Георги Дангалаков към плувците ни в Париж: Задължително е всеки да мечтае за медал, но най-важно е да са доволни от резултатите си

Георги Дангалаков е легенда за българското плуване. На 5 май той празнува своя 64-и рожден ден. Съпругата му - единствената ни олимпийска шампионка в плуването Таня Богомилова, и сестра му Соня Дангалакова му честитят първи. През 1974 г. той става четирикратен юношески шампион. На балканиадата в София през същата година доказва, че е най-талантливият и всестранно и технически подготвен плувец. Шампион е на 400 м св. стил, 200 и 400 м съчетано, златен медалист и с щафетата 4 по 200 м св. стил. На европейското първенство за юноши до 15 години в Женева  през 1975-а е на косъм от първото отличие за българското плуване на голям шампионат. На 200 м съчетано и бруст е четвърти и шести, на 1500 м св. стил е седми. Сред асовете ни е на европейско първенство в Йонкьопинг през 1977 г., а на световното в Западен Берлин през 1978 г. заема 16-то място, съизмеримо с „Б”-финал на 200 м съчетано (2:11,97). През 1980-а участва на олимпиадата в Москва. 

В момента той работи в родния Пазарджик. В интервю за местния вестник "Знаме" той заяви: "Върнах се тук по молба на предишното ръководство на общината, с идея да се развиват спортните плувни бази след отварянето на новия открит плувен комплекс „Балона“.  Работим добре и с новото ръководство, но се грижа по-скоро за басейните, отколкото да се занимавам с деца. Нещата си имат своята специфика, а аз знам как се прави – все пак от 20 години стопанисвам басейн. Със спортната дейност аз с годините натрупах една умора от работа с деца, родители, баби, дядовци, и малко се поотдръпнах."

Съпругата му е единствената ни олимпийска шампионка в плуването Таня Богомилова, а сестра му е друга легенда - Соня Дангалакова. На олимпиадата в Сеул Богомилова печели златния медал на 100 метра бруст, но преди това претърпява ненадейна операция. Получава я по време на лагера в Харков и трябва да се извърши спешна операция в Съветския съюз. После се оказва, че е била животоспасяваща.

За тази Олимпиада Дангалаков си спомня: "На 200-метровата дистанция поехме риск и двамата. Идеята беше Таня да плува за световен рекорд, но вероятността да не издържи до края на 200 м не беше никак малка. Знаехме го, но нищо не пречеше да опитаме. От междинното време на първите 100 на двестаметровата й дистанция беше ясно, че възможностите й за 100 метра са доста-доста добри. Вижте, ако сме честни, ние с нея не сме си говорили за олимпийска титла – само за начин на плуване и за медал, който след 200-те метра считахме, че е реално постижим. И променихме тактиката, защото в повечето плувания досега с пряката си конкурентка Зилке Хьорнер от ГДР Таня беше водач на която и да е дисциплина. Сега решихме по друг начин да е плуването. Дали то изигра основна роля или просто амбицията на Таня след това, че не успя да се справи последните 50 метра на 200 - няма значение. Спечелихме олимпийската титла. Макар че, убеден съм, и това е имало значение."

Той коментира и каква е разликата между световно първенство и Олимпиада: "Реално погледнато, между двете състезания никаква разлика няма вътре в басейна. Но от друга страна, Олимпиадата е един грандиозен форум – елитът на света от всички спортове е дошъл на едно място. Атмосферата е много различна. И в олимпийското село е нещо различно, и не само това - участието на толкова много спортисти, журналисти, и като зрителски интерес – и това, че те гледат милиони по малките екрани... Усещането е грандиозно. Пожелавам на всеки да го усети и да го види!"

Той сподели и своите пожелания към българската делегация на Игрите в Париж: "В последните 6-7 години има сериозен подем. Наше момче плува още на предишната олимпиада и стана осми (Йосиф Миладинов, б.р.). Имаме доста талантливи състезатели. Задължително е всеки да мечтае за медал, но най-важно е да са доволни от резултатите си. Другото е Божа работа. Защото шансът, късметът, са важни. Но да не забравяме и нашето правило в плуването – „метър-хронометър“."