Труд
Автор:
Елена Симеонова
След прекратяването на военните действия между САЩ и Иран, цените на газа започнаха да намаляват, но много бавно, съобщава Le Monde. Световният пазар все още изпитва недостиг, което пречи на европейските страни да поддържат капацитета си за съхранение на газ.
От началото на преговорите между САЩ и Иран в средата на юни цените на газа падат много по-бавно от цените на петрола, което показва, че пазарът остава напрегнат.
От 1 април страните от ЕС пълнят складовите си съоръжения за зимата. Към 5 юли те са били средно пълни с 49,7%, което е по-ниско ниво отколкото по това време през предходните четири години. Смята се, че до края на октомври - края на сезона на инжектиране - запасите могат да достигнат само 75%.
Това е близо до историческия минимум.
Конфликтът в Иран усложни ситуацията за Европа. Блокадата на Ормузкия проток възпрепятства Катар да изнася втечнен природен газ (ВПГ), който представлява една пета от световните доставки, в продължение на месеци. Цените се повишиха, особено в Азия, основният купувач на катарски газ.
Азиатските страни са готови да плащат премия за други доставки на пазара.
„Втечненият природен газ (LNG) се движи в тази посока“, казва Ан-Софи Корбо, изследовател в Центъра за глобална енергийна политика към Колумбийския университет. Според S&P Global, вносът на втечнен природен газ (LNG) в Европа е намалял през април, май и юни, включително от Съединените щати, основният доставчик на втечнен природен газ за Европа.
Конкуренцията с Азия може да се засили още повече: летните температури там се покачват рязко, а с тях и потреблението на енергия. Междувременно мирът в Близкия изток остава крехък.
След подписването на протокола между Вашингтон и Техеран на 17 юни, танкери за метан отново започнаха да преминават през Ормузкия проток. Въпреки това, „все още сме далеч от ситуацията преди войната, когато Катар изпращаше по три танкера на ден“, отбелязва Том Марзек-Мансер, директор „Газ и втечнен природен газ“ в Европа в консултантската фирма Wood Mackenzie.
Катар заяви, че ще може да възстанови по-голямата част от производството в рамките на няколко седмици. Това обаче е обвързано с „нормализирането“ на ситуацията в пролива, уточни катарският премиер Мохамед бин Абдулрахман Ал Тани в интервю за Financial Times на 24 юни.
Междувременно напрежението в пролива остава. В края на юни иранските сили отново обстрелваха търговски кораби, демонстрирайки, че Техеран е готов да прибегне до сила във всеки един момент.
„Не можем просто да пуснем инсталации за втечняване и след това да ги затворим отново“, заяви Патрик Пуяне, главен изпълнителен директор на TotalEnergies, пред френските законодатели на 17 юни. Той подчерта спешната необходимост Катар да се върне на пазара, за да „оцелее през зимата“.
„Иранският урок“
Пазарът на газ няма защитните механизми, които има пазарът на петрол. Няма обходни тръбопроводи от Близкия изток, които да заобикалят пролива. Потребителите също така нямат стратегически резерви, за да покрият недостига.
Търговските оператори запълват европейските складови помещения. Тези резерви са от съществено значение за ежедневното потребление: във Франция, по време на студени периоди, складовите помещения покриват около една трета от търсенето.
Според Wood Mackenzie, европейският капацитет за съхранение може да бъде запълнен на 76% до края на октомври, което е най-ниското ниво от десетилетие. „Тази оценка предполага, че Катар вече изнася втечнен природен газ (LNG) както обикновено. Ако производството не се възстанови в рамките на един месец, нивото ще бъде около 72%“, прогнозира Марзек-Мансер.
Някои страни са напред: Франция вече е запълнила складовите си съоръжения до почти 50%. Други изостават: Германия с 42,3%, Нидерландия с 26,7% и Белгия с 23,7%.
Брюксел призовава за спокойствие. Регламентите на ЕС теоретично изискват 90% спазване от всички държави членки. В началото на кризата обаче Европейската комисия показа гъвкавост, като позволи 15% намаление на спазването на изискванията, за да се избегне паническо пазаруване и повишаване на цените.
На 1 юли експертна група по газ от ЕС заяви, че „все още няма причина за безпокойство“, въпреки че нивата на запасите са „под средните стойности отпреди кризата“.
Цените на газа в Европа са далеч от историческия си пик (над 300 евро за MWh по време на енергийната криза през 2022 г.) през последните три месеца. След прекратяването на огъня обаче те падат много по-бавно от цените на петрола.
Фючърсният договор на холандската платформа TTF, европейският бенчмарк, се движи около 44 евро за MWh. Това е значително по-високо, отколкото преди конфликта (32 евро в края на февруари, в навечерието на първите удари срещу Иран). Според изчисленията на Bruegel, цена от 45 евро за MWh би увеличила разходите за инжектиране на газ на страните от ЕС с 20% в сравнение със сезон 2025.
„От историческа гледна точка тази цена е много висока“, отбелязва Фук-Вин Нгуен, директор на енергийния център на Института „Жак Делор“. Той посочва, че преди конфликта в Украйна цените са се движели около 15-20 евро.
„Преди няколко месеца мнозина се надяваха ситуацията да се нормализира. Това се очакваше особено в енергоемките индустрии. Но урокът от Иран е, че никога не можеш да бъдеш сигурен за газа. Винаги има рискова премия, свързана с този енергиен източник“, заключава Нгуен.
