Инж. д-р Андрей Велчев, председател на Сдружение „За достъпна и качествена храна“, пред „Труд news“: Вдигането на цените без причини, си е обикновена измама

Най-кресливите производители често са най-големите нарушители

Едни и същи продукти в други европейски страни са 2 пъти по-евтини

Храните стават все по-скъпи, а често качеството не само не расте, а пада значително. Купувачите се мятат от магазин в магазин, търсейки промоции и вече не знаят на кого да се оплачат, когато ги мамят. Може ли държавата и хората да се преборят с недобросъвестните търговци, питаме инж. Андрей Велчев.

- Инж. Велчев, преди дни излезе новата платформата „Разбивка“ на сдружение ви, в която ще има база данни за цените на големите хранителни вериги. Това ще помогне ли те да станат по-справедливи?
- Проектът ни се забави повече, отколкото трябва, но целта да го виждаме едва днес е, че не искахме той да бъде слаган под общ знаменател с действащия Закон за еврото, където цените са в лева и евро. Искахме да докажем, че не е нормално големите вериги да бълват някакви странни аномалии, а именно – в една и съща верига в София и Русе, например, цените на един и същи продукт да са различни. Искаме да помолим най-накрая веригите към една откритост, която идва редом с намеренията на новия Министерски съвет за справедливо ценообразуване, а не такова, чиято единствена цел е забогатяване. Радостни сме, че почерпихме опит от това, което постигна бойкотът на цените преди малко повече от година и половина – открит дебат между производители и потребители, както и представителите на т.н. модерна търговия да казват как образуват цената и защо един продукт тръгва от 50 цента, а ние го намираме в конкретната верига няколко пъти по-скъп. Целта на тази платформа е да можем да партнираме в истинския смисъл на държавните институции, а не само да им създаваме допълнителна работа, която се базира на „видяхме в една фейсбук страница“ или „обади ни се един потребител“. И те да ни критикуват, че на общите проблеми, с които се сблъскват и Агенцията по храните и Комисията за защита на потребителите, изглеждат маловажни. Затова отправяме апел към веригите доброволно да ни включат в това да разбираме какви са техните цени, защото иначе ще го правим по друг начин – екип от няколко специалисти ръчно ще въвежда цените в техните брошури. Така, когато вие въведете стойностите от касовата ви бележка и се види, че има разминаваме, това е ощетяване на потребителя със заблуждаваща информация. С мъка мога да кажа, че ние превърнахме хората от третата възраст, и не само тях, в такива, които са зависими от промоцията и обикалят в един ден няколко вериги само и само да могат да си купят продукти от първа необходимост.

- Цените на свободния пазар могат ли да се регулират по някакъв начин?
 - Ние сме наясно, че искането ни за достъпност на храните не може да се случи, тъй като нито държавата, нито ЕС, нито действащата световна и европейска икономика позволяват някой да се меси в начина, по който се ценообразува. Но ние искаме да превъзпитаме големите представители на сектора, защото те са тези, които дават тон за песен или модел за подражание на по-малките и това води до счупване на модела, който търси българският потребител. Не е нормално никой досега да не е отговорил на въпроса отпреди 2 г. защо на европейския пазар се продават едни и същи продукти, като у нас, но там да са 2 пъти по-евтини. Ако направим калкулация ще видим, че те пътуват еднакви километри до София, Мюнхен или Брюксел. Знаем, че превозването на хранителни продукти не е просто, но в крайна сметка някой трябва да обясни къде се къса нишката в полза на производителя, а не да сме съпричастни криво разбрано и да плащаме по-висока цена. Нашата цел е бързо да се изгради прозрачна база данни. За нас е важно да увеличим потребителите и да имаме обърната към всеки един български гражданин информация къде каква е цената. Касова бележка е един публичен документ, в който се съдържа достатъчно информация. Първо – кой е юридическият обект, който ви продава стоката, на коя дата и за каква сума, за да можем да сравним в период, в който няма никаква логика да се увеличава цената, това да се е случило. Става дума за обикновени измами, на които ние искаме да се противопоставим, защото това ощетява всеки от нас.

- А има ли картел между големите хранителни вериги?
 - През годините тази тема не слиза от информационния поток, но трябва да кажа, че може би картел не е точната дума, но със сигурност те си говорят. Преди месец министър-председателят ги събра и им каза, че от тях иска единствено и само да спазват българските закони, защото в противен случай държавата ще си влезе в ролята и мястото им ще заеме друга, вероятно българска, верига. Най-важното е, според мен, не да отговарят на въпроса има ли картел, при положение, че всички можем да видим на кого са собственост, а те да знаят, че ние, които съвестно си пазаруваме от тях, искаме да бъдат честни към нас. Сега единственият начин да получите отговор от веригите е, като се скарате на човека, който подрежда хляба, зеленчуците. Той носи не малка отговорност, защото е посланика на марката, а получава много по-ниска заплата от мениджмънта и това рефлектира върху нас. Така че, не искам да коментирам картел, но коментирам лошите им практики, като това, че те въобще не отговарят на своите клиенти и се вижда, че вече все повече българи предпочитат малки магазинчета и местни пазари. Картел понякога значи, че лошите практики от един обект отиват към друг и така се създава един общ маниер на поведение, който гласи – малките компромиси водят до големи грешки, за които ние, потребителите, плащаме.

- Във Фейсбук има групи за домашна храна, това алтернатива ли е на магазините?
 -  Това, което ние не можем да спрем е, че хората си мислят, че даден продукт е занаятчийски или е произведен от конкретен човек. Проблемът е, че продуктът може да е произведен съвестно, но докато стигне до вас, никой не знае какво му се случва, особено през лятото в тая жега. Ние подкрепихме Министерство на земеделието в желанието му да има закон, който регулира отдалечената търговия, но за съжаление имаме неуспех, защото колкото и добри да са рекламите и наредбите, много рядко има ресурс те да бъдат стриктно следени. Агенцията по храните и Комисията за защита на потребителите притежава оскъден ресурс хора. Проверките се правят от хора, които подобно на нас, имат 8-часов работен ден. И колкото да е амбициозен всеки един шеф, реалността е такава – не можем да сложим инспектор до всяка една фирма, която прави доставки. Така че това пазаруване е хубаво, но то ни вреди. Най-голямото разминаване е в това, че всяка институция твърди, че това не е нейна отговорност и затова българите вдигат ръце и все по-малко вярват. Проблемът е в това, че например кметът на община Х иска да направи местен фермерски пазар, който да е с мащаба на конкретното търсене. Но да се изпълнят изискванията на всичките институции – касов апарат, патентен данък и т.н. е много трудно. А ние търсим такива фермерски пазари, защото те са алтернатива на стоките във веригите, там качеството е високо и в Европа ги има. Само че там цените са едни сутринта, а други привечер.

- Преди време стана ясно, че едни и същи продукти у нас и в други европейски страни имат различно качество. Този проблем още ли е актуален?
 - Не мога да го твърдя категорично, но със сигурност има разлика, най-малкото търговската документация, с която един продукт излиза от предприятието, е различна. И много често под една и съща марка се крие различен състав. Тук е важно да кажем, че от около 2 месеца чуждите продукти се проверяват по равни стандарти с българските, защото беше странно само нашите производители да бъдат проверявани. И се видя, че при някои продукти вносните са много по-качествени, но при други българският производител бие с голяма разлика.
     
- По цената в магазина можем ли да определим качеството?
 - Оказа се, че това е важен компонент. За съжаление, обаче, някои скъпи продукти не са толкова качествени, колкото трябва да бъдат и факт е, че не винаги цената е водеща в това отношение. Основното е, че когато вие разпознаете един производител като качествен, след 1 месец продуктът му трябва да е същият, а не той да е със същата опаковка, но коренно различен. Цената е важна, но и това дали сме готови да платим за по-високо качество. Тук влизаме в една много тежка тема – дали е достатъчно добър контролът на Агенция по храните и дали се казва всичко, което излиза при проверките. Много често и най-скъпите продукти са много нискокачествени, защото никой не предполага, че човек, който продава за 2 пъти по-висока цена, би си позволил 2 пъти по-ниско качество от някой, който е нов играч на пазара и иска тепърва да се наложи. Затова би трябвало да няма двоен стандарт за проверка на по-евтиния и по-скъпия продукт. Всеки нов иска да пробие и предлага по-високо качество. Тук е голямата ни критика на нас като сдружение – ние търсим хора, които 25 г. представляват едни и същи сектори и много често те са първоизточник на най-големите проблеми - заразени суровини, оводнено мляко и т.н. Със сигурност тези от българските производители, които са най-кресливи, много често са най-големите нарушители. Не искам да говоря с имена, защото законът не ми позволява, но ще се борим докрай да има регистър на недобросъвестните производители.
     
- Има ли статистика колко процента от продуктите на пазара са менте?
 - Със сигурност има доста продукти ментета. Всички помним пресния случай с маслото. Има и много други продукти, които приличат на оригинални, но не са. Направи ми впечатление, че дори продукти, които са с логото на новата инициатива „Кошница с грижа“ не са тези, които мислим, че купуваме. Да, някои са си намалили добронамерено цената, опаковката им обаче много прилича на този продукт, който е по-скъп. Продуктите, на които масово бяха намалени цените, са такива, които по-принцип бяха по-евтини, просто това беше моментът те да започнат да се продават малко повече. Но със сигурност преиграването с букви, с идентични обозначения, които са някакви собствени стандарти за качество, заблуждават потребителя и го карат да се чувства измамен.

- Вече няма Български държавен стандарт, а има доброволни стандарти, какво означава това?
 - Това, че някой казва, че продуктът например е занаятчийски, защото влага повече мляко или например става дума за месни продукти са с по-малко подправки, но с повече истинско месо, което сам си отглежда. Всъщност това е отговорът на българските марки срещу много чужди стандарти, които веригите внасят от чужбина.

- Но стандартът не е ли нещо задължително?
- Права сте, това е сериозен проблем, той трябва да е задължителен, но Министерство на земеделието абдикира от контрола и на това, защото не му се занимаваше и защото много тежи на всеки един инспектор да чете стотици страници, в които всеки доказва защо, как и дали е произвел нещо. Най-важното, което откроява в този дебат е, че всеки иска да каже, че неговият продукт е най-истински, просто търси подход да не му вземат много пари. Затова идва големият въпрос за българският потребител, особено за по-възрастните хора. Когато влязат в един магазин започват да гледат едно щемпелче, което прилича на второ, на трето и накрая си взимат това, което е с най-ниска цена. Цяла Европа търси как да се справи с тази нова напаст – войната между марките и различните стандарти, които по-скоро заблуждават всеки един потребител. Наскоро бях в Брюксел и там беше повдигнат този проблем. Така че имаме напаст, наречена собствен стандарт и няма инструмент, който да я спре. В крайна сметка борбата е безмилостно жестока, но трябва да е в полза на българския гражданин. Но вече един средно статистически участник в домакинството е на ниво полуинспектор в Агенция по храните, защото чете всички компоненти и сравнява. Ние сме това, което ядем и ако нашият организъм може да понесе няколко пъти замърсен продукт с токсини, в един момент той се чупи, започваме да се разболяваме и да говорим как е било едно време.

Инж. д-р Андрей Велчев е политолог, университетски преподавател, журналист и изследовател в областта на националната сигурност, политическите комуникации и публичните политики, включително тези за защита на потребителите и хранителния суверенитет като елемент от националната сигурност. Той е инженер по безопасност на храните от Университета по хранителни технологии-Пловдив и главен асистент в Катедра „Политически науки и национална сигурност“ към Пловдивския университет „Паисий Хилендарски. Председател е на Сдружение „За достъпна и качествена храна“ и представител на България в европейската организация за защита на потребителите SAFE - Safe Food Advocacy Europe.