Труд
Автор:
Павлина Живкова
Каква реформа може да реши проблемите в здравеопазването питаме проф. Генчо Начев. Разговаряме и за предложенията на правителството за сливания на центрове за спешна помощ, РЗИ и съкращения на администрацията. Проф. Начев подчертава, че още докато той е бил шеф на НЗОК са работили върху диагностично свързаните групи, които да заместят клиничните пътеки.
- Проф. Начев, управляващите предлагат мащабни реформи в здравеопазването, започващи от закриване на РЗИ-та, сливане на центрове за спешни медицинска помощ, до съкращаване на администрация. Това ли са необходимите реформи в тази сфера?
- Това са административни реформи, които няма да подобрят здравеопазването. В здравеопазването трябва да се направят комплекс от реформи и първата е реално остойностяване на болничната помощ. Това не е трудно. Всеки месец болниците дават информация на министерството на здравеопазването и на финансовото министерство по всяка клинична пътека колко пациента да минали и какво е струвал средно на болницата всеки пациент. В тези данни влизат заплати, разходи за ток, вода, амортизационни и т. н. Данните трябва да се анализират, да се види дали в различните болници разходите по клинични пътеки са различни, да се види има ли връзка това с апаратурата, с методите, които се използват и да се прецени каква трябва да е стойността.
- В програмата е записано, че пилотно ще бъдат тествани диагностично свързаните групи. Това ще доведе ли до по-реални цени?
- В програмата е казано, че от 15 години се говори за тях, но това не е вярно. Още през 2002 г. направихме относителни тегла на български диагностично свързани групи. Като директор на НЗОК сформирах група с ръководител доц. Евгения Делчева, там бяха Явор Дренски, Ивайло Ваклинов, Албена Андреева и още няколко момичета, които направиха българските относителни тегла. Бяхме приготвили 30 котировчици и подбрали 30 болници - една областна, университетска, общински и от всякакъв род. Оценката беше, че реално разходите за болничната помощ трябва да се качат с около 56%. Аз не посмях да спомена този процент, казах на финансовия министър с 30 на сто, а той ми отговори: Много е. А оттогава разходите се качиха с 300%.
- Какви са другите стъпки за реформи в здравеопазването?
- Трябва да има строг контрол на показанията за хоспитализация. Сегашният брой хоспитализации не отговаря на истината и това изкривява статистиката. Знаем, че всяко разкрито легло трябва да се заеме, защото иначе пари от касата няма. А болниците са много. Трябва да се направи нова национална здравна карта със задължителен характер, не да се актуализира сегашната. Връщам се на контрола на показателите за хоспитализация. Всички знаем какво се случва като дойде някой, който няма пари да си плаща изследвания в лаборатория и го приемаме за да направим изследванията по пътека, т. е. касата да плати, което е излишно.
- Може ли да се каже колко повече са хоспитализациите като процент?
- Аз не мога да кажа, трябва да имаш точни цифри, но според мен минимум 20-30% са излишни. В програмата никъде не виждам контрол и той присъства само като пожелание. Необходимо е да има контрол на показанията за извършване на една или друга процедура. За тая цел трябва да се създадат национални регистри, които да са свързани с НЗОК - за да получиш пари за един болен, ти трябва в реално време да си го вкарал в този регистър и да се знае какво е направено. Говорят за контрол на качеството. Ама какво означава това? Първо, трябва да има правила за добра медицинска практика - това са гайдлайните за лечение на пациентите. Има експертни съвети към министерството, към БЛС има бордове по специалности. Досега трябваше да се направят правилата за добра медицинска практика. Освен това контролът на качеството не може да се прави от НЗОК или от „Медицински надзор“. Този контрол трябва да се прави от съсловието - само хора, които разбират могат да кажат дали е имало показания за извършване на определена медицинска дейност. Към експертния съвет има достатъчно компетентни хора, които могат да се използват. Задължително трябва да се направят и правила за санкции при нарушения.
- Много проблеми има и в Спешната помощ, може ли да стане по-достъпна на фона на липсващи кадри?
- Никъде в програмата не видях нещо за телемедицина. А в отдалечените райони нито има достатъчно кадри, нито наличните са достатъчно специализирани. Телемедицината ще им помогне страхотно. Първо ще ги спаси от стреса - има случай, в който се колебаят за какво точно се касае, а близките натискат... Ако има телемедицина ще вкарат данните за пулс, кръвно и т. н. в колцентъра, откъдето ще получат инструкции какво точно да правят. В Хърватска, на 1/3 от линейките вкараха апарати за изкуствено кръвообращение. Болни, които са в тежко състояние, в шоково състояние, след тежки травми или изгаряния се включват към тези апарати докато се закарат в специализирано заведение, където да предприемат мерките за спасяване на живота му. Или ако се вижда, че пациентът умира, има мозъчна смърт, тогава органите са годни за трансплантации. И тази апаратура в линейките за три години превърна Хърватия в първенец по трансплантации в Европа. Преди Испания беше на върха. Никъде не чета за подобни иновативни методи.
- И сегашното правителство, подобно на предишните нищо не говори за демонополизация на здравната каса, или за допълнително здравно осигуряване. Защо толкова години никой не създава конкуренция на НЗОК, а всички се оплакват, че се харчат пари ирационално?
- В програмата на правителството се говори, че ще се намали допълнителното плащане за здравни услуги от хората. Това е много добре. Но те не казват как ще стане това. За да махнем монопола на касата, трябва да създадем ниша, в която доброволни фондове, или каквито и да са други фондове да участват като начало. За да има такава ниша, трябва да има доплащане. Трябва да има съучастие на пациента към неговото лечение. Това има положителен ефект от няколко гледни точки. Първата е, че при подобна ситуация не може да се излъже с този пациент, защото трябва да извадят пари да платят това, което пациентът трябва да плати. Второ, когато пациентът вади пари от джоба си той много би се замислил дали трябва да му направят това, което му предлагат. Един път има контрол, един път - търси второ мнение, защото те и другите пари от НЗОК пак са извадени от джобовете ни, но не ги осъзнаваме, не ги усещаме. Докато в случая, трябва да извадиш реални пари от джоба си. Съучастието може да е 3, може да е 5%, зависи от процедурата, зависи от заболяването, но трябва да се въведе съучастие. И след година-две, когато се види колко фонда реално работят и имат пациенти, може да се каже НЗОК покрива примерно това и това, а фондовете постепенно поемат останалото. Тогава ще сме сигурни, че няма да се провали системата. Сега ако се тръгне на парче - тоя или оня да участват, рискът е много голям. Ресурсът на НЗОК непрекъснато се увеличава, но не се харчи ефективно защото няма контрол.
- А какъв е начинът да се намалят доплащанията на пациентите в болниците?
- Основните доплащания са свързани с лекарствата. Така че трябва да се пипне лекарствената политика. Най-сериозните доплащания в болниците са в частните болници. В държавните се плаща за избор на екип, а цената е смешна. Плаща се за самостоятелна стая, да има телевизор, да има индивидуален пост сестра, ама как да има такъв индивидуален пост, като сестрите не стигат. Трябва да се каже за какво се плаща и да има жестоки санкции, ако някой плаща за нещо, за което не бива да се плаща. По отношение избора на екип, няма значение колко души са в екипа, какво е качеството на специалистите, колко часа продължава операцията, дали екипът е от 8 човека или от двама - цената е максимум 450 евро. В Ще дам пример, който съм взел от касата. Има пациенти, които предпочитат да се оперират в чужбина и съответно пращат на експерти да кажат има ли въпросното лечение в България, същото ниво на качеството ли е и т. н. И там за една сърдечна операция - пластика на митралната клапа, в Солун, на 300 км от България хонорарът на хирурга е 7 500 евро, а на анестезиологът е 750 евро. За какви 450 евро говорим ние? Приветствам създаването на програма - знам колко е трудно да седнеш срещу белия лист и да пишеш. Най-лесно се критикува нещо, което е написано. Но още в преамбюла гледам примерно справедливо здравеопазване. Какво значи справедливо? Не мога да разбера. Пише и: „преход от медицина на болести към медицина за здравите“. Извинете, но всеки може да отвори Уикипедия и да види какво е медицина - това е хуманна наука за диагностика, лечение и евентуално предпазване от болести и наранявания. Медицината не е за здравия. Целта е да лекува болести.
- Предлагам накрая да поговорим и за сърдечните болести. Има ли някаква промяна в тях и на случаите на необходимост от сърдечни операции?
- Първо, операциите за ревматизъм на клапите намаляха значително. Повечето са други дегенеративни заболявания или в резултат на сърдечна недостатъчност, затова и запазването на собствената клапа чрез пластика вече намира много по-широко приложение. Второ, исхемичната болест се изтегли към по-ранните години. Преди исхемична болест и пациенти за операция имахме от 60 г. нагоре. Сега имаме на 28, на 30, на 40 години, което значи от една страна, че заболяването настъпва по-рано, а от друга страна, че нездравословния начин на живот и стреса са нараснали. Броят на операциите не е намалял. Въпросът е, че ужасно много кардиохирургии се развиха в България - вече и аз не ги зная точно колко са. В София само са осем.
- Има ли пациенти за всички?
- Пациентите са недостатъчно, при нас все още има, което ни позволява да поддържаме нивото. Но не може в една София да има толкова кардиохирургии. В Берлин са две, във Виена са две, а тук са осем. Населението намалява. Основното е, че вече се въвеждат по-щадящи методи на хирургично лечение, с по-малки разрези. Най-напред инвазивната кардиология се разви благодарение на хирургията, а сега кардиохирургията се развива благодарение на предлаганите предизвикателства от инвазивната кардиология и ние трябва да ги гоним.
- Колко годишен е най-младият пациент, който сте оперирал?
- Преди 7-8 месеца оперирахме 28 годишен младеж със сърдечна недостатъчност, с разширение на камерата и предсърдието и оттам с тежка митрална инсуфициенция - имаше запушване на една от основните артерии, която храни сърцето.
- Това вродено ли е било, или вследствие на анаболи?
- Не е вродено, може и да е вследствие на анаболи или други неща. Има много пациенти, които са занемарени. От една страна самите пациенти не искат да ходят по доктори, докато ножът не опре в кокала, както казваме, т. е. докато нещата станат необратими, но тогава вече ефектът от лечението е слаб. Другата възможност е да не са насочени навреме от лекарите, но тази опция намалява. Лекарите от доболничната помощ разбраха, че колкото по-бързо насочат пациента, толкова по-добре е за лечението и ги пращат навреме. Но българинът все още е немарлив към здравето си и чака до последно.
Нашият гост
Проф. Генчо Начев завършва медицина през 1975 г. с отличие. Има две специалности - обща хириргия и кардиохирургия. Специализирал е в Кралски колеж по хирургия - Лондон, Англия, Немски сърдечен център (DHZ) - Берлин, Германия, Медицински колеж Baylor- Хюстън, САЩ, Сърдечен институт - Минеаполис, САЩ. Бил е зам.-директор и директор на НЗОК. От 2006 г. до 2022 г. ръководи УМБАЛ “Св. Екатерина”. В момента е началник на клиниката по кардиохирургия.
