Труд
Автор:
Труд онлайн
Юли традиционно бележи първия от двата пикови месеца на туристическия сезон, като гръцките острови са в центъра му. Но наред с тълпите, спокойния ритъм и претъпканите плажове и алеи, идва и набор от проблеми, някои от които са се превърнали в постоянни.
Главният сред тях, особено през тези ваканционни седмици, е този, с който островните общини трябва постоянно да се справят: водоснабдяването. Недостигът на вода, който през последните години се превърна в трайна заплаха в много части на Гърция, отново е в светлината на прожекторите, разкривайки ограниченията на съществуващата инфраструктура, естествената „издръжливост“ на много острови и необходимостта от дългосрочно планиране.
Климатичната криза, намаляващите валежи, все по-бързото изчерпване на водоносните хоризонти, нарастващото търсене през летните месеци и нарастващият натиск върху природните ресурси като цяло се комбинират в сложен проблем.
Научните оценки показват, че Източното Средиземноморие е сред регионите, за които се очаква да бъдат най-силно засегнати от изменението на климата, с по-чести продължителни суши и свиващи се водни резерви.
На този фон държавата наскоро обяви извънредно положение на няколко острова поради недостиг на вода, за да ускори изпълнението на проекти за водоснабдяване и обезсоляване. Те включват Тинос и Алонисос, както и Меганиси и Патмос.
Причините обаче са по-дълбоки и са по-многобройни, отколкото може да изглеждат. Въпреки че общественият дебат често свързва недостига на вода единствено със свръхтуризма, нещо, което несъмнено играе роля, кметовете на много от засегнатите острови настояват, че реалността е по-сложна.
Както подчертават, причината не е просто увеличението на броя на посетителите, а комбинация от фактори: години на валежи под средното ниво, влошаване на нивото на подпочвените води, остаряла инфраструктура и в някои случаи неконтролирано потребление.
Това, което те споделят обаче, е необходимостта от нова инфраструктура и по-добро управление на водите. Обезсоляващите инсталации, новите резервоари за съхранение, намаляването на загубите в мрежата и изграждането на култура на опазване на околната среда са се превърнали в постоянни елементи от ежедневието на островните общини, пише гръцкото издание To Vima.
В същото време подобен натиск се наблюдава и на други острови в Егейско море и Додеканезите, като Лерос, както и в други островни региони, които следят отблизо водните си резерви преди лятото, тъй като недостигът на вода се превръща в един от определящите проблеми на екологичната и развойната политика през следващото десетилетие.
Недостигът на вода вече не е случаен феномен, обвързан само с периоди на ниски валежи. Той се превръща в постоянна характеристика на новата климатична реалност, особено в Гърция и по-широкия регион.
Юли вече е в разгара си и хиляди гърци и туристи са на почивка, а местните власти са изправени пред деликатен балансиращ акт: да осигурят на жителите и посетителите лято без проблеми с водоснабдяването, като същевременно знаят много добре, че истинската битка за водата няма да бъде решена тази година, а през следващите години.
Водата идва от Лефкада, но не пристига.
Меганиси има своя специфична ситуация. Островът не разчита единствено на местни водоизточници; вместо това се доставя от Лефкада чрез подводен тръбопровод. Проблемът, според кмета Герасимос Катоподис, е, че съществуващият сондаж, захранващ системата, вече не може да отговори на търсенето. Самата общинска власт поиска островът да бъде поставен под извънредно положение, за да се съкратят бюрократичните забавяния и да се продължи с инфраструктурните проекти.
Вече е инсталиран нов обезсоляващ агрегат с капацитет 600 кубически метра на ден, а следващият е резервоар за съхранение от 1000 кубически метра. Миналото лято жителите преживяха нощни прекъсвания на водата от полунощ до 6 сутринта.
Проблемът не е свръхтуризъм, а свръхконсумация.
Тинос е сред островите, наскоро обявени в извънредно положение поради недостиг на вода, развитие, което разбираемо предизвика безпокойство преди летния сезон. Въпреки това, кметът Панайотис Кронтирас звучи успокояващо относно водоснабдяването за това лято. Според него финансирането за наемане на обезсоляващи инсталации беше одобрено наскоро, а обявяването на извънредно положение позволява бързото им инсталиране в рамките на няколко седмици вместо няколко месеца.
Алонисос е един от най-ясните примери за остров, където нарастващият туризъм съвпада с намаляващите водни ресурси. Въпреки че е поставен под тримесечно извънредно положение, кметът Панайотис Анагносту настоява, че мярката не е просто гледна точка.
Патмос е може би най-ясният пример за това колко решаващи могат да бъдат метеорологичните условия за водната сигурност на един остров. Само преди няколко месеца резервоарът на острова достигна критично ниско ниво.
Картината днес обаче е забележимо по-добра, благодарение на зимните валежи, които напълниха резервоара, както и на разширената мрежа за обезсоляване.
Китнос не е сред островите, които в момента са в извънредно положение поради недостиг на вода. Това обаче не означава, че е без сериозен натиск. Далеч от това: според кмета Стаматис Гардерис, островът работи на ръба на бръснача всяка година през летните месеци.
Общината постоянно прави интервенции, за да отговори на нарастващото търсене, но признава, че това не е постоянно решение. Основният проблем е изчерпването на водоносния хоризонт. За да се справи с това, общинските власти са изготвили всеобхватен план, съсредоточен върху обезсоляването и нови резервоари за съхранение. „Въз основа на плана, който представихме на Министерството на околната среда и енергетиката, проблемът с водоснабдяването трябва да бъде решен за поне двадесет години“, твърди кметът. Китнос се откроява като остров, където недостигът на вода не е еднократна извънредна ситуация, а хронично състояние, изискващо стратегическо планиране и дългосрочни инвестиции.
