Преди 22 години открих, че вбесявам комунистите и ислямо-левичарите, само с няколко страници или кратко участие по телевизията. Ислямо-левичари - аз създадох този израз в света преди 22 години, като имах предвид противниците на войната в Ирак и поддръжниците на 11 септември в САЩ. По-късно ислямо-левичарите станаха основната част от днешните неокомунисти.
Тази способност ме забавляваше, харесвах да карам горните извън релси - към лоши места.
Следствието, с годините, много и много ме намразиха, без изобщо да знаят нищо за мен, освен това, което пиша и говоря по телевизията. Следствието: стотици и стотици hate mail с грозни заплахи, които на мига триех, защото не исках близките ми да разберат. Също и доста заплахи по телефона.
С идването на власт на Тръмп, неокомунистите, те са най-силните (владеят сега Запада) и комунистите )те са сравнително слаби, владеят Русия, части от бившия СССР и Изтчно Европа), всички те са обединиха против него, защото правилно разбраха, че Америка при него ще бъде изключително силна. Силната Америка е много лош сън за комунистите и неокомунистите.
Тъй като аз също бързо го разбрах и подкрепих Тръмп, комунистите и неокомунистите още повече ме намразиха.
Неокомунистите, дори повече ме мразят, защото аз няколко пъти писах, че световните поддръжници на Украйна са левичари и точно заради това мразят Тръмп, както и самите украинци го мразят. Това добре го прочетете, защото никак не е политкоректно.
Но защо пиша това?
Защото дойде ден, когато осъзнах, че е много по-добре да не дразня никого, дори комунистите и неокомунистите. Защото е чудесно човек да е смирен и в мир със себе си и ако може и с околните.
Защото от много време мисля, че Смирението е най-добрият подход към хората. Никога не ги нападай, дори и те да те нападат.
Е, ако мога.
Пример за смирение: един от големите художници на България, от най-успешните творци, който успя да предаде с четка, бои и платно чувствата на безброй хора, което е достъпно само за много малко художници. Той е наследникът на Димитър Гюдженов, защото създаде десетки огромни платна от историята на България. Картините му отдавна са в учебниците по история, по календари, плакати. Той има право да бъде горд и начело на своята гилдия, но точно обратното - той е смирен и малък, дори не го забелязваш.
Безподобно християнско смирение!
Политиката е отрова, не защото така казват световните журналисти, учени, политици, хора на изкуството и пр. Аз на тях не вярвам. А защото изправя хора срещу хора, като най-лошото доказателство са гражданските войни по света, в които се избиваха брат с брата и баща със сина. Спомням си ужасната случка от началото на прехода,
когато в Пловдив баща уби сина си, заради политика.
Това го пиша, защото е обратното на смирение. И защото от най-грандиозните глупости е да се смразиш с приятелите си, заради политиката. Аз нямам никакво намерение да изгубя все по-малкото си приятели, заради политиката.
Някога Исус е казал знаменателните си думи, които аз помня от десетки години, Матей, 25-40 „Каквото и да си направил на от най-незначителните мои братя и сестри, ти го правиш на Мен“.
Тук Исус всъщност казва може би най-оглушителното си съобщение - не правете нищо лошо на най-низшите хора (просяци, бездомници, хора без нищо, без пари, хората от улицата, които се лутат без посока, защото са бедняци и нямат никого), защото го правите на Него!
Това е истинското смирение, което бих искал да следвам. Ако имам тази сила.