Колко пари са нужни за комфортен живот в Европа? От 603 до 6491 евро месечно според държавата

Доходът е само част от картината, богатството също има значение

Колко трябва да печелите, за да живеете комфортно в Европа? Това е много труден въпрос. На първо място, понятието „комфортно“ е много субективно. На второ място, ценовите нива варират значително както между отделните държави, така и в рамките на самите държави. На трето място, размерът на домакинствата също варира. Доходът също не отчита богатството или собствеността върху жилище. Въпреки това някои показатели за дохода могат да дадат представа за това колко може да е необходимо на хората, за да живеят комфортно. Един от тях е еквивалентният разполагаем доход. Всички парични доходи, получени от членовете на домакинството, се сумират. Това включва доходи от труд, инвестиции и социални помощи, както и други доходи на домакинството. След това от общата сума се приспадат данъците и социалните вноски, пише Euronews.

След това сумата се разделя на броя на членовете на домакинството, превърнат в еквивалентен брой възрастни, което означава, че това не е пряко индивидуален доход.

Доходни диапазони на средната класа

ОИСР определя средната класа като домакинства с еквивалентен разполагаем доход между 75% и 200% от националната медиана.

Тя разделя това на три групи: 75% до 100% от медианния доход е „долна средна класа“, 100% до 150% е „средна класа“, а 150% до 200% е „горна средна класа“.

Няма установен еталон за това каква част от националната медиана на доходите трябва да има едно домакинство.

„Ако разполагаме само с информация за доходите, вероятно би могло да се предположи, че повечето домакинства над 150% би трябвало да имат достатъчен доход, за да живеят относително комфортно“, заяви пред Euronews Business Себастиан Кьонигс, старши икономист в ОИСР.

Други учени обаче отбелязват, че доход над 150% от медианата не гарантира непременно финансова сигурност.

През 2025 г. средният еквивалентен разполагаем доход в ЕС е 22 939 евро годишно, или 1 912 евро месечно. Един възрастен, живеещ сам, се нуждае от 2 867 евро месечно, за да достигне 150 % от медианата.

В 34 европейски държави тази цифра варира от 603 евро месечно в Северна Македония до 6 491 евро в Швейцария. В рамките на ЕС тя варира от 1 023 евро в Румъния до 6 256 евро в Люксембург.

Тази цифра също е над 4 000 евро на месец в Норвегия (5 240 евро), Австрия (4 568 евро), Дания (4 524 евро), Ирландия (4 392 евро) и Нидерландия (4 308 евро).

Сред четирите най-големи икономики в ЕС Германия има най-високата референтна стойност – 3 611 евро. Франция следва с 3 307 евро, което е с около 15 % над стойността за ЕС, докато Италия е малко под нея – 2 758 евро. Испания има най-ниската стойност от четирите – 2 546 евро.

Разликата е голяма: един възрастен в Германия се нуждае от 1 065 евро повече на месец, отколкото един в Испания. Референтната стойност е под 1 000 евро на месец и в Албания (723 евро), Турция (755 евро), Черна гора (825 евро) и Сърбия (975 евро). Заедно със Северна Македония всичките пет държави са кандидатки за членство в ЕС.

Тази цифра варира между 1 000 и 1 900 евро на месец в 11 държави от ЕС, включително Португалия (1 808 евро), Полша (1 799 евро), Гърция (1 463 евро), България (1 108 евро) и Унгария (1 099 евро).

Двойката ли се нуждае от двойно по-голям доход?

Двойка без деца не се нуждае от двойно по-голям доход в сравнение с този на един възрастен. Тъй като те споделят разходи като наем и енергия, Евростат приема, че им е необходима 1,5 пъти по-голяма сума. Така в ЕС една двойка се нуждае от 4 301 евро месечно нетен доход, за да достигне референтната стойност. Тази сума се увеличава до 6 021 евро за двойка с две деца под 14 години.

Класацията на страните не се променя за двойките или семействата, тъй като стойността за всяка страна се умножава по един и същ коефициент: 1,5 за двойка и 2,1 за семейство с две деца.

Стойностите в евро не отразяват ценовите разлики между страните. Стандартите за покупателна способност (PPS) – изкуствена валута, която елиминира тези разлики – предлагат по-добра основа за сравнение.

Сравнително комфортният доход позволява да се купуват различни неща

Тези разлики сочат, че „комфортен живот“ означава много различни неща. Данните в PPS показват какво може да се купи с този сравнително комфортен доход във всяка страна.

„Една и съща относителна доходна позиция може да осигурява много различен стандарт на живот в различните страни. Да си на 150 % от медианата в една страна не означава същата покупателна способност, както да си на 150 % другаде“, заяви проф. Коен Каминада от Университета в Лайден пред Euronews Business.

Регионални различия в рамките на страните

„Данните, коригирани спрямо покупателната способност, биха подобрили сравнението, но националните средни стойности все още прикриват регионалните различия, особено по отношение на разходите за жилище“, добави той.

Кьонигс също посочи, че много страни от ОИСР имат големи регионални различия както в нивата на доходите, така и в разходите за живот.

Кьонигс заяви, че доходът разкрива само част от картината. Неравенството в богатството, особено достъпът до собствено жилище, е наболял проблем в много страни от ОИСР.

Каминада също посочи ролята на богатството и спестяванията. Той заяви, че домакинство със скромен доход и спестявания, които може лесно да използва, би се справило по-добре с неочаквана сметка или загуба на работа, отколкото домакинство с по-висок доход, но без спестявания и с големи дългове.

Как да дефинираме „живот в комфорт“

Каминада отбеляза, че „живот в комфорт“ трябва да означава нещо повече от способността да се плащат сметките: „Едно домакинство трябва да може да си позволи подходящо жилище, храна, енергия и транспорт, да участва в социалния живот, да се наслаждава на свободното си време и да заделя пари настрана. От решаващо значение е то да може да поеме неочаквани разходи или временна загуба на доход, без веднага да изпадне във финансови затруднения.“

Той предупреди, че нито 150%, нито 200% от националния медианен доход представляват установен праг за комфортен живот. Той подчерта, че класификацията на ОИСР за средния доход описва относителната позиция в разпределението на доходите, а не адекватността на бюджета на домакинството.

Д-р Маркус М. Грабка от Германския институт за икономически изследвания (DIW Berlin) също посочи, че доход над 150 % от медианата сам по себе си не гарантира финансова сигурност.