Труд
Автор:
Труд онлайн
Цените са се повишили с 80% от 2015 г. насам. Оттогава насам населението също е нараснало, появиха се хиляди апартаменти за туристи, а чужденците без постоянно пребиваване са закупили над 500 000 жилища, докато са построени едва 850 000
Жилищният проблем продължава да бъде един от основните проблеми за милиони испанци. Цените продължават да растат неконтролируемо и, след изгонването на осемдесетгодишна жена в Мадрид, предизвикаха протест на Пуерта дел Сол, който напомня за началото на движението „15М“. Разглеждаме в седем ключови точки как стигнахме дотук.
Цените на покупката и наемите са скочили драстично от 2015 г. насам. По време на кризата пазарът на недвижими имоти се срина и стойността на апартаментите спадна, но с икономическото възстановяване те отново поскъпнаха. Оттогава насам са се повишили и заплатите, и най-вече наемите, подтикнати от спада на безработицата. Но това не е било достатъчно: между 2015 и 2025 г. средният наем на човек е нараснал с 50%, а заплатите – с около 30%, докато цената на покупката на жилище е скочила с 80%, а наема – с 87%.
Значителна част от общото покачване се дължи на районите с най-голямо търсене. Продажните цени са нараснали повече от средното в Мадрид (99%), Балеарските острови (95%) и Каталуния (88%), пише El País.
Основните засегнати от този ръст на цените са младите хора. В Испания 69% от хората на възраст от 18 до 34 години живеят с родителите си. Явлението не е ново. В разгара на кризата, през 2010 г., техният дял беше 52%. Оттогава този брой не спира да нараства и през 2025 г. достигна своя пик, като в Европа Испания се нарежда веднага след Хърватия и наравно с Италия и Словакия.
Един от факторите, обясняващи скока на цените, е, че на много места търсенето на жилища е нараснало, подтикнато от увеличаването на населението. От 2015 г. населението на Испания се е увеличило с над три милиона жители, което представлява почти 7 %.
Този ръст е бил най-силен в Мадрид (с 793 000 жители повече, или 12 %), Барселона (556 000, или 10 %), Валенсия (279 000, или 11 %) и Аликанте (242 000, или 13 %), които са и някои от регионите, където са регистрирани най-големите ценови скокове.
По-голямата част от това ново население е от чужбина: жителите, родени в друга държава, са се увеличили от 5,8 милиона през 2015 г. до над 10 милиона през 2026 г.
Към нарастването на населението се е присъединил и впечатляващ ръст на броя на туристите,
което също е оказало влияние върху пазара на недвижими имоти в много провинции. От 2018 г. насам Испания е удвоила броя на нощувките в туристически апартаменти, според статистиката за краткосрочни престои, предлагани в онлайн портали, събрана от Евростат. В провинция Малага през 2025 г. са регистрирани над 26 милиона нощувки в този тип настанявания, което е повече от два пъти в сравнение с 2018 г. Следват я Аликанте, Лас Палмас и Барселона.
Друга експериментална статистика на Националния статистически институт посочва, че през май броят на туристическите жилища в Испания е бил 341 000, което е с 41 000 по-малко в сравнение с предходната година. Отново се открояват Малага (45 000) и Аликанте (32 000).
Цените на покупката са нараствали със същия темп, с който е нараствало търсенето на жилища. След спукването на балона броят на сделките с недвижими имоти спадна от 836 000 през 2007 г. до едва 300 000 през 2013 г., което е спад с над 60%. Оттогава насам продажбите нарастват почти без прекъсване, забавяне имаше само през 2020 г., по време на пандемията, и през 2023 г., а през миналата година достигнаха 750 000.
Една от новостите в момента е делът на чужденците без постоянно пребиваване в сделките за покупко-продажба на жилища.
Между 2007 и 2014 г. те са осъществили 181 000 сделки; от 2015 г. насам – над 500 000, което представлява 8% от общия брой. В някои провинции този дял е дори по-голям: на Балеарските острови и в Малага той надхвърля 20%, а в Аликанте – 30%.
През 90-те години в Испания се строяха около 250 000 жилища годишно. По време на имотния балон темпът се ускори и се стигна до над 600 000 жилища годишно. След срива заетостта и търсенето спаднаха, а строителството спря. Но икономическото възстановяване не доведе до построяването на нови жилища. През 2025 г. бяха завършени 91 000 жилища – малко повече от една трета от тези, които се строяха през 90-те години, и по-малко от нуждите на новите домакинства. Миналата седмица заместник-управителката на Банката на Испания оцени дефицита на жилища на един милион до 2028 г., ако обстоятелствата не се променят. При сегашния темп на строителство и без да се отчита предвиденото увеличение на населението през следващите години, ще ни отнеме повече от едно десетилетие да ги построим.
Испания строи малко в сравнение с други европейски страни. Според Hypostat, през 2025 г. са завършени 1,85 жилища на всеки 1 000 жители. Това е по-малко от броя на жилищата, построени във Великобритания (2,04), Германия (2,47) или Гърция (2,62), която също преживя тежка криза в сектора на недвижимите имоти. Още по-далеч са Австрия (5,94), Дания (6,32) или Ирландия (6,61).
Друг от факторите, които тласкат цените нагоре, е липсата на социални жилища. Според последния бюлетин, публикуван от Обсерваторията за жилища и земя към Министерството на жилищното строителство, в Испания има 318 000 обществени жилища, което представлява едва 1,7% от основните жилища и 1,3% от общия жилищен фонд.
Сравнението с други европейски държави е сложно, тъй като определението за социално жилище варира в различните страни, а цифрите се различават леко в зависимост от източника. Но в едно всички са единодушни: Испания изостава значително от останалите. Според ОИСР в Нидерландия 34% от жилищния фонд е предназначен за социален наем. Следват Австрия (24 %), Дания (21 %), Обединеното кралство (16 %) и Франция (14 %).
Същите данни поставят Германия на 2,6 %, с около един милион социални жилища. Но „Housing Europe“ добавя към този един милион още 4,4 милиона общински и кооперативни жилища.
За да достигне Испания 10% социални жилища, тя трябва да построи над 1,6 милиона обществени жилища, което е повече от всички свободни и защитени жилища, построени от 2010 г. насам.
