Гърция печели от туризма, но островите плащат висока цена

Гръцките острови генерират по-голямата част от разходите за туризъм в страната

Третият доклад на Обсерваторията за устойчив туризъм на Егейските острови установява, че основните островни региони поглъщат около 60% от общите туристически разходи на Гърция, докато дестинации като Санторини, Миконос и Саламина отбелязват едни от най-високите нива на туристическа плътност в страната. Резултатите сочат към задълбочаващ се дисбаланс: туризмът остава икономическа спасителна въже, но също така и източник на нарастващ натиск върху инфраструктурата, използването на земята, жилищното строителство и местните икономики, съобщава To Vima. 

Докладът, който ще бъде представен от почетния професор от Университета на Егейско море и директор на Обсерваторията Янис Спиланис в Гръцкото дружество за околната среда и културното наследство, разглежда променящия се профил на островния туризъм чрез показатели, включващи туристически легла, краткосрочни наеми, празни жилища, втори жилища, строителна дейност, доходи и социални условия.

Ключов показател е туристическата плътност — броят на леглата на квадратен километър. Според доклада Европейската агенция за околната среда оценява приемливия праг на туристически натиск на 100 легла на квадратен километър, ниво, което вече е надхвърлено в голяма част от Егейските и Йонийските острови.

Санторини отбелязва най-високото общо натоварване, достигайки 1 164,4 туристически легла на жител на квадратен километър, когато се съберат туристическите легла, ваканционните жилища и постоянното население.

Следват го Саламина с 1 103,8, Миконос с 759, Скиатос с 589, Егина с 574, Спецес с 573 и Порос с 554. Само 22 острова отчитат обща гъстота под 100.

Позицията на Саламина е впечатляваща, тъй като тя не е класическа туристическа дестинация. Високото й класиране отразява силното присъствие на втори домове, което показва, че натискът върху островите не се ограничава до световноизвестни дестинации като Санторини и Миконос.

При сценария с по-нисък натиск, който включва професионално настаняване и краткосрочни наеми чрез платформи като Airbnb, няколко острова надхвърлят 200 легла на квадратен километър. Тира достига 863,4 легла на квадратен километър, Миконос – 611,4, Скиатос – 381,5, Куфониси – 278,4, Паксос – 245,9, Кос – 232,5 и Порос – 217,8.

Картината става още по-напрегната при сценария с по-високо натоварване,

който включва и незаети жилища, използвани за краткосрочно или дългосрочно наемане, втори домове или ваканционни резиденции. При този показател 21 острова надхвърлят 200 легла на квадратен километър. Тира достига 964, Саламина 712, Миконос 634,3, Скиатос 477,2, Егина 418,3, Порос 409,8 и Спецес 404,4.

Резултатите сочат, че натискът се разпространява извън Кикладските острови. Сароническият залив, включително Саламина, Егина, Порос и Спецес, също е подложен на значителен натиск, главно поради развитието на вторични жилища.

Натискът е съпътстван от задълбочаваща се икономическа зависимост. Докладът показва, че само Южноегейският регион съставлява 27,6% от общите приходи от туризъм в Гърция, следван от Крит с 22,2%.

Заедно трите основни островни региона поглъщат 59,4% от общите туристически разходи в страната. Тази цифра се повишава до 60,4%, когато се включи Североегейският регион.

Туристическите разходи са високи и по национални стандарти. Крит отбелязва най-високите разходи на пътуване – 941,1 евро, следван от Южното Егейско море с 767,3 евро. Южното Егейско море отбелязва и най-високите дневни туристически разходи на глава от населението – 105,5 евро през 2023 г., в сравнение с националната средна стойност от 86,6 евро.

В доклада обаче се отбелязва, че разходите на глава от населението не са отбелязали съществено подобрение през последните 20 години, въпреки модернизирането на голяма част от хотелския фонд в четири- и петзвездни обекти.

Докладът посочва също така риска от едноизмерно развитие. В Додеканезите 33,9 % от брутната добавена стойност идва от услугите по настаняване и хранене. В Атика съответната цифра е едва 4,5 %.

Този контраст подчертава колко силно икономиките на някои острови разчитат на секторите, свързани с туризма. Докладът предполага, че макар туризмът да генерира приходи и заетост, той също така прави местните икономики по-уязвими към сезонността и колебанията в търсенето от страна на посетителите.

Тази зависимост е видима в тенденциите на безработицата. В някои островни региони безработицата надхвърля 20% през първото тримесечие на годината и спада под 5% в разгара на туристическия сезон. На годишна база Йонийските острови отбелязаха безработица от 14,8% през 2023 г., над националната средна стойност от 11%. Южноегейските острови отбелязаха 7,2%, Североегейските острови – 9,8%, а Крит – 10,8%.

Докладът констатира, че растежът на туризма променя не само местните икономики, но и физическата география на островите.

Въз основа на най-новите налични данни от Corine за 2018 г. Йонийските острови и Южното Егейско море са сред регионите с най-големи застроени площи в Гърция, надвишаващи националната средна стойност от 2,95%. Цифрата достига 5,05% на Йонийските острови и 3,7% в Южното Егейско море.

На ниво острови Саламина е най-застроеният остров в страната, като 34,2 % от площта му е застроена. Следват го Миконос с 24,3 %, Санторини с 20,2 %, Сирос с 15,5 %, Егина с 11 % и Корфу с 8,4 %.

Строителната дейност продължава да се ускорява. Според данни от 2024 г., цитирани в доклада, 27% от общата площ на новите сгради в Гърция е построена в островните регионални единици, въпреки че островите съставляват едва 19% от общата площ на страната.

За доклада това показва, че развитието на туризма променя не само икономиките на островите, но и техните пейзажи.

Докладът разделя островите на три широки категории според състава на наличните легла.

Първата включва острови, ориентирани към хотели, като Кос, Родос, Закинтос и Корфу, където доминира организираното настаняване и хотелските легла надхвърлят 60%.

Втората включва острови, където преобладават стаите и къщите под наем. Те включват по-малки острови като Кимолос, Ираклия, Сикинос, Китнос, Анафи, Итака и Паксос, както и големи дестинации като Парос, Лефкада, Кефалония, Наксос и Тира.

Третата категория се състои от острови, където вторите домове преобладават над организираната туристическа инфраструктура. Саламина достига 99,8% в тази категория. Високи дялове се отчитат също в Миконос – 90%, Тира – 77%, Куфониси – 70%, Милос – 50% и Парос – 43%.

Това помага да се обясни защо някои острови, които не винаги се свързват с масовия туризъм, все пак фигурират сред най-натоварените райони в доклада.

Дисбалансът става по-ясен, когато леглата се измерват спрямо постоянното население.

Куфониси отбелязва 3,5 професионални легла на жител, следван от Схоинуса с 3,3 и Миконос с 3,3. Когато се включат краткосрочните наеми, Миконос достига 4,9 легла на жител, Тира – 4,3, а Куфониси – 4,1.

В по-широкия сценарий, който включва професионални легла и легла в незаети жилища, Серифос достига 8 легла на жител, Схоинуса – 6,8, Антипарос – 6,4, а Кастос – 6. Общо 38 острова надхвърлят три легла на жител, а други 60 – две легла на жител.

Круизният туризъм добавя допълнителен ежедневен натиск. Санторини е регистрирал 1 298 968 посетители по море през 2023 г., в сравнение с 742 553 през 2014 г., и е имал дни с повече от 10 000 круизни посетители. Миконос е регистрирал 1 192 822 круизни посетители, Корфу – 667 182, а Родос – 453 832.

Когато високият сезон се изчислява като продължаващ четири месеца, докладът установява, че на острови като Миконос и Санторини дневното число на туристите може да 

Докладът също така предполага, че растежът на туризма не е укрепил автоматично социалното сближаване.

Рискът от бедност и социално изключване остава висок в няколко островни региона.

Той достига 30,4 % в Северното Егейско море и 27,7 % на Йонийските острови, като и в двата случая е над националната средна стойност от 26,1 %.

Нивата на доходите също варират значително. Миконос отбелязва среден доход от 19 494 евро на данъчна декларация, следван от Тира с 18 062 евро и Парос с 16 915 евро. Високи стойности се отчитат също в Милос и Кимолос, както и на острови със силна корабна дейност като Псара и Хиос.

Въпреки това само седем острова надвишават средния доход за страната от 13 962 евро.