Какви са легендите за св. Великомъченик Димитър Солунски

На 26 октомври Православната църква и хиляди вярващи у нас отбелязват един от най-обичаните и почитани есенни празници – Димитровден. Денят е пресечна точка между православната вяра, народните традиции и легендите за светеца войн, превърнал се в символ на закрила, храброст и чудодейна сила.

Легендата за Свети Димитър: От римски войн до небесен покровител

Според историческите и църковни предания, Свети Димитър е роден през III век в град Солун (Солун) в семейството на управителя на града. Родителите му били тайни християни и възпитали сина си във вярата и любовта към Бога. Надарен с изключителна умствена и физическа сила, след смъртта на баща си Димитър заема неговия пост и става управител на Солунската област.

Въпреки че римският император Максимиан му заповядал да преследва християните, Димитър открито изповядвал вярата си и започнал да обръща жителите на града към християнството. Разярен от това, императорът го хвърлил в тъмница.

Една от най-известните легенди разказва за младия християнин Нестор, който получил благословията на Димитър в затвора, преди да излезе на арената срещу любимия борец на императора – жестокия Лий. Нестор победил варварина, което разгневило императора. На 26 октомври 306 г. Свети Димитър бил прободен с копие в килията си по заповед на Максимиан. По-късно над гроба му в Солун била издигната великолепна базилика, а от мощите му започнало да тече благовонно миро, заради което светецът е наречен Мироточив.

Българското народно предание: Близнакът на Свети Георги

В българската народна митология Свети Димитър заема централно място и е свързан с по-стари, предхристиянски вярвания. Според народната легенда, той и Свети Георги са братя близнаци:

Свети Георги носи пролетта и лятото, а свети Димитър е владетелят на зимата и студа.

Преданието разказва, че Свети Димитър язди червен кон, а от дългата му бяла брада падат първите снежинки. На днешния ден светецът яхва своя кон и тръгва към зимните месеци, за да отстъпи място на брат си чак на Гьоргьовден.

Традиции и празненства на Димитровден

В българския народен календар Димитровден отбелязва края на стопанската година. На този ден традиционно се разплащат ратаите и калфите, а стопаните приключват полската работа и прибират реколтата. В миналото се е казвало: "На Димитровден се прибират ратаите, а на Гьоргьовден се спазаряват".

На трапезата по традиция се слагат печена кокошка, курбан от овнешко месо, ястия с ябълки, дюли и тиква, както и новото вино. Днешният ден е празник за всички, които носят имената: Димитър, Димитра, Димана, Димитранка, Митко, Мита, Димо, Дима, Димка, Димчо, Митре и техните производни.