Как стресът може да промени състава на кръвта

Психическото и физическото здраве са неразривно свързани

Стресът обикновено се счита за психологическа реакция на напрежението в ежедневието. Въпреки това, нови научни открития показват, че той може да предизвика поредица от биохимични реакции, които се разпространяват чрез кръвообращението и оказват измеримо влияние върху организма, доказвайки, че психическото и физическото здраве са неразривно свързани.

Проучване, проведено от Луис Фол, асистент-професор по човешка физиология в Университета на Южна Уелс, Австралия, засне в реално време връзката между ума и тялото, като подложи здрави доброволци на тест за психологически стрес. Изследователите установиха, че в рамките на няколко минути силен стрес увеличава производството на особено активни молекули, известни като свободни радикали, които променят начина, по който се образуват тромбите. С други думи, стресът може да промени физическата структура на кръвта, като я направи по-податлива на образуването на тромби, пише Science Alert.

Учените знаят от десетилетия, че хроничният стрес натоварва сърцето. Мащабни популационни проучвания многократно са посочвали емоционалния стрес като рисков фактор за сърдечно-съдови заболявания. Това, което оставаше неясно, беше точният механизъм, чрез който едно емоционално състояние се превръща в биологична промяна, която повишава сърдечно-съдовия риск.

Когато изпитваме психологически стрес, се нарушава нормалната хемостаза – системата, която поддържа нормалния кръвен поток и в същото време е готова да предотврати кървене, когато е необходимо. Кръвта преминава в състояние, което учените наричат хиперкоагулация, т.е. тя има тенденция да образува съсиреци по-лесно.

До днес обаче механизмът, стоящ зад този процес, беше предмет на научни спорове. Някои експерти твърдяха, че стресът активира имунната система, предизвиквайки широко разпространено възпаление. Други смятаха, че повишаването на кръвното налягане прави кръвта по-гъста – теория, известна като хипотезата за хемоконцентрацията.

Изследователите обаче подозираха, че истинският „задействащ фактор“ е оксидативният стрес, тоест рязкото увеличение на свободните радикали, предизвикано от реакцията на организма към стреса, което пряко променя структурните свойства на кръвта.

За да проучат тази хипотеза, учените проведоха рандомизирано, контролирано, кръстосано проучване, в което участваха осем здрави мъже на възраст от 18 до 30 години. Всеки участник посети лабораторията два пъти с интервал от една седмица. При едното посещение той остана спокоен и си почиваше, докато при другото беше подложен на Trier Social Stress Test, който се счита за най-надеждния метод за предизвикване на остър психологически стрес в лабораторни условия.

Този тест е умишлено неприятен, тъй като симулира ежедневни социални напрежения. Участниците имаха пет минути, за да подготвят реч, която трябваше да представят пред камера и пред комисия. Малко преди участниците да започнат речта си, изследователите им взеха бележките. Веднага след това доброволците бяха помолени да изпълнят сложно упражнение за умно смятане, като брояха обратно от 2003, като всеки път изваждаха по 17.

Изследователите взеха кръвни проби преди и след двете сесии. За измерване на свободните радикали те използваха особено чувствителна техника – спектроскопия на електронния парамагнитен резонанс, като анализираха и микроскопичната структура на образуващите се съсиреци.

Резултатите бяха впечатляващи. По време на първата сесия химичният състав на кръвта на участниците остана стабилен. След теста обаче настъпиха едновременно две значителни промени: нивата на свободните радикали се повишиха, а структурата на кръвните съсиреци се промени напълно.

Изследователите установиха увеличение на свободните радикали на аскорбиновата киселина – показател за оксидативния стрес, което подсказва, че емоционалният стрес е предизвикал бързо нарастване на оксидативния стрес в организма.

Същевременно образуващите се кръвни съсиреци ставаха по-големи, по-плътни и по-твърди благодарение на неразтворим протеин, който се образува от фибриногена по време на съсирването на кръвта. Екипът откри също така данни, които сочат, че стресът е активирал част от системата за съсирване на организма, известна като „ендогенен път“.

Не по-малко важно беше и това, че изследователите не откриха никакви признаци, че стресът променя вискозитета или плътността на кръвта. Това откритие опровергава теорията, че стресът действа предимно като предизвиква хиперволемия. Напротив, резултатите показват, че стресът променя самото качество и структурата на тромба, като предоставя нови доказателства, че дори кратки периоди на психологически стрес могат да предизвикат бързи биологични промени, които увеличават предразположението към тромбоза.

Изследователите уточняват, че резултатите не означават, че един труден ден на работа ще доведе непосредствено до сърдечен удар или инсулт. Сърдечно-съдовите заболявания са много по-сложни и се влияят от множество фактори.

Проучването обаче предоставя важни данни за това как психологическият стрес влияе върху организма. Тъй като в проучването са участвали само осем здрави млади мъже, са необходими по-мащабни проучвания, които да включват жени, възрастни хора и лица със сърдечно-съдови заболявания, за да се установи доколко резултатите важат за общото население.

Тези резултати биха могли да проправят пътя за нови стратегии за превенция на сърдечно-съдовите заболявания. Вместо да се фокусира изцяло върху психологическото измерение на стреса, бъдещите изследвания биха могли да проучат доколко насочването към съответните биохимични пътища може да допринесе за защитата на сърдечно-съдовата система от някои от физическите последици на стреса.