Труд
Автор:
Труд news
Разликата с Андрей Гюров е убедителна - около 20% според предварителното преброяване
Избирателната активност е около 26%
Илияна Йотова е седмият президент на България. На балотажа тя победи Андрей Гюров със стабилна преднина от около 20%, според данните от паралелни преброявания. От 22 януари Йотова ще започне пълен петгодишен мандат на “Дондуков” 2. Преди официалното поемане на властта, новоизбраният президент и неговият вицепрезидент трябва да положат клетва пред Народното събрание, което по традиция се случва на 19 януари.
Според данни на социологическите агенции Йотова е избрана с гласовете на около 900 хиляди българи.
На втория тур за Йотова са гласували между 150 000 и 180 000 избиратели повече, отколкото на първия, коментираха социолозите. За трети път на балотаж на президентски избори гласуват повече хора, отколкото на първия тур (предишните два пъти са през 1992 г. и през 2021 г.). Очакваната мобилизация обаче така и не се случи, коментираха политолози след края на изборния ден.
Избирателната активност вчера, според първоначалните данни е около 26% (т. е. общо са гласували около 1 700 000 души).
“Резултатът е очакван, а тенденцията е логична”. Това заявиха от инициативния комитет, издигнал кандидатурата на Илияна Йотова и Кирил Вълчев, в първия си коментар малко преди края на изборния ден на президентския балотаж. Депутатите от “Прогресивна България” Димитър Здравков и Петър Витанов, който е и председател на парламентарната група, благодариха на избирателите и отхвърлиха твърденията, че ниската активност поставя под съмнение легитимността на следващия държавен глава.
Политически експерти коментираха, че победата на Илияна Йотова най-вероятно ще стабилизира позициите на правителството на Румен Радев, защото ще се тълкува като ясен знак към електората за одобрение на сегашната линия на управление, въпреки критиките към някои управленски решения.
Външнополитическите позиции на Радев и Йотова до голяма степен съвпадат - и двамата се застъпват за по-умерена реторика, незабавно спиране на огъня в Украйна и възобновяване на прагматични връзки.
Петгодишният мандат на Йотова “узаконява” тази позиция на международната сцена и лишава критиците на правителството от възможността да твърдят, че кабинетът действа в разрез с волята на народа.
Техническа грешка
Куриозен случай беляза изборния ден в Пловдив. В секция №54 в район “Източен”, се появил избирател, който по списък фигурирал като починал.
Оказало се, че става дума за техническа грешка и объркване между хора с еднакви имена и фамилии. Данните на избирателя били отбелязани погрешно в съседна колонка, което създало впечатлението, че човекът вече не е сред живите.
След като представил документ за самоличност и било установено, че действително е лицето от избирателния списък, мъжът бил допуснат да гласува.
“Става дума за техническа грешка. След изясняване на обстоятелствата, че човекът е жив, той е представил документ за самоличност и комисията е установила самоличността му.
“Отидох да гласувам и се оказа, че съм задраскан. Момичето ми каза, че трябва да съм починал”, разказа пред bTV Димитър.
“Шефката на комисията се обади някъде, дойде друга жена от комисията. Трябваше да попълня декларация, че няма да гласувам на друго място. Упражних си правото на глас и си тръгнах”, каза той.
“Казах им, че съм любител на черния хумор. Даже когато ме пенсионираха, понеже съм офицер от запаса, им казах: “Пишете ме при умрелите”, посочи той.
Мъжът каза, че сега трябва да ходи в НОИ, защото се опасява, че може да му спрат пенсията.
Полиция провери екскурзиантите, никой нямал българско гражданство
15 автобуса с турска регистрация стреснаха Велико Търново в изборния ден. Превозните средства препълниха централните буферни паркинги и площадите пред крепостта Царевец, а десетки пътници слязоха в старата столица.
За броени минути социалните мрежи бяха залeти от снимки, видеоклипове и тревожни коментари. Мнителни граждани изразиха съмнения за организиран или контролиран вот, предположения за “изборен туризъм” и организирано изборно превозване. Бързото разпространение на чувствителната информация наложи действия от страна на полицията. Служителите на реда извършиха проверка на чуждестранните автобуси и техните пътници. Проверката установи, че става дума за организирано туристическо пътуване по транзитен маршрут между Букурещ и Истанбул. Автобусите спрели във Велико Търново само за междинна почивка и разходка.
От полицията потвърдиха - сред пътуващите няма нито един гражданин с двойно гражданство, български паспорт или декларация за гласуване. Никой от чуждестранните туристи няма право да упражни вот в българските избори.
За да се гарантира общественият ред и да се успокои напрежението сред гражданите, полицията организира ескорт, който изведе автобусите от централната част и крепостта Царевец към специализирани паркинги извън града.
На туристите бе предоставена възможност за 4-часова разходка из забележителностите на Велико Търново, след което групата продължи по планирания си маршрут за Истанбул.
Според Конституцията на Република България президентът е държавен глава, обединител на нацията и представлява страната в международните отношения. Тъй като България е парламентарна република, президентът няма законодателна власт и не ръководи редовната вътрешна и външна политика (това е в правомощията на Министерския съвет).
Основните му правомощия (уредени главно в чл. 98-101 от Конституцията) включват:
1. Избори и връчване на мандат
• Насрочва избори за Народно събрание и органи на местно самоуправление, както и датата за национален референдум (след решение на парламента).
• Връчва мандат за съставяне на правителство на кандидат за министър-председател, посочен от най-голямата парламентарна група.
• Назначава служебно правителство при политическа криза и невъзможност за съставяне на редовен кабинет (съгласно действащия конституционен ред, който ограничава избора на служебен премиер до определен кръг висши държавни длъжности).
• Разпуска Народното събрание в предвидените от Конституцията случаи.
2. Законодателна власт и вето
• Подписва законите (обнародва ги чрез указ).
• Има право на отлагателно вето: може мотивирано да върне приет от Народното събрание закон за ново обсъждане. Парламентът обаче може да преодолее ветото с повторното му приемане с мнозинство от повече от половината народни представители.
3. Отбрана и национална сигурност
• Върховен главнокомандващ е на Въоръжените сили на Република България.
• Възглавява Консултативния съвет за национална сигурност (КСНС).
• Обявява положение на война, военно положение или извънредно положение, когато Народното събрание не заседава (с незабавно свикване на парламента след това).
• Обявява обща или частична мобилизация по предложение на Министерския съвет.
4. Външна политика и дипломация
• Представлява България в международните отношения.
• Сключва международни договори в случаите, установени със закон.
• Назначава и освобождава ръководителите на дипломатическите представителства и постоянните представители на Република България при международни организации по предложение на правителството.
5. Кадрови и държавни правомощия
• Назначава и освобождава висши държавни длъжности, определени със закон (например членове на органи като СЕМ).
• Дава, възстановява, освобождава и лишава от българско гражданство, както и предоставя убежище.
• Упражнява право на помилване и може да опрощава събираеми държавни вземания.
• Награждава с ордени и медали.
6. Актове и отговорност
• Президентът издава укази и отправя обръщения и послания към народа и Народното събрание.
• Повечето укази изискват контрасигнация (приподписване) от министър-председателя или съответния министър, с изключение на изрично посочени случаи (като назначаване на служебно правителство, възлагане на мандат и разпускане на парламента).
• Президентът и вицепрезидентът се ползват с имунитет и могат да бъдат подведени под отговорност единствено при държавна измяна или нарушение на Конституцията чрез процедура пред Конституционния съд.
Илияна Йотова със съпруга си д-р Андрей Йотов
Илияна Малинова Йотова е български политик, журналист и дългогодишен представител на България в европейските институции.
Образование и журналистическа кариера
Илияна Йотова е родена на 24 октомври 1964 г. в София. Завършва Френската езикова гимназия в столицата, а през 1989 г. се дипломира по българска филология в Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Специализира във Франция, включително в областта на публичната администрация.
Професионалната є кариера започва в Българската национална телевизия. Работи като репортер, редактор и водещ на новинарски и публицистични предавания. В периода 1990-1997 г. се утвърждава като едно от разпознаваемите лица на телевизионната журналистика.
През 1997 г. напуска БНТ и преминава към политическа дейност.
Политическа кариера в БСП
От 1997 до 2007 г. Илияна Йотова ръководи пресцентъра на Българската социалистическа партия. Постепенно се включва в партийното ръководство, става член на Националния съвет и на Изпълнителното бюро на БСП.
През 2005 г. е избрана за народен представител в 40-ото Народно събрание. Работи по въпросите на медиите, европейската интеграция и външната политика.
Десет години в Европейския парламент
През 2007 г., след присъединяването на България към Европейския съюз, Илияна Йотова става евродепутат от листата на БСП. Преизбрана е през 2009 и 2014 г. и остава в Европейския парламент до началото на 2017 г.
Членува в Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите.
Работата є е съсредоточена върху гражданските свободи, правосъдието, вътрешните работи, миграционната политика, убежището и контрола по външните граници на Европейския съюз.
Особено активна е по въпросите на бежанските потоци, защитата на европейските граници и необходимостта от обща европейска миграционна политика. Застъпва позиции за по-голяма солидарност между държавите членки и за отчитане на специфичното положение на България като външна граница на ЕС.
Европейският период е съществен за политическия є профил: той є осигурява международен опит, контакти и познаване на механизмите за вземане на решения в европейските институции.
Вицепрезидент на България
През 2016 г. БСП подкрепя кандидатпрезидентската двойка Румен Радев - Илияна Йотова. На втория тур на изборите те побеждават кандидатите на ГЕРБ Цецка Цачева и Пламен Манушев.
Йотова встъпва в длъжност на 22 януари 2017 г. През ноември 2021 г. Радев и Йотова печелят втори мандат, побеждавайки Анастас Герджиков и Невяна Митева.
Като вицепрезидент Йотова работи активно по въпросите на българските общности зад граница, гражданството, културното и историческото наследство, образованието и българския език.
В рамките на делегираните є правомощия се занимава и с процедури за предоставяне на българско гражданство, убежище и помилване.
Президент на Република България
На 19 януари 2026 г. Румен Радев обявява, че подава оставка като президент. След произнасянето на Конституционния съд на 23 януари президентските му правомощия са прекратени предсрочно.
По силата на Конституцията Илияна Йотова поема поста на държавен глава. Така тя става първата жена президент в историята на Република България.
Президентство на Република България
Поемането на президентските функции бележи нов етап в политическата є биография. За първи път Йотова заема самостоятелно най-високия държавен пост, след близо девет години като вицепрезидент на Румен Радев.
Политически профил и личен живот
Тя е политик с ясно изразени публични позиции, натрупан международен опит и професионална подготовка в областта на комуникациите. Въпреки трайната си връзка с БСП, през годините в президентската институция се стреми да изгражда и по-широк институционален образ.
Владее френски език и ползва руски и английски. Омъжена е за проф. Андрей Йотов, специалист по ортопедия и травматология. Имат един син.
Илияна със сина си Марин
Илияна Йотова израства в Костинброд, в семейство на образовани родители. Баща є, д-р Малин Тодоров, е акушер-гинеколог, дългогодишен директор на болницата в Сливница, а впоследствие и кмет на общината (1999-2003 г.).
Майка ѝ е инженер, работила по изграждането на язовири и напоителни системи в България. По майчина линия семейството има корени в Родопите, а предците є са бежанци от Беломорска Тракия. Йотова има и сестра.
Трагичен момент в семейната история е убийството на баща є при нападение във влак през 2002 г. Години по-късно, вече като вицепрезидент, Йотова разказва, че извършителят е подал молба за помилване, която е попаднала при нея за разглеждане. Тя публично заявява, че не му е простила.
