Труд
Автор:
Труд онлайн
Цените на жилищата са се повишили с 84,6 % в периода 2015–2025 г., докато средните заплати са нараснали с 27,85 %. Липсата на достъпни жилища, тежестта на наемите и трудностите при спестяването задълбочават кризата, като експертите призовават за структурни реформи. В Испания наличието на работа вече не гарантира достъп до жилище. Повишението на цените на имотите и наемите през последните години, което значително изпреварва ръста на заплатите, затруднява както изплащането на ипотека, така и натрупването на достатъчно средства за първоначална вноска, пише Euronews.
Това е разминаване, което засяга особено – макар и не изключително – младите хора и домакинствата с ниски и средни доходи и което през последните седмици постави достъпа до жилище в центъра на социалния и политическия дебат, до такава степен, че министър-председателят Педро Санчес реши да изтегли напред общите избори, след като не успя да получи одобрение в Конгреса за пакет от спешни мерки, насочени към преодоляване на недоволството, изразявано по улиците.
„Проблемът е по същество структурен“, казва Рафаел Пампильон, професор по приложна икономика в Университета „Сан Пабло-CEU“ в Мадрид, който признава, че настоящата разлика между заплатите и високите разходи за наеми и ипотеки „затруднява достъпа до жилище“ и подчертава, че „да имаш пари за първоначалната вноска не е достатъчно“.
Според данни на Националния статистически институт (INE) цените на жилищата са се повишили с 84,6% между 2015 и 2025 г., докато средните годишни брутни заплати са нараснали с 27,85% между 2015 и 2024 г., достигайки 29 540 евро. Заплатите, договорени в колективните трудови договори, са се повишили с около 27% през същия период.
Тази разлика продължава и днес. Цените на жилищата са се повишили с 12,2% на годишна база през второто тримесечие на 2026 г., в сравнение с ръст на средните заплати между 3% и 4%, според данни, цитирани от Министерството на труда. Жилищата поскъпват с темпове, с които доходите от труд не могат да се справят.
Неотдавнашно проучване на Oxfam Intermón, представено миналата седмица, предупреждава, че разходите за жилище са повишили равнището на бедността сред работещите до 15,49%, засягайки около 770 000 души в цялата страна. Според доклада всеки трети работещ, който наема жилище на пазарни цени, попада в бедност след плащането на наема. Процентът възлиза на 34,08%, в сравнение с 10,22% сред тези, които изплащат ипотека, и 7,95% сред тези, които притежават жилището си изцяло.
„Изселенията са най-крайната проява на жилищната криза, но не и единствената“, твърди Алехандро Гарсия-Гил, ръководител на отдела за жилищна политика, заетост и социални политики в Oxfam Intermón. „Има и друга, по-малко видима реалност: хора, които работят и едва успяват да плащат за жилището си всеки месец, но след като го направят, не им остават достатъчно доходи, за да поддържат приличен стандарт на живот.“
Наемът – разход, който затруднява покупката
Проблемът не се ограничава само до цените на покупката. Според последния годишен доклад на Банката на Испания четири от всеки десет домакинства, живеещи в наети жилища, са изправени пред прекомерна финансова тежест, като харчат повече от 40% от доходите си за наем. В големите градове и районите, най-изложени на туризъм, натискът върху цените допълнително утежнява тези затруднения.
„Тези проблеми с достъпа се утежняват от факта, че цените на жилищата са се повишили повече от доходите на домакинствата, което е увеличило необходимите усилия и е затегнало условията за закупуване на жилище в Испания в по-голяма степен, отколкото в големите европейски икономики“, отбелязва документът.
Наемът също създава пречка за тези, които се надяват да си купят жилище. Въпреки че в някои случаи вноската по ипотека може да е по-достъпна от месечния наем, събирането на необходимите средства, за да се отговаря на условията за заем, става все по-трудно, когато значителна част от заплатата отива за наем, обяснява Пампильон, който повторно подчертава, че „да имаш пари за първоначалната вноска не е достатъчно“.
„Заплатата ви позволява да покривате месечните плащания, но закупуването на жилище изисква голяма първоначална вноска за покупката на апартамент, за което трябва да сте натрупали значителни спестявания“, казва икономистът, който притежава и докторска степен по икономически и бизнес науки от Университета в Барселона, както и магистърска степен по бизнес администрация (MBA) от IESE. „Колкото повече време отнема да спестите първоначалната вноска, толкова повече години продължавате да плащате наем.“
При средна цена на жилище от около 200 000 евро купувачът се нуждае от приблизително 60 000 евро, за да покрие първоначалната вноска и разходите, свързани с покупката. Без възможност за спестяване, добавя Пампильон, подкрепата от семейството често е единственият начин да „се прекъсне този кръг“. „Тези, които не разполагат с такава подкрепа, трябва да изминат много по-дълъг път. По този начин семейното богатство – заедно с щедрите пенсии – играе все по-голяма роля в определянето на възможностите на децата“, оплаква се той.
В това отношение трудността да се напусне родителският дом отразява нарастващото неравенство между онези, които могат да разчитат на семейни ресурси, и онези, които зависят единствено от заплатите си. От 2008 г. насам делът на домакинствата, които не притежават собствен дом, е нараснал с 45%, според проучването на Националния статистически институт за условията на живот.
Структурен проблем, който надхвърля рамките на заплатите
Спадът в заплатите по време на финансовата криза, по-бавното възстановяване на заплатите и навлизането на инвестиционни фондове на пазара на недвижими имоти – всичко това допринесе за задълбочаването на тази пропаст. Към това се добавя и недостигът на предлагане: според Банката на Испания между 2021 и 2025 г. се очаква дефицит от около 750 000 построени жилища. През 2025 г. са били създадени около 225 000 домакинства, докато са били завършени около 92 000 нови жилища.
Въпреки въздействието на това несъответствие, много експерти предупреждават, че разминаването между доходите и жилищните условия няма да бъде решено само чрез увеличаване на заплатите. „Заетостта винаги е била разглеждана като най-добрият инструмент срещу бедността, а този анализ показва, че само да имаш работа не е достатъчно“, отбелязва Гарсия-Гил, позовавайки се на проучването на Oxfam Intermón.
Европейската комисия е категорична в оценката си за състоянието на сектора: „Жилищният сектор в Испания е изправен пред дълбоко вкоренени структурни предизвикателства. Испанският пазар на недвижими имоти показва сериозно несъответствие между търсенето и предлагането, съчетано с липса на значителен фонд от достъпни и социални жилища, включително възможности за социално наемане.“
Предвид настоящата ситуация профсъюзите CC. OO. и UGT обявиха 24-часова обща стачка на 11 ноември под лозунга „заплати, жилища, цени“, с която се надяват да насочат социалното недоволство, породено от тази криза в Испания, особено след изгонването – и последвалата смърт – на Марикармен, 87-годишна жена, която почина в началото на октомври, след като дни по-рано беше принудена да напусне дома си.
„При настоящите условия няма нито един трудов договор или колективен договор, който да ни позволи да си осигурим жилище“, заяви наскоро пред медиите генералният секретар на UGT, Пепе Алварес. „Не можем да продължаваме още дълго в ситуация, при която за огромното мнозинство от работниците в страната ни – с заплатите, които получаваме – е практически невъзможно да си осигурят жилище, било то под наем или за покупка.“
И двата профсъюза изискват увеличение на законоустановената минимална заплата с поне 7% през 2027 г., като тя да надхвърли 1 300 евро, разпределено на 14 вноски. Унай Сордо, генерален секретар на CC.OO., обаче признава ограниченията на политиките за заплатите предвид скока в цените на имотите.
„Няма заплатна политика в нито една страна по света, способна да се справи с възмутителната ситуация на нарастване на цените на жилищата с 12% на годишна база“, заяви профсъюзният лидер в изявление от 13 октомври.
Организацията предлага да се отделят поне 1% от годишния брутен вътрешен продукт (БВП) за социално жилищно строителство в продължение на десетилетие и призовава за мерки за ограничаване на спекулациите и овладяване на растящите цени на имотите.
В тази връзка Пампильон призовава също така за реформи, които да надхвърлят далеч едно просто увеличение на заплатите, което в крайна сметка само по себе си би изисквало „по-продуктивни предприятия, инвестиции и работни места, които генерират по-голяма добавена стойност“, и подчертава, че един от основните проблеми е, че „търсенето на жилища нараства много по-бързо, отколкото времето, необходимо за тяхното строителство“.
Във всеки случай, ако има един въпрос, по който всички заинтересовани страни са съгласни – политическата класа, синдикатите, експертите и, в по-широк смисъл, по-голямата част от населението – то е, че жилищната криза в Испания е структурен проблем, за който има малко краткосрочни решения и който изисква много по-широко дългосрочно планиране.
