КЗК откри до 90% надценки в хранителни магазини

В България основните продукти са едни от най-скъпите в цяла Европа 

Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) е установила надценки от 60 до 90% при някои хранителни продукти, докато паралелно засилва мониторинга върху пазара на горива и основни стоки. Това съобщи в ефира на „Здравей, България“ членът на комисията Жельо Бойчев.

Бойчев подчерта, че засега няма доказателства за спекулативни практики при горивата, но КЗК активно събира данни от НАП, Агенция „Митници“ и други институции.

Пазарът на горива традиционно е под наблюдение заради предишни нарушения, включително антиконкурентно поведение на „Лукойл“.

„Констатирали сме т.нар. ценова преса върху конкурентите“, заяви Бойчев.

Комисията води производство срещу компанията заради доминиращото ѝ положение и ограничаването на достъпа до ключова инфраструктура – пристанищни терминали, данъчни складове и нефтопродуктопровода. От ноември държавата управлява оперативно „Лукойл“ чрез особен управител, който е заявил готовност да изпълнява препоръките на КЗК. До момента санкциите срещу компанията надхвърлят 262 млн. лева.

Хранителният сектор: тежки деформации и огромни надценки

Според Бойчев анализът на КЗК показва сериозни проблеми в ценообразуването на храните, особено при млечните продукти. „Констатирали сме надценки от 60, 70, 80, дори 90 процента“, посочи той.

Българските потребители плащат едни от най-високите цени в ЕС, докато производителите и преработвателите често работят на загуба. Основният проблем е в последния етап от веригата – търговията на дребно.

Освен високите надценки, големите вериги налагат на доставчиците допълнителни такси и отстъпки за маркетинг, логистика и други услуги. Производителите рядко подават сигнали, тъй като се страхуват да не загубят достъп до пазара.

КЗК вече събира нови данни от големите търговски вериги за начина им на ценообразуване и договорните отношения с производителите.

Бойчев коментира и идеята за въвеждане на таван на цените на горивата: „Таванът на цените е крайна мярка… предполага сериозно изкривяване на пазара.“ Според него първо трябва да се търсят общоевропейски решения, а след това – национални мерки.