Труд
Автор:
Петя Кузева
Победата на Илияна Йотова на президентските избори получава значително международно внимание. 62-годишната Йотова стана първата жена, избрана пряко за държавен глава и седми президент на Република България.
Преобладаващата рамка в чуждестранните медии очертава три основни линии на интерпретация: геополитически избор между Русия и Запада; вътрешнополитическо укрепване на властта на Румен Радев; и възможността Йотова да изпълни обещанието си за национално съгласие.
Временно изпълняващата длъжността президент Илияна Йотова спечели балотажа, за да стане първата избрана жена държавен глава на България, и заяви, че ще работи за национален консенсус чрез преодоляване на политическите разриви.
След преброяване на всички гласове в понеделник, Централната избирателна комисия съобщи, че Йотова е получила 57,6%, докато кандидатът на либералната, прозападна опозиция Андрей Гюров е получил 39,5%.
Гюров призна поражението си, заявявайки, че „така са гласували българските граждани“, и добави, че резултатите трябва да бъдат приети такива, каквито са.
„Гласувах за национален консенсус чрез диалог, за институции, които работят за гражданите, за силна държава със собствена външна политика в силна Европа“, каза Йотова след гласуването.
Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен поздрави Йотова и изрази с нетърпение очакването за продължаване на сътрудничеството с нея в областта на сигурността и отбраната, конкурентоспособността и енергийната независимост. „За силна България в силна Европа“, написа фон дер Лайен в публикация в X.
Наблюдателите отбелязват, че победа за Йотова ще запази президентския пост в ръцете на управляващото мнозинство. Подобна концентрация на власт би могла да попречи на ефективното поддържане на контрол и баланс върху политическите решения от страна на институциите, казват те.
Както Йотова, така и премиерът Румен Радев призоваха за дипломатическо решение за прекратяване на войната в Украйна, но остават уклончиви относно евентуално руско участие в атаки с дронове в Черноморския регион.
Йотова се противопостави на по-нататъшната българска военна помощ за Украйна, многократно твърдейки, че конфликтът няма военно решение и призовавайки за „коалиция за мир“, фокусирана върху дипломацията.
Reuters постави акцент върху историческия характер на избора и политическите последици от него.
Агенцията отбелязва, че Йотова става първата жена, избрана за държавен глава на България, като припомня и политическия контекст, в който тя поема президентския пост през януари 2026 г., след като Румен Радев подава оставка, за да участва в парламентарните избори, които впоследствие печели.
Особено внимание е отделено на връзката между Йотова и Радев, както и на общите им позиции за необходимостта от дипломатическо решение на войната в Украйна. Reuters отбелязва, че двамата подкрепят прекратяването на конфликта чрез преговори.
Агенцията представя изборния резултат и на фона на ниската избирателна активност, която остава един от съществените проблеми на политическия процес в България. В публикацията се подчертава още, че победата на Йотова се случва в условията на продължаващо обществено разделение по отношение на Русия и бъдещата външна политика на страната.
-2.jpg)
Президентът на България Илияна Йотова, която е за диалог с Москва и се противопоставя на военната помощ за Украйна, спечели балотажа на президентските избори в неделя.
Надпреварата за предимно церемониалния пост противопостави Йотова, съюзник на премиера Румен Радев, срещу Андрей Гюров, банкер и бивш служебен премиер, подкрепян от прозападната опозиция.
Заобиколена от Радев, ликуващата Йотова обяви победа, заявявайки, че посланието ѝ е било съсредоточено върху „доходите, мира и предстоящите предизвикателства“.
Шефът на ЕС Урсула фон дер Лайен поздрави Йотова. „От сигурността и отбраната до нашата конкурентоспособност и енергийна независимост, очаквам с нетърпение да продължим съвместната си работа. За силна България в силна Европа“, каза тя в предаването X.
Изборите се проведоха на фона на серия от атаки с дронове срещу търговски кораби в Черно море, които повдигнаха опасения за сигурността. През октомври няколко кораба бяха ударени в Черно море край България, оставяйки 21 души в неизвестност. Смята се, че това е последица от войната между Русия и Украйна.
Докато левоцентристкият Радев заяви, че атаките изглежда са обслужвали руски интереси и е привикал руския посланик, неговото правителство настоява, че засега няма доказателства, които да ги свързват пряко с Москва.
Президентът на България Илияна Йотова спечели с категорична разлика балотажа за най-висшата държавна длъжност в страната, според официалните резултати от Централната избирателна комисия (ЦИК), публикувани в понеделник.
Бившият евродепутат-социалист зае първо място с 57,5% от гласовете, според данните. Претендентът Андрей Гюров, кандидатът на прозападния либерално-консервативен опозиционен лагер, се класира втори с 39,4%.
Йотова беше подкрепена от лявоцентристката партия „Прогресивна България“, която управлява самостоятелно. Предстои да се види дали тя ще бъде ефективен контрол върху правителството на премиера Румен Радев.
Бившата журналистка заема президентския пост от януари 2026 г., но все още не е беше избрана лично за него. Когато беше вицепрезидент, тя временно пое поста, след като президентът Радев подаде оставка, за да се кандидатира на предсрочни парламентарни избори.
Войната в Украйна, близо до границата с България, придаде на изборите външнополитическо измерение. През последните седмици атаките с дронове срещу търговски кораби се увеличиха в изключителната икономическа зона на България в Черно море и в тази на съседна Румъния. Прозападната опозиция призова лявоцентристкото правителство в София да заеме по-твърда позиция.
Йотова многократно водеше кампания за мирно уреждане на Украйна чрез преговори с Русия. Тя заяви, че иска да бъде „президент на мира“ за България. Новоизбраният президент трябва да встъпи в длъжност на 22 януари.
62-годишната Йотова ще бъде седмият държавен глава на България след политическите промени през 1989 г. Тя е и първата жена, избрана пряко от народа, което се възприема в балканската страна като знак за еманципация. Йотова е и главнокомандващ на въоръжените сили.
Временно изпълняващата длъжността президент на България Илияна Йотова си осигури убедителна победа на балотажа на президентските избори в неделя. Йотова, която се противопоставя на военната помощ за Украйна и е за диалог с Русия, получи 57,6% от гласовете.
Нейният съперник, бившият временен министър-председател Андрей Гюров, който беше подкрепен от прозападни опозиционни партии, събра 39,5%.
Победата прави Йотова първата избрана жена държавен глава на България.
Въпреки че президентството на България има предимно церемониални задължения, президентът служи като главнокомандващ на въоръжените сили и може да назначава временни правителства по време на политически кризи и да налага вето върху законодателство. Избирането на президента чрез пряко гласуване също така дава на поста по-голяма политическа власт.
62-годишната Йотова е съюзник на настоящия премиер Румен Радев. Тя стана временен президент през януари, когато Радев се оттегли, за да се кандидатира за парламента, и сега се бореше за собствения си изборен мандат.
След като прогнозите бяха публикувани, ликуващата Йотова обяви победа, заявявайки, че посланието ѝ е било съсредоточено върху „доходите, мира и предстоящите предизвикателства“. Гюров призна поражението си, заявявайки, че „така са гласували българските граждани“, и добави, че резултатите трябва да бъдат приети такива, каквито са.
Войната в Украйна беше централен въпрос на изборите, като избирателите се насочиха към урните на фона на нарастващи опасения за сигурността в Черно море, което граничи с България, след зачестилите атаки с дронове, насочени към търговски кораби.
През цялата надпревара Йотова се представяше като „президент на мира“, който е за диалог с Москва. В телевизионен дебат преди балотажа Гюров обвини Йотова, че избягва директни критики към Русия заради атаките в Черно море .
В отговор Йотова заяви, че „мирът може да дойде само чрез преговори“ и поддържаше мнението, че продължаващата помощ за Украйна „води само до още разрушения и смъртта на много хора от двете страни“.
Очаква се Йотова да следва подобен подход като премиера Румен Радев – да държи България на европейския ѝ път, като същевременно се стреми към по-тесни връзки с Русия и се застъпва за отмяна на санкциите .
След като гласува в неделя, Йотова заяви, че е гласувала за това страната ѝ да се превърне в „силна държава в рамките на силна Европа“. Но тя добави, че иска България да има своя собствена външна политика и „гръбнак“, когато защитава националния си интерес.
Президентът на България Илияна Йотова спечели президентските избори, според данни на Централната избирателна комисия на републиката след обработка на 100 процента от бюлетините. Тя получи 57,57 процента от гласовете, докато основният ѝ конкурент, бившият изпълняващ длъжността министър-председател Андрей Гюров, получи 39,48 процента.
Йотова е първата жена президент на България. Тя пое президентския пост, след като Румен Радев подаде оставка в началото на януари тази година.
Политикът се противопоставя на участието на републиката в украинския конфликт и в „коалицията на желаещите“. Вместо това тя предложи създаването на „коалиция за мир“ на европейско ниво.
По време на предизборната кампания Йотова призова лидерите на ЕС да възстановят диалога с Русия и да се обадят на Владимир Путин. Тя смяташе, че България трябва да действа като дипломатически канал с Москва.
Илиана Йотова е на път да стане първата избрана жена президент на България, завършвайки политическия си възход, който я отведе от Европейския парламент до най-високия пост в страната.
Йотова, която беше президент, откакто Румен Радев подаде оставка през януари, спечели балотажа в неделя срещу бившия служебен премиер Андрей Гюров.
Нейната победа е още един важен етап в политическата ѝ кариера, обхващаща европейските и българските институции.
От Европейския парламент до вицепрезидент
Преди да влезе в президентската институция на България, Йотова е била член на Европейския парламент.
По-късно тя става кандидат-вицепрезидент на Радев и е негов вицепрезидент по време на двата му президентски мандата.
Радев и Йотова бяха преизбрани през 2021 г., осигурявайки си 63,9% от гласовете на втория тур.
Политическата позиция на Йотова се промени значително през януари, когато Радев подаде оставка като президент, за да се включи в партийната политика.
Съгласно конституционните правила на България, Йотова го наследи като президент.
Впоследствие Радев създаде „Прогресивна България“, която си осигури 131 от 240-те места в Народното събрание на парламентарните избори през април, което ѝ даде пълно мнозинство. Партията на Радев подкрепи Йотова в президентската надпревара.
Как Йотова стигна до президентството?
Йотова се яви на изборите на 25 октомври като действащ президент, но се бореше за първия си мандат директно от избирателите. Тя и Вълчев завършиха първи в първия тур с 34,76% от гласовете, с малка преднина пред Гюров и Кандев с 31,95%. Ниската избирателна активност означаваше, че нито една от двете групи не можеше да спечели окончателно, което изпрати двамата водещи кандидати на балотажа на 1 ноември.
Изборите се проведоха на фона на продължителна политическа нестабилност в България, която проведе осем парламентарни избори от април 2021 г. насам.
Какви са нейните политически позиции?
Външната политика, по-специално войната между Русия и Украйна, се очерта като една от основните разделителни линии в кампанията. Йотова се противопостави на по-нататъшната българска военна помощ за Украйна, многократно твърдейки, че конфликтът няма военно решение и призовавайки за „коалиция за мир“, фокусирана върху дипломацията. Нейната позиция контрастираше с тази на Гюров, който критикува намалената подкрепа за Украйна и настояваше за по-тясна координация с партньорите от НАТО и ЕС.
Йотова също така подчерта, че България трябва да запази по-голяма свобода на действие за самостоятелно вземане на решения във външната политика, като същевременно остане част от „силна Европа“.
След като пусна бюлетината си на балотажа, тя каза: „Гласувах за президента на мира.“
Тя каза, че иска България, която „взема свои собствени решения“, оформя собственото си бъдеще и изгражда национален консенсус чрез диалог и функциониращи институции.
Като президент по-рано тази година Йотова наложи вето и върху законодателство, ограничаващо броя на избирателните секции, достъпни за български граждани извън ЕС, твърдейки, че промените рискуват да ограничат правото на глас.
Избирането ѝ сега ѝ дава пълен самостоятелен мандат след близо десетилетие в президентската институция на България - първо като вицепрезидент редом с Радев, а от януари и като негов наследник.
Настоящият български президент Йотова, въз основа на резултатите от 100% от гласовете на избирателните комисии, получи 57,566% от гласовете. Нейният опонент, Андрей Гюров, получи 39,483%. Във външната си политика Йотова акцентира върху ситуацията в Близкия изток, призовавайки за дипломатически решения на конфликта в Украйна и за гаранции за безопасно корабоплаване в Черно море. Тя се застъпва и за намаляване на финансовата помощ за Украйна, „за да се спре кръвопролитието“, и уверява, че български войски няма да бъдат изпращани във военната зона в Украйна.
С избирането на Илиана Йотова за президент, народът на България направи твърд избор да защити националните интереси и традиционните ценности. Това заяви бившият молдовски президент Игор Додон, лидер на най-голямата опозиционна Социалистическа партия в страната.
„Победата на изборите потвърждава, че българският народ е направил твърд избор да защитава националните си интереси, да запазва суверенитета и да отстоява традиционните ценности. Молдова и България са свързани не само с геополитическа близост. Ние сме два народа, обединени от обща православна вяра, вековна история и дълбоко духовно родство. Това е основа, която не може да бъде разрушена. Убеден съм, че с победата на Илиана Йотова партньорството между нашите страни ще стане още по-силно“, написа Додон в своя Telegram канал. Той подчерта значението на трудолюбивата българска общност за Молдова и увери, че социалистите винаги са защитавали и ще продължат да защитават правата на българите, запазвайки тяхната културна идентичност и насърчавайки тяхното развитие.
Временно изпълняващата длъжността президент Илияна Йотова е победителят на балотажа на президентските избори в България.
Войната в Украйна, близо до границите на България, изигра значителна роля в изборите в тази страна на източния фланг на НАТО.
По време на кампанията Йотова многократно се застъпваше за мирно решение за Украйна чрез преговори с Русия. Тя заявяваше, че иска да бъде „президент на мира“ за България. Гюров, за разлика от нея, сигнализира за по-тясно сътрудничество със западните партньори и по-силна подкрепа за Украйна в условията на руската агресия.
Гласуването беше първото голямо изпитание за приятелската на Москва партия „Прогресивна България“ на премиера Румен Радев, която подкрепи Йотова. 62-годишната жена пое президентския пост през януари, когато Радев се оттегли, за да се кандидатира за парламента.
Наблюдателите очакват тя да продължи политиката на Радев да държи България на европейския ѝ път, като същевременно подкрепя по-добри отношения с Русия и отмяна на санкциите.
Изборите в тази югоизточна страна от ЕС бяха помрачени от конфликта в Украйна. През последните седмици атаките с дронове срещу търговски кораби зачестиха в икономическата зона на България в Черно море, както и в тази на съседна Румъния.
Президентството на България е предимно церемониално. Държавният глава няма изпълнителни правомощия и всички основни политики трябва да бъдат одобрени от парламента. Преките избори обаче дават на президента по-голяма политическа власт. Президентът ръководи въоръжените сили, може да налага вето върху законодателство, подписва международни договори и назначава посланици.
Президентите в България се избират пряко за петгодишен мандат и могат да служат не повече от два мандата.
