Труд
Автор:
Труд онлайн
Древна етруска пристанищна структура, датираща от IV век пр.н.е., е открита потънала на дълбочина по-малко от два метра, само на 130 метра от светилището Пунта делла Випера. Откритието е направено от екип от подводни археолози и геолози от Римския университет „Сапиенца“ и Центъра за морски изследвания, край брега на Санта Маринела, северно от Рим. Според изследователите останките от древен кей и пристанищен мол представляват най-старите известни доказателства за място за акостиране, свързано с етруски храм.
Съоръжението се простира на около 60 метра успоредно на брега и още 35 метра навътре в морето, образувайки L-образна форма, която обгражда басейн с площ от около 3 000 квадратни метра. Каменните блокове лежат на морското дъно на дълбочина от половин метър до два метра, покрити с морска растителност.
Откритието, публикувано в списанието „Journal of Cultural Heritage“, стана възможно благодарение на проучване в плитки води с помощта на дронове и леко водолазно оборудване. Местоположението на пристанищния комплекс, само на 130 метра от храма „Пунта делла Випера“, заедно с техниката на строителството му, сочи към дата преди римското владичество. Останките са останали скрити поради повишаването на нивото на морето, което е поставило древната брегова линия на повече от метър под днешната брегова линия.
Картографските проучвания идентифицираха две основни редици от издялани каменни блокове. Първата, перпендикулярна на брега, започва от стената на съвременна частна вила и се простира в морето, изградена върху естествен скален излаз. Върху нея етруските са подредили квадратни камъни, за да създадат стабилен кей.
Втората редица, простираща се успоредно на брега, се състои от два реда издялани камъни, запълнени отвътре с камъни и камъчета, образуващи вълнолом. Забележително е, че тесен канал с ширина едва 0,6 метра пресича успоредния кей, позволявайки циркулацията на водата и предотвратявайки натрупването на тиня. До канала голям, ерозиран блок е служил като платформа за разбиване на вълните.
Submerged Etruscan Harbor off Rome May Be the Earliest Known Port Linked to a Templehttps://t.co/ybXVrEaejP pic.twitter.com/NNCfSYdIuY
— Sarah (@Sarah404BC) August 26, 2026
Комплексът включва и кръгла група от каменни блокове в северозападния край на успоредния кей,
вероятно кула или платформа за акостиране, подобна на други, открити в Северна Африка. Защитеният басейн осигуряваше пространство за маневриране на лодки с дължина между 15 и 20 метра, подпомагайки крайбрежния трафик между етруски градове и по-широкия Средиземноморски басейн.
За да датират съоръжението, изследователите са използвали настоящата дълбочина на останките, както и височината, която би трябвало да има кейът. Данните показват, че нивото на морето е било с 1,2 до 1,4 метра по-ниско от днешното, което поставя строителството на пристанището между VI и III век пр.н.е. Използването на издялани калкаренитни блокове без хидравличен хоросан допълнително сочи към предримски произход.
Храмът в Пунта делла Випера, посветен на богинята Минерва (Атина), е имал вход, обърнат към морето, което предполага, че поклонниците са пристигали с лодка и са се изкачвали към светилището по свещена пътека. Разкопките в храма разкриха финикийски и картагенски монети и плочки, идентични с тези, намерени на морското дъно в пристанищния басейн, което потвърждава връзката между храма и пристанището.
Пристанището е служило както за религиозни цели, така и за търговска и военна дейност. Поклонниците носели оброчни дарове, включително глинени анатомични модели, търсейки изцеление от богинята. Планировката на комплекса отразява единен дизайн, който рядко се среща другаде в етруския свят.
Останките, видими днес, представляват само част от първоначалната структура, тъй като много блокове са били премахнати и използвани повторно в по-късни периоди. Загубите са по-големи в леснодостъпните зони, докато редицата камъни на основата е оцеляла, защото е било по-трудно да бъде премахната.
Разрушението съвпада с изграждането на римска селска вила в края на I век пр.н.е., като вероятно част от камъните са били пренесени към близката рибна ферма „Гуардиоле“.
Въпреки повредите пристанището следва технически модел, известен от финикийското и гръцкото Средиземноморие, напомнящ пристанищата на Тир, Сидон, Атлит и Аматус в Кипър.
Древните текстове възхваляват морската мощ на етруските, но досега тяхната пристанищна инфраструктура оставаше слабо документирана. Това откритие променя тази картина, поставяйки региона в центъра на търговските пътища, свързващи етруските градове със Сардиния, Италия и Северна Африка. Наличието на карфагенски монети подсказва, че кораби от Картаген са хвърляли котва именно на този кей.
Изследователите посочват, че са необходими по-нататъшни проучвания, тъй като находките може би представляват най-ранното известно доказателство за място за акостиране, свързано с етруски храм. Засега пристанището в Пунта делла Випера остава под вода – мълчаливо свидетелство за една епоха, когато морето е служило като свещен път за етруските.
