Общественият интерес и парите ни за здраве: Кой държи болниците и кой получава парите на касата?

За българския гражданин, който ежемесечно и задължително осигурява бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), институционалните спорове и разпределението на ресурсите имат съвсем конкретни практически измерения: къде може да се лекува, колко време ще чака за прием, какво разстояние трябва да измине и какви суми ще му се наложи да доплаща от джоба си.

Въпреки че здравната каса се захранва с публични средства от работещите граждани, пациентът продължава да бъде изключен от реалните механизми за текущ контрол върху изразходването им. В законодателната власт нееднократно са отхвърляни предложения за въвеждане на директен контрол върху хоспитализациите чрез съобщение на мобилния телефон на пациента, което би позволило на всеки осигурен да потвърждава или оспорва извършени медицински дейности. Липсата на такъв инструмент за пряка верификация поддържа риска от отчитане на фиктивни дейности, както показа разкритата от органите на МВР схема за неправомерно усвояване на средства в УМБАЛ „Св. Георги“ в Пловдив.

Същевременно публичният контрол върху качеството на болничната среда остава фрагментиран. Докато държавата и инвеститорите спорят за разпределението на дейностите, редица лечебни заведения функционират при компромисни условия – липса на асансьори, рушаща се материална база, компрометирана хигиена и системна липса на достатъчно или адекватно квалифициран персонал.

В основата на здравната система стоят два конституционни принципа: равнопоставеност и задължения за контрол. Според българската Конституция държавната, общинската и частната собственост са равнопоставени и държавата не може да ограничава достъпа до обществения фонд само въз основа на формата на собственост. Задължение на държавата не се изчерпва с финансирането, а изисква и строг и безкомпромисен контрол върху спазването на медицинските стандарти и правилата за разходване на публичния ресурс във всички болници без изключение.

Спешност, клинични пътеки и финансови дефицити

В обществения дебат трайно се насажда тезата, че частните лечебни заведения избират единствено финансово доходоносни клинични пътеки, докато тежките, финансово непривлекателни и спешни случаи се пренасочват към държавните и общинските структури.

От гледна точка на обективния анализ това твърдение остава недоказано с официална статистика, тъй като Министерството на здравеопазването (МЗ) и НЗОК не публикуват детайлни анализи за това какъв е точният дял на спешните пациенти, степента на тежест на случаите и обемът на пренасочените пациенти по структури. Институциите разполагат с цялата първична информация по изпълнението на клиничните пътеки, но отказът от нейното систематично оповестяване превръща въпроса за структурата на дейностите в политическо клише, вместо в управленски аргумент.

Паралелно с това стои проблемът с устойчивостта на публичните лечебни заведения. Голяма част от държавните и общинските болници поддържат системни дългове, които не водят до производства по несъстоятелност по реда на Търговския закон, а се покриват от републиканския бюджет чрез увеличения на капитала. Тези субсидии често отиват за погасяване на стари задължения вместо за капиталови инвестиции и модернизация, докато частният сектор изгражда нова инфраструктура със собствен капитал.

Държавата регулира пазара на болнични услуги чрез предварителен разрешителен режим по чл. 37а и 37б от Закона за лечебните заведения (ЗЛЗ), който предхожда лицензирането и сключването на договор с НЗОК. Тези регулации обаче поставят сериозни въпроси относно предвидимостта и еднаквото прилагане на правилата:

С окончателен съдебен акт от 31 юли 2026 г. петчленен състав на Върховния административен съд (ВАС) отмени като незаконосъобразно решението на правителството за отмяна на одобрението за изграждане на болничния комплекс „Мама и Аз“ в София. Случаят доказва, че институционалните актове подлежат на съдебна проверка за законосъобразност и администрацията не може да нарушава установените правила под натиск на конюнктурни настроения.

Процедурите по лицензиране на завършени и оборудвани лечебни структури (като МБАЛ „Сърце и Мозък“ във Враца и Бургас) надхвърлят 700 дни без ясно посочени от МЗ несъответствия или нормативни срокове за произнасяне. От друга страна, в сектора се реализират и ускорени процедури – като финалното разрешение по чл. 47б от ЗЛЗ за увеличаване на капацитета на МБАЛ „Сердикамед“ с 500 легла.

Фактите от отчетите на НЗОК: Кой какъв ресурс управлява?

Според наличната от НЗОК информация, сред най-големите получатели на средства при частните лечебни заведения действително попада групата болници, свързвани с „Търговска лига“ и „Българския кардиологичен институт“: многопрофилните “Сърце и Мозък“ в Плевен и Бургас и специализираните болници по кардиология в Плевен, Велико Търново, Шумен, Варна и Ямбол. 

Друг голям участник на пазара на болнични медицински услуги е групата, която е под шапката на „Булфарма“, включваща УМБАЛ „Софиямед“ и МБАЛ „Сердикамед“ (София), МБАЛ „Пълмед“ (Пловдив), МБАЛ„Бургасмед“ (Бургас) и лечебни структури в Пазарджик (УМБАЛ „Пълмед- клон МС Здраве“), Велинград (МБАЛ „Здраве“) и Пещера (МБАЛ „Проф. Димитър Ранев“).

В статистиката се откроява и столичната група на „Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда“. Тук се включват УМБАЛ „Токуда“, МБАЛ „Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Младост“, „Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Витоша“ и „Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Ортопедия“.

Голяма сума от здравната каса е удобен повод за обвинение срещу конкретна болница, например „Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда“ в София, но картината на свързаност трябва да бъде погледната в нейната пълнота. По-същественият въпрос е как се разпределя публичното финансиране между свързани лечебни заведения, как се контролира качеството и количеството на предоставяните здравни грижи и как институциите решават кой да разширява дейността си.

Според официалните справки на НЗОК за заплатена болнична медицинска помощ към 31 декември за 2024 г. и 2025 г., концентрацията на средства в големите частни болнични вериги бележи отчетлив ръст. Данните отразяват заплатената медицинска дейност, без да включват отделните плащания за медикаменти и медицински изделия извън стойността на самите услуги, и не представляват счетоводен отчет за печалба или измерител на клинично качество.

Изплатени средства от НЗОК за болнична медицинска помощ (2024 – 2025 г.)

(Източник: Справки на НЗОК за заплатена болнична медицинска помощ към 31 декември за  2024г. и 2025 г.)

Секторът включва няколко значими частни групи, които се конкурират помежду си и с държавните и общински болници за пациенти, специалисти и дейност, заплащана с публични средства. Две от тях – „Булфарма“ и „Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда“ са концентрирани предимно в София и големите градове в България. Краткият анализ на заплатената болнична медицинска помощ за 2025 г. показва, че групата болници на „Булфарма“ е безспорен лидер по получени средства от НЗОК за 2025 г.

• „Булфарма“ е собственост на д-р Михаил Тиков и семейството му. Първите стъпки са направени през  2000 г. с ДКЦ I, гр. Пазарджик, когато „Булфарма“ извършва първата в България приватизация на публично здравно заведение, поставяйки началото на болничната си верига. Следват придобиване и развитие на лечебните заведения МБАЛ „Проф. Д. Ранев“, гр. Пещера и преобразуване на ДКЦ I Пазарджик в МБАЛ „Здраве“ (2006 г.). През 2009 г. групата стъпва на пловдивския пазар със създаването на медицинския комплекс „Пълмед“, която впоследствие се превръща в университетска болница. През 2010 г. е официално открита МБАЛ „Здраве“ Велинград. През 2012 г. е открита УМБАЛ „Софиямед“ в гр. София. Холдингът разширява географския си обхват към Черноморието с изграждането на многопрофилна болница в Бургас - МБАЛ „Бургасмед“ (2014 г.). През 2025 г. към нея се присъединява и столичната болница „Сердика“, която започва да работи като „Сердикамед“. Обявено е и инвестиционно намерение за нова болница в района на Петрич и Сандански. „Булфарма“ е активна и в дистрибуцията на лекарства и медицински изделия и хранителни добавки към болнични заведения, доболнични и медицински центрове, както и външни аптеки.
• „Търговска лига“, основана от Тихомир Каменов – собственик на „Сърце и Мозък“, е единствената група, която има различен подход при развиване на здравната си структура с фокус върху провинцията и без собствено болнично заведение в столицата. Открива първата си специализирана кардиологична болница в Плевен през 2007 г., последвана от подобни лечебни заведения в периферията на страната (2008 г. Велико Търново и Ямбол, 2009 г. Варна, 2013 г. Шумен), в локации с недостиг на инвазивна кардиологична грижа към онзи момент и висока сърдечносъдова смъртност. Първата многопрофилна болница “Сърце и Мозък“ е открита в Плевен през 2017 година, последвана от постепенно разширение и втора “Сърце и Мозък“ в Бургас през 2021 г. Групата разраства болничното си присъствие чрез  МБАЛ “Сърце и Мозък-Враца“ и ново болнично крило в Бургас, последните две все още без лиценз за дейност от МЗ. Икономическата група съчетава болничната дейност с дистрибуция.
• „Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда“  е друг голям получател на средства от НЗОК. Групата болници се отличава с присъствието си само в столицата и с факта, че е единствената чуждестранна инвестиция в българското здравеопазване. Началото ѝ е поставено през 2006 г. от японския предприемач д-р Токуда. През 2016 г. турската болнична верига „Аджибадем“ купува УМБАЛ „Токуда“ и болниците под шапката на българската „Сити клиник“. През 2019 г. „Аджибадем Сити Клиник Онкологичен център“ става „Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Младост“. През май 2025 година мрежата вече включва и „Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Ортопедия“, София, а от септември същата година и „Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Витоша“, София. Краен собственик на новото дружество „Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда“ е малайзийската IHH Healthcare Berhad. Като част от втората по големина здравна компания в света, очевидни са предимствата на групата с оглед на достъпа до капитал и възможностите за привличане на специалисти от чужбина.

Всяка придобивка и инвестиция разширява присъствието на групите на местния пазар на медицински услуги и труда на специалистите. 

Задължително е да отбележим, че според законовите разпоредби в България, инвестицията в ново лечебно заведение се разрешава предварително от МЗ по силата на чл.37а и 37б от ЗЛЗ, което гарантира последващия лиценз и договор с касата. Това е вид държавна осигуровка за предстоящите сериозни капиталовложения. Държавата влияе върху конкуренцията чрез разрешителните, правилата за договаряне и контрола. От нея се очаква да обясни къде новите инвестиции запълват недостиг на лечение и как появата на ново лечебно заведение се отразява на достъпа до медицинска помощ. 

Държавата също нарушава правилата

При „Търговска лига“ излиза на преден план впечатлението, че тази фирма не е от любимците на властимащите. Конфликтът на групата с институциите има и конкретен съдебен резултат. Правителството първо одобри създаването на болницата „Мама и Аз“ в София, а след обществен и политически натиск отмени решението си. С окончателен акт от 31 юли 2026 г., петчленен състав на Върховния административен съд потвърди, че отмяната е незаконосъобразна.

Това е установено нарушение от страна на държавата и то заслужава не по-малко внимание от проверките срещу инвеститора. Съдебното решение не отговаря на всички въпроси около проекта. То обаче показва, че публичният натиск не освобождава правителството от задължението да взема законосъобразни решения.

През август 2026 г. във Враца и Бургас се стигна и до протести заради забавени разрешения за дейност на вече завършените, оборудвани и с назначен персонал техни болници. МЗ заяви, че ще приключи висящите производства след проверки, без да посочи конкретен срок или пропуски или несъответствия, които да оправдават проточването на процедурите с повече от 700 дни. 

Лекарите и много пациентски организации настояват администрацията да обясни какво проверява, какво остава неизпълнено и кога ще се произнесе. Продължителното чакане има цена за инвеститорите, медицинските екипи и пациентите. За да се установи дали дадена група е третирана различно, са нужни съпоставими данни за процедурите на останалите инвеститори. Самото забавяне не доказва избирателен натиск, но оставя съмнение.

За разлика от двете български групи, чуждестранната „Аджибадем Сити Клиник“ сякаш остава „под радара“. Не е ясно дали към нея се прилага същият подход, или тя системно убягва от контрола на държавата. Засега преобладава мнението, че тези болници предлагат най-високото качество на здравни грижи в страната.

Бизнес интереси и институционална подкрепа

Достъпът до здравната власт има и друго проявление. Министър Катя Ивкова участва във видеа на инициираната от  Десислава Власакиева кампания „Здраве без риск“, а на 9 октомври 2026 г. двете участват и в съвместен брифинг в министерството. Според публичните фирмени справки, Десислава Власакиева е съдружник и прокурист в Медико-дентален център „Имплантик“, където основният съдружник е Тома Томов. 

Това сътрудничество не установява лична близост или бъдещ болничен проект. То поставя въпрос по какви критерии министерството избира частните си партньори и как отчита търговските им интереси. Институционалната подкрепа носи публичен авторитет, затова условията за предоставянето ѝ трябва да бъдат ясни.

Данните за получените от болници плащания от здравната каса не доказват злоупотреба. Те определят мащаба на публичния ресурс, който заслужава проследяване. Придобиванията на „Булфарма“, проектите на „Търговска лига“ и присъствието на „Аджибадем Сити Клиник“ трябва да се оценяват по еднакви критерии, включително за собствеността, свързаните дружества и резултатите от контрола.

Този анализ, в контекста на последните разкрития за фалшивите хоспитализации в УМБАЛ „Св. Георги“ в Пловдив, както и публичните данни за непропорциално високите заплати на директорите на някои държавни болници на фона на техните увеличаващи се дългове, налагат въпроси към МЗ и останалите  отговорни институции. Като например извършват ли се регулярно задълбочени проверки на здравните заведения в страната, независимо от тяхната собственост? Защо не са разкрити случаи на злоупотреби и източване на касата в нито едно частно лечебно заведение, има ли чадър?

Защо държавни и общински болници системно се управляват лошо и трупат дългове, които в крайна сметка плаща държавният бюджет, т.е. всички ние?

Защо толкова много болници в България са фактически фалирали, но ръководствата им не са поискали несъстоятелност, както ги задължава Търговският закон? И защо държавата не реагира, а флиртът с тях продължава при всяко правителство, заедно със съмненията за хронична корупция?

За пациента тези решения означават къде може да се лекува, колко ще чака, колко ще пътува и какво ще доплаща. Именно през тези последици МЗ трябва да обяснява разрешенията, отказите и забавянията.

Финансовото сравнение показва защо вниманието не може да се ограничи до една група. Следващата проверка е на конкретните административни решения: кой ги е подписал, на какво основание и прилагат ли се същите условия към останалите. Там може да се установи дали държавата защитава интереса на пациентите или предоставя предимство на определени участници.