Труд
Автор:
Елена Симеонова
Иран демонстрира, че ракетната му индустрия продължава да функционира, въпреки твърденията на западни държави, че способностите на страната в производството на балистични ракети са били сериозно отслабени. Началникът на Генералния щаб на иранските въоръжени сили генерал-майор Али Абдолахи посети подземен комплекс, свързан с производството на ракети - ход, който очевидно цели да изпрати директно послание към потенциалните противници на Техеран, пише Military Watch.
Подземните съоръжения отдавна са ключова част от иранската ракетна инфраструктура. Те позволяват на страната да защитава производствените линии, готовите ракети и друго критично оборудване от въздушни удари. Именно затова пораженията по видими военни обекти не дават пълна картина за реалните възможности на Иран.
Ирански представители и източници, близки до армията, неведнъж са подчертавали, че значителна част от ракетната програма на страната е разположена под земята и умишлено е скрита. Това прави оценката на оставащия арсенал изключително трудна, особено когато се разчита основно на сателитни изображения или на щетите по известни обекти на повърхността.
Още от 90-те години Иран разчита на значителна помощ от Северна Корея за изграждането и укрепването на дълбоко подземни комплекси. Те не служат единствено за съхранение на ракети — в някои от тях са изградени пълноценни производствени линии, а подобна подземна инфраструктура е използвана и при част от ядрените обекти на страната.
Според ирански военни източници в складовете все още се намират достатъчни количества ракети, произведени преди началото на конфликта, за да позволят на страната да поддържа бойните си операции в продължение на години. Иран разполага с хиляди балистични ракети от различни типове, поради което твърденията, че арсеналът му се е свил до незначителен остатък, трябва да се приемат с известна предпазливост.
Реалният размер на оставащия ракетен запас е сред най-трудните за установяване елементи от военния потенциал на Иран. Именно затова информацията за подземните производствени мощности е особено важна.
Десетилетията, които Техеран е инвестирал в изграждането на ракетния си арсенал и свързаната с него инфраструктура, правят способността му да поддържа производството неособено изненадваща. Подземните заводи могат да се окажат дори по-важни от ракетите, които в момента се намират в складовете.
Ако Иран е запазил достатъчен производствен капацитет, унищожаването на отделни пускови установки или запаси от ракети няма да бъде решаващ удар. Загубите могат постепенно да бъдат компенсирани с ново производство. Ирански източници дори твърдят, че след началото на конфликта производството на ракети е нараснало значително, докато паралелно се въвеждат нови подобрения за повишаване на точността и общите бойни характеристики.
Това обаче не означава, че иранският военно-промишлен комплекс не среща сериозни затруднения. Според същите източници един от най-съществените проблеми е недостигът на квалифициран персонал.
Иран изпитва недостиг на обучени оператори на балистични ракетни системи и вече е започнал набиране на нови кадри, които да попълнят редиците на ракетните подразделения. Управлението на съвременна балистична система изисква много повече от наличието на ракета и пускова установка. Екипажите трябва да бъдат подготвени за извършване на пускове, задаване на цели, техническа поддръжка, комуникации, навигация и координация с по-широката командна структура на иранските въоръжени сили.
На този фон публичното показване на подземен ракетен производствен комплекс изглежда като ход с няколко цели едновременно. Техеран демонстрира, че производствената му инфраструктура е оцеляла, подчертава способността си да продължи производството на ракети с твърдо гориво и се стреми да убеди както собственото си население, така и чуждестранните си противници, че ударите по известни военни обекти не са ликвидирали стратегическите му ударни способности.
Иранските ракетни атаки междувременно показаха висока степен на успеваемост. Дори срещу цели в Израел — страна, разполагаща с едни от най-концентрираните системи за противоракетна отбрана в региона — израелски медии съобщиха в края на март за успеваемост от около 80 процента.
Така демонстрацията на подземното производство има значение, което надхвърля чисто военния аспект. Тя е и политическо послание: дори когато част от видимата инфраструктура бъде унищожена, значителна част от иранския ракетен потенциал може да остане скрита, защитена и способна да бъде възстановявана с течение на времето.
