Карл Люис на 61 г.: Винаги съм търсил съвършенство

Карл Люис, който навърши 61 г. и е сред емблематичните спортисти от 80-те и 90-те години, говори за допинга, Юсейн Болт и модерните обувки в леката атлетика. Висок 1,88 метра и 90 килограма, с дискретно очертани мускули и безупречно облекло, в началото на кариерата си той имаше преждевременен възход. Сега е побелял и може би - с няколко килограма в повече, но бръчките го заобикалят, усмивката му остава непроменена. Карл Люис рядко говори толкова много, колкото в скорошното си интервю за испанския вестник El País.

Именно затова всичко, което казва, е интересно, дори ценно. За него, за неговите съвременници, за спорта с неговите герои и за бъдещето, срещу което не е нужно да се борите.

Какво е щал да прави, ако не беше станал „Синът на вятъра“, както го кръстиха в годините на разцвета му? Невъзможно е да се отговори. Но той все пак опитва: "Сега работя с млади хора и когато им разказвам за живота си, им обяснявам, че единственото ми желание е било да стана професионален спортист и да скоча 8,90 метра. Това беше причината да се озова там, където стигнах“, започва изповедта си той.

Той много искаше да превърне любимия си спорт в бизнес. Не в чисто меркантилен смисъл, а в нещо, от което хората могат да си изкарват хляба. „Когато започнах да се занимавам с лека атлетика, никой не печелеше достатъчно, за да живее от нея, и аз реших да променя това, борех се за професионален статус. Ето защо исках да стана известен, за да ме слушат хората“, обясни Люис.
Неговият елегантен стил е резултат не само от даденостите му, но и от лично търсене на този ефект. „Винаги съм мечтал за съвършенство. Моят треньор, Том Телез, разбра това. Заедно искахме да намерим перфектната последователност от стъпки, перфектния скок, перфектната позиция. И не ме беше страх. Много пъти се ограничавахме, защото се страхуваме, че никога няма да успеем да постигнем целите си. Не исках да си казвам: „Жалко, че не опитах“, разкри той.

Съществува ли съвършенството? Карл Люис има отговор: „Има само една форма на бягане, само една. И колкото повече се приближавате до нея, толкова по-лесно изглежда. Трудно е за обяснение. Това е ритъм. Това е, което трябва да направите, да си зададете ритъм и да се придържате към него. Това е противоречие: спринтът означава чисто ускорение и в същото време абсолютна релаксация.

9,86 секунди - това е най-бързият път, когато Карл Люис е пробягал сто ярда в кариерата си. Настоящият световен рекорд от 9.58 секунси беше поставен от Юсейн Болт на световното първенство в Берлин през 2009 г. Към края на 80-те години на миналия век появата на Бен Джонсън, който пробяга сто метра за 9,79 секунди, застраши челната му позиция. Въпреки това, канадецът беше хванат с допинг, със станозолол, анаболен стероид, и му бяха отнети медалите, рекордите и пари, след като спечели олимпийското злато на 100 м на Олимпиадата в Сеул през 1988 г.

"Уф... Всички спортисти, федерациите, всички знаеха, че Бен Джонсън приема допинг. Допингираните спортисти са лоши за целия бизнес. Дори и да бъдат наказани, когато бъдат хванати, те вече са навредили на спорта“, казва Карл Люис.

Какво мисли той за звездата на спринта от последните години Юсейн Болт? Говорил ли е с него? "Не никога. Дори не говоря много за него, защото ако го направя, хората го приемат лично, като критика към него. Всъщност става въпрос за идеи, мнения“, уточнява Люис.

"Ако бях спринтьор, щях да измина сто метра за 9,70 секунди. Ако бях останал само скачач на дължина, щях да стигна над 9 метра. Но направих и двете и едното повлия на другото и обратното", каза още Карл Люис.

Американецът спечели златни и сребърни медали на четири издания на олимпийските игри: 1984, 1988, 1992 и 1996 г. На световните първенства той има 8 златни медала и един сребърен медал.

"Спортистите се състезават в настоящето, а не срещу миналото или бъдещето. Наскоро някой ми каза, че днешните спортисти бягат по-бързо от тези в моето време, че са по-добри. Добре, бях по-бърз от Джеси Оуенс, нали? Но не това е важното", добавя още той.
"Не ме интересува, ако хората казват, че съм страхотен. Не става въпрос за мен, моята знаменитост, а за влиянието, което си имал, какво оставяш след себе си. Светът по-добро място ли е заради това, което си направил?", добави още Карл Люис. „Маратонките са най-важното нещо, което излиза от световната атлетика през последните 30 години. Това е наука и обувките имат голямо влияние“, казва още той. 

"На 100 метра например се правят между 44 и 50 крачки. Крачката ми беше малко повече от два метра, ако добавя съвсем малко, 3 сантиметра, при моето темпо сякаш няма значение, но изведнъж време от 10,01 секунди се превръща в 9,95.Това правят новите обувки. Много ги харесвам, дразни ме, когато хората критикуват тези неща“, завършва той.