Легендата на "Хебър" Радко Димитров от Валенсия: Оставаме в елита, ЦСКА ме ликвидираха

Радко Димитров е юноша и легенда на „Хебър” Пазарджик, играе като нападател. Той е един от онези, с които клубът влиза за първи път в елита. Дебютира през 1982 г. и изиграва общо 313 мача в А, Б и В група и вкарва 82 гола за тима. През лятото на 1990 г. преминава в ЦСКА и играе един полусезон до края на 1990г. През пролетта на 1991 г. играе за Локомотив Пловдив, а след това – и в Славия през лятото на 1991 г. Следват отново период в „Хебър”, в Локомотив Пловдив и отново в "Хебър" от лятото на 1994 г. до 1996 г.. Играе във Велбъжд Кюстендил и Алки Ларнака от началото на 1997 г. до лятото на 1998 г. В Кипър участва в 39 мача и вкарва 11 гола. Завършва кариерата си през сезон 1998/99 в Хебър. В А група има 66 мача и 14 гола. За купата на УЕФА е изиграл 2 мача за Локомотив Пловдив. Има 8 мача и за младежкия национален отбор.
Пред „Труд нюз” специално от Валенсия той говори за Любослав Пенев, ролята му в „Хебър”, за пазарджишкия клуб в миналото и „Хебър” сега, за скандалите в националния отбор и тези в ЦСКА и поздрави специално най-верните фенове на пазарджиклии по случай  Коледните празници.

- Г-н Димитров, да Ви върна 30 години назад във времето, когато футболът беше въпрос на мъжкарство и талант. „Хебър” вече две поредни години е в елита. Но помните ли как влезе за първи път при професионалистите? Кое беше ключово, за да успеете легендите на „Хебър” да участвате за първи път в групата на майсторите през сезон 1989/1990 г.?
- За мен най-голямата ни подкрепа беше Младен Радков – Дечо (бел. ред - легенда на "Хебър" и "Славия"), Бог да го прости. Имахме много добри играчи – Христо Христов, Милев. Но Дечо ни даде сила. Бяхме с по-голямо самочувстие. 

- Имате един ярък спомен с него от един мач срещу Осъм Ловеч преди влизането. Може ли да ни го разкажете?
- В класирането ние водехме с 4 точки пред  Осъм. Идва мачът с тях, решаващ. В първия полусезон при 0:0 аз изпуснах дузпа в последните минути. И преди втория мач идва техният президент и ми казва „Радко, днес ще ви бием”. Аз му отговорих: „Аз сам ще ви бия тоя път”. Бях задължен заради влизането, разликата в точките беше много малка. Бях обещал да ги бия сам. Чакам цяла година. И така се случи. Съдба. Беше ми мечта за този мач да ги чакам аз. И ми се сбъдна. Вторият мач вървеше първото полувреме 0:0 и Тръбо Узунов ме пита: „Хайде бе, араб, какво ще правим?”. Викам: „Ще видиш второто полувреме”. Второто полувреме ги бихме с 1:0. При един пряк свободен казах на Дечо: „Пусни ми малко настрани и аз ще я бия”, той каза: „Нямаш проблеми”. И вкарах. Когато влязохме, беше голяма радост. Празнувахме в хотел "Тракия" в ресторанта. И отвън народ, народ, целият град се събрал да се радва. 
- Как дойде трансферът в ЦСКА? Пазарджишката школа винаги е била силна в „армейската” съблекалня.
- Нямах си изобщо понятие. Един следобед отивам на тренировка. И гледам една софийска кола. Викам: „Какво прави пък тая софийска кола тука?” Казвам ти откровено, помислих си „Само мен чака”. Честно ти казвам. И Калбура, той беше в ЦСКА, от нашите села,  (бел.ред. Ангел Калбуров), ляв бек играеше, дойде и вика: „Така и така, Радко, Пенев и Боби Станков те чакат в офиса на „Народна Армия”. Викам: „Ок, идвам”. И така стана. След това първенството продължаваше, преди аз да отида в ЦСКА. И аз си загрявам на мача в Пазарджик между двата отбора. И идва Ицо Стоичков и такъв ми завъртя зад врата. Викам: „Абе, кво правиш?” Той вика: „Кротко, няма да играеш днеска. Сезонът свършва. Ти си при нас после.” Викам му: „Така ли?” Хванах го за ръката, викам: „Ела да видиш сега отвънка какво става”. И го водя на входа на стадиона. Да види публиката. Имаше над 10 000. 12-13 000. И му викам: „Ако искаш след мача да има бой..., да ни трепят.” Изпуснахме ги тогава ЦСКА. А можехме да ги бием. Първото полувреме имахме много положения, изпуснахме ги. Това е цялата работа. В София първия мач пък направо станаха за резил. 
- Играл сте в под ръководството на две от легендите на ЦСКА Димитър Пенев и Паро Никодимов. Какво си спомняте от престоя си при „армейците”? И гледате ли техни мачове сега? 

- Не, честно ти казвам, не гледам. Те направо ме ликвидираха. След като Пенев си отиде и Никодимов застъпи, си мислех „Тоя човек познава ли ме, не ме ли познава...” На тренировките се стараех да играя, както трябва, и на края – нищо. Викам си - тука няма да стане нищо. Тогава, без да знам аз, другите направили подписка против Пенев и Боби Станков. Стачка правиха. Обаче на мен не се обадиха. Те гледаха, че Пенев и Боби Станков постоянно идваха след мач, само при мен идват, поздравяват ме и излизат от съблекалнята. Имаше и нещо друго. В Испания 90-та година имаше турнир. Мадрид, Валенсия и ЦСКА. По контракта на Любо Пенев имаше някакво споразумение и ни поканиха. Оттук тръгна моята работа. Те разбраха напълно, че аз не съм техен човек. В съблекалнята първото полувреме срещу Мадрид водим 1:0, Бог да го прости, Трифон Иванов вкара гола. На полувремето сме в съблекалнята и Пенев прави разбор. Обаче се скараха с Трифон и аз минах между двамата да ги разтърва. Оттам стана цялата работа. Боби Станков му каза тогава на Трифон: „Ти не помниш ли, че ние те взехме и те направихме човек. Ти къде си тръгнал?” О, много разправии имаше. Много разправии. Оттам - тръгваме за Хасково и Пенев вика: „Имаме проблем. Почивай.” Викам: „Няма проблем”. В Хасково последните 25 минути ми вика: „Айде, влизай”. Влизам – за 20 минути – давам 3-4 паса и те вместо да вкарат, бият вънка. И Пената ми вика: „Радко, какво правиш бе?” Викам: „Играя футбол.” Паро направо ме беше отписал. Имаше организация да изгонят Пенев и Боби Станков. 
- През 1990 г. се подготвяше почвата за онова, нашето американско лято в САЩ. Имате няколко мача за младежкия национален отбор. Беше ли възможно да стигнете и до мъжкия и кое Ви спря?
- Казвам откровено, няма какво да се лъжем. Имаше в България мафия. Аз не мога да прогресирам там. Като отидох в ЦСКА и видях цялата работа. Първи мач играем със Славия. И аз съм резерва. Станах от скамейката и се разкарвам там. Не мога да ги гледам как не могат два паса да подадат. При нас я имаше корупцията. И още я има. И още си продължава. И няма да се оправим. Това е цялата работа. 
- Е, изборът на националите през 94-та е бил предрешен ли?
- Ами как? Националният отбор тогава го водеше "кучето". Наши и ваши, няма какво да се лъжем. Значи, Киряков го взеха, играеше в Етър. Имаше 4-5 човека, пълни некадърници, ама това е цялата работа. 
- Пред 1994 г. играете за Локо Пд дори и в Европа. Това ли е пътят един млад футболист да бъде забелязан с таланта си? Да го видят навън? 
- Не. Не. Не. Това не е пътят. Талантът трябва да си е в България. Първо, да има талант. Защо, примерно, излиза навънка сега? Защото няма никакво удобство в България, няма условия за развитие. И затова се получава тая работа да искат да бягат навънка, извън България. 
- Сега ще Ви върна на „Хебър”. В момента отборът не е в цветущо финансово състояние. Тече благотворителна кампания за набиране на средства за оцеляването му. Няма да скрия, че Ви намирам във Валенсия. Чул ли сте някога испански отбор да прави кампания, за да оцелее? 
- Такова чудо тука няма. Тука в Испания това е чудо. При нас, в България, всичко е чудо, няма какво да се лъжем. Тука хората за това прогресират, защото има голямо удобство. Има условия. И мислят само за играта футболистите, за нищо друго. Не се говори за пари. Имат си просто професионално всичко. И затова хората прогресират и са добре. При нас не е така. 
- Заглушавайки емоциите за малко, мислите ли, че „Хебър” има достатъчно точки, за да остане в елита поне този сезон? В едно от интервютата ни с легендите на пазарджишкия клуб Кирил Василев каза, че ако всеки си върши работата, няма да има притеснения за съществуването на клуба и той ще оцелее.
- 100 процента ще оцелее, защото имаме достатъчно точки. И другото е, че ще помогнат, няма начин хората да не помогнат, там нашите фенове, кметът, ще останем в групата. Обаче трябва организация, да има кой да тича за тая работа, да работи за това. 
- Предстои среща, на която вероятно ще бъде обявено, че Любослав Пенев остава треньор въпреки спекулациите, че си тръгва. Само да напомним, че във Валенсия той е легенда. Беше ли заблуден от някого в Пазарджик и характерът ли ще му помогне да остане?
- Характерът ще му помогне. Характерът! 100 процента! 
- Говори се и че голмайсторът Георги Николов ще бъде продаден? 
- Еми, затова вече нищо не мога да кажа, той си решава къде да отиде. Най-вече той. 
- Как според Вас е нормално да функционира една Детско-юношеска школа? Как беше по ваше време?
- Пак се връщам. Много е важна организацията. По наше време бяхме дружество, нямаше школа. Имахме удобства, организация и най-важното – имахме треньори. В детските години мой треньор е бил Начко Василев. И не ни оставяше намира. Постоянно ни притесняваше. Даваше ни мерак за всичко. Караше ни да тренираме толкова сериозно, че все едно ще играем не знам къде. Просто ни помагаше с всичко. 
- Бихте ли призовал спонсори, Ваши приятели да помогнат на „Хебър”?
- Не знам...Иван Папазов е там (бел.ред. бивш президент на клуба, който вече е общински съветник). Освен той да направи нещо, аз друго не виждам. 
- Сега да избягаме от нашето първенство. Следите ли Ла Лига? На кой отбор сте фен и кой ще стане шампион тази година?
- Нямам вече такова желание да гледам Реал Мадрид. Откакто Роналдо напусна, направо съм болен. Тоя човек си остава най-добрият за всички времена. Няма Пеле, няма Марадона. Този е съвсем друг. Голям футболист. Отвсякъде. И още продължава. Гледай какво става. Продължава да играе и държи. Шампион ще стане Мадрид. Те Барселона са кажи-речи много млад отбор. И- трудно...Мадрид си е по-добре. По-добър отбор са.
- Без Меси и Роналдо има ли тръпка в испанското първенство? 
- Тук футболът си продължава. Те, хората, си имат тръпка. Ходят на мачове. Дали ще е Роналдо, дали ще е Меси, и да са те, и да не са те, те си ходят. Тук е съвсем друго в спорта. Постоянно са пълни стадионите. 
- Кой е най-великият футболист в света и срещу кого на Вас ви е било най-трудно да играете?
- Вече казах за Роналдо. Най-трудно за мен...Като съм бил в Кипър, тия защитници първите 2-3 мача не ме оставиха намира. Не помня кои бяха, ама много трудно. Аз и тук съм имал пазач във всеки мач, ама там...Как да ти обясня сега, не им помня имената. 
- Какво ще пожелаете на феновете на „Хебър” и на нашите читатели? 
- Първо искам да поздравя феновете. Да продължават с подкрепата. Обаче трябва да знаят, че едни от най-големите фенове на отбора са Спас Колев, Бог да го прости, и Тодор Радев. Да взимат пример от Тошко. Той продължава да ходи на стадиона, каквото и да става. Тая агитка трябва да знае, че сред най-верните фенове са били те. Искам да пожелая на нашите привърженици здраве и нищо друго. Това е най-важното. 

Христина Колева, "Труд нюз"