Гибралтар - мой малък Разград...или как националите ще се изправят срещу отбор с по-голямо самочувствие от нашето

Националният отбор по футбол на България ще изиграе днес третия си мач от Лига С в турнира Лига на нациите. Българите ще бъдат водени от легендата на "Левски" Георги Иванов-Гонзо, който като действащ футболист биеше сам вечния съперник ЦСКА само с едно - своето самочувствие (Помните ли гола с кървавата глава...). За съжаление днес Гонзо няма да играе предвид факта, че вече не е действащ футболист, но ще се опита да запише първа победа в турнира. И той, и възпитаниците му. Срещата е от 21:45 часа. До момента нашият отбор изигра два домакински мача в Разград - завърши 1:1 със Северна Македония и допусна унизителна загуба с 2:5 от Грузия.

Съперникът доскоро наричахме футболно джудже, докато самите ние не се превърнахме в такова. България има население в пъти по-голямо от това на Гибралтар, но за съжаление в последните 20 години не може да създаде футболни таланти, които да могат да се мерят с "Великите сили" на европейските футболни терени. Този факт е подкрепен с доказателството, че нашите таланти се развиват от Словения (след ерата Бербатов) до Коми (на като дървосекачи, пък...кой знае).

Гибралтар можем да сравним с модерния напоследък Разград по брой население - 34 000 жители. Страната дори има собствено първенство. Лудо съвпадение е, че Гибралтарската футболна асоциация е основана през 1895 г. Една година, след като в България момчетата от гимназията във Варна се запознават за първи път с правилата на футбола. Местното гибралтарско първенство започва да съществува през 1907 г., а преди това единственият футболен турнир е Мърчънтс Къп. Първоначално шампионатът е съставен от осем отбора, но след това се развива до създаването на две дивизии. Най-успешният гибралтарски футболен клуб е Принс ъф Уелс, който се разпада през 50-те години на миналия век.

Гибралтарската футболна асоциация през пролетта на 2013 г. става 54-ият член на УЕФА, а през 2016 г. - и на ФИФА. След сезон 2019/20 в страната се играе един шампионат, в който участват 11 отбора, които се разделят на първа и втора шестица, има и първенство за вторите им отбори. Всички играят на единствения футболен стадион в страната „Виктория Стейдиъм“.

И там имат два гранда - Линкълн Ред Импс, който е шампион в последните две години, и Юропа, който стана първият гибралтарски клуб, участвал в квалификациите на Лига Европа. 

Във футбола вече има и понятие "Шокът на Гибралтар" (дано не се повтори и на национално ниво, поне не днес...). На 12 юли 2016 година Брендън Роджърс трябваше да дебютира в „Селтик“ срещу „Линкълн Ред Импс“ в квалификациите на Шампионската лига. На стадион „Виктория“ шотландците владеят положението, но първото полувреме завършва 0:0. След почивката Лий Касиаро вкарва за 1:0 и сензацията е факт. Същият футболист отбелязва и първото попадение в официална квалификация на Гибралтар срещу Шотландия. Въпросният Касиаро е полицай на пълен работен ден, но това не му пречи да забие на скъпоплатения страж Крейг Гордън. Въпреки че „Селтик“ печели реванша с 3:0, гордостта на Гибралтар от 12 юли никога няма да бъде заличена от футболната история на страната. 

Днес срещу професионалистите Десподов, Йомов, Михайлов и т.н ще застанат националите на Гибралтар, които всъщност, поне по-голямата част, са аматьори. Те са полицаи, учители, пожарникари. Дали ще запалят поредния пожар в България, ще разберем съвсем скоро. Но като експерти в своите професии гибралтарците имат натрупано самочувствие. Въпросът е доколко българите са такива в сферата, обусловила житейския им път...

Селекционерът на националния отбор на Гибралтар Хулио Сесар Рибас не изключи възможността възпитаниците му да спечелят поне точка срещу българите. "Най-важното е да продължим да подобряваме собствената си игра - крачка по крачка, стъпка по стъпка, но в правилната посока. Ако успеем да го направим и срещу България, и сме малко по-добри от предишния мач, всичко е възможно", сподели Рибас пред БНТ. На гибралтарците можем да им завиждаме за две неща - самочувствието и посоката...Ние ги май ги нямаме.

"Убеден съм, че футболистите ни могат много повече!", заяви Гонзо преди срещата днес. Един да вярва в нашите. И то - най-важният!

Ако в последните часове националите ни са попили поне малко от самочувствието на Гонзо, картинката на терена ще е различна от последната им продукция. Ако не, и при овчарите има професионалисти...