Труд
Автор:
Труд онлайн
Много пътешественици извън Европейския съюз, които са избрали да прекарат лятото си на „Евролято“, вместо това са се сблъскали с огромни опашки и часове чакане на европейските летища. От Франкфурт и Амстердам до Атина и Париж, ежедневно се съобщава за закъснения, сериозни смущения и дори пропуснати полети, пише To Vima. Очевидната причина е новата система за влизане/излизане (EES) на Европейския съюз, която влезе в пълна експлоатация през април и сега се въвежда в 29-те страни от Шенгенското пространство, зоната за пътуване без паспорти в Европа.
Системата замества ръчното подпечатване на паспорта с цифрова регистрация и биометрични проверки, включително снемане на пръстови отпечатъци, разпознаване на лица и съхранение на лични данни за всеки пътник извън ЕС.
Целта ѝ е да затегне европейския граничен контрол, да проследи по-добре движенията и да засили сигурността. Внедряването ѝ обаче се оказва по-трудно от очакваното.
Данните от големите европейски летища илюстрират мащаба на проблема. Според данни на Financial Times, времето за чакане във Франкфурт е достигнало 120 минути през юли, два пъти повече от миналата година. В Мюнхен то се е увеличило от 31 на 60 минути, докато в Амстердам е нараснало от 80 на 120 минути. По време на пиковите периоди опашките могат да се удължат до пет часа.
Основният проблем, според пътуващите и авиокомпаниите, е не само продължителността на закъсненията, но и тяхната непредсказуемост. Извън пиковите периоди процесът може да се извърши сравнително бързо. Но по време на периоди на натоварен трафик системата се затруднява да се справи с обема на пътниците.
Пътуващите от страни извън ЕС са длъжни да регистрират биометрични данни при първото си влизане в ЕС
- процес, който теоретично отнема около 70 секунди, но на практика често се удължава поради технически проблеми, недостиг на персонал и неизправности, включващи автоматизирани машини. Както обяснява германската Deutsche Welle, самият процес е по-отнемащ време от „традиционната“ проверка на паспорти и всякакви технически трудности допълнително увеличават времето, което всеки пътник прекарва в чакане.
Освен оплакванията на пътниците, авиокомпаниите също остро критикуваха новата система. Авиокомпаниите посочиха оперативни трудности, докато фигури от индустрията, като главния изпълнителен директор на Ryanair Майкъл О'Лиъри, описаха системата като „лошо проектирана“.
В отговор на натиска, няколко летища, включително летища в Гърция, временно преустановиха части от проверките, като например събирането на пръстови отпечатъци, в опит да облекчат опашките. Тази опция обаче е временна и теоретично изтича през есента, като девет държави членки, включително Гърция, вече призовават за удължаване.
Европейската комисия признава проблемите, но отдава големите забавяния предимно на съществуващи слабости, като недостиг на персонал и инфраструктурни ограничения. Въпреки това тя твърди, че системата „работи добре като цяло“ и че ползите от нея за сигурността са значителни.
Зад прекъсванията това лято обаче се крие по-широк план. Според EUObserver, EES е част от цялостна дигитализация на европейския граничен контрол, която се прилага от eu-LISA, Агенцията на Европейския съюз за оперативно управление на широкомащабни информационни системи.
Наред със системата за влизане/излизане (EES), ЕС разработва и ETIAS, система за предварително разрешение за пътуване за граждани на страни извън ЕС, които не се нуждаят от виза за влизане в блока, като например тези от Съединените щати или Канада. Тя е моделирана по американската система ESTA. След като заработи, тя ще се прилага за повече от 1,4 милиарда пътници по целия свят.
Разработването на тези системи е струвало почти 2 милиарда евро, като са участвали големи частни технологични и отбранителни компании. Както съобщава European Correspondent, това е предизвикало критики от организации, които посочват недостатъци в демократичния контрол и нарастващата роля на частните субекти в управлението на европейските граници.
