – всичко трябва да стане „в момента“, резултатите се очакват незабавно, а търпението се възприема почти като слабост. 

Хората бързат да вземат решения, да постигнат успех, да реагират, често без да обмислят последиците. Резултатът е грешки, изтощение и повърхностни постижения. Истинската ефективност обаче рядко идва от чистата скорост. Добрият лекар не бърза с диагнозата, добрият строител не спестява от основите, а мъдрият човек не взема важни решения под натиск. Бързането без мисъл води до връщане назад – понякога с много по-голяма загуба на време и усилия.

„Бързай бавно“ не означава да бъдеш бавен или колеблив. Означава да съчетаваш решителност с разум, енергия с внимание. Да действаш бързо там, където е нужно, и търпеливо там, където прибързаността е опасна. В крайна сметка най-сигурният път към целта често не е най-прекият, а този, който е извървян с ясна глава.

Това е то! Есето на колегата AI ме кара да мисля, че в кабинетът „Румен Радев“, а вероятно и около него попрелистват повечко книжици за древни народи и владетели. Не e зле и колегите им от неуправляващите да го правят. Макиавели не е достатъчен, а и трябва повечко да си чел, за да го проумееш.