Труд
Автор:
Труд news
Няма да има промени във външното оценяване в 4 и 7 клас
Не се предвиждат промени и в зрелостните изпити
Националното външно оценяване по български език и литература в 10. клас да включва и задачи по история и цивилизации и философия, предлагат от МОН. За седмокласниците изпитите остават непроменени - само по математика и по български език и литература, без интегриране на други предмети. Интегрирани задачи няма да има и за матурите - държавните зрелостни изпити остават в същия формат, съобщиха от МОН.
Тестът по български език и литература (БЕЛ) в 10 клас. ще включва 22 задачи, от които 18 с избираем и свободен отговор, проверяващи компетентности по български език и литература и 4 задачи с избираем и кратък свободен отговор, ориентирани към обучението по история и цивилизации и философия. Предвижда се увеличаване на времето за работа от 90 на 120 минути. Така продължителността му ще се изравни с теста по математика, в който са интегрирани и задачи, свързани с природните науки.
Новият формат на изпита по български език и литература е следваща стъпка в процеса на промяна на националните външни оценявания, посочват от МОН. Целта е да се насърчава формирането на широка основа от знания и умения, като акцентът се поставя върху работата с текст, аналитичното мислене, избора на стратегия за решаване на казуси и развитието на практически и граждански умения.
Тази година за първи път десетокласниците решаваха тест по математика, който включваше и задачи по биология и здравно образование, химия и опазване на околната среда, физика и астрономия и география и икономика. И през следващата учебна 2026/27 г. този изпит ще интегрира същите предмети, но задачите ще са общо 16, което е с две по-малко от миналата година. Тези, които ще са изцяло от областта на математиката, ще са 10. Както и миналата година националното външно оценяване в 10. клас ще е в същите дни като за седмокласниците - 16 и 18 юни, като ни ще са неучебни.
Миналата година МОН предложи интегрирани изпити по математика за седмокласниците - с включване на задачи и по природни науки. Заповедта за това обаче веднага бе обжалавана от няколко родители заради липсата на предвидимост. В резултат тогавашният министър Красимир Вълчев отмени промяната, без да изчака окончателно произнасяне по същество по образуваното дело. Мотивът му бе запазване на спокойствие в системата заради нестабилната политическа ситуация тогава.
Очакванията са предложените промени за 10. клас да минат без възражения, тъй като от изпитите в 10. клас не зависи почти нищо - учениците си продължават в гимназията, в която са приети след 7. клас. Единствено учениците от обединените училища, които са до 10. клас, кандидатстват с тях за друга гимназия, но те са твърде малко. За 7. клас обаче залогът е твърде голям, съответно и атаките срещу въвеждане на интегрирани изпити, които според МОН освен да увеличават интереса към природните науки и другите предмети, ще намалят и частните уроци.
Не се предвиждат промени в държавните зрелостни изпити и в националното външно оценяване в 4. и 7. клас.
Първият държавен зрелостен изпит по български език и литература ще бъде на 19 май, а вторият на 21 май.
Предвижда се националното външно оценяване за четвъртокласните да бъде на 3 юни (български език и литература) и 4 юни (математика).
Увеличават стреса, стимулират частните уроци
Националното външно оценяване (НВО) след IV и X клас да бъде премахнато, поискаха от Синдикат “Образование”. Причината е, че не изпълнява съществена образователна функция.
Още през 2013 г. Синдикат “Образование” поставя въпроса за необходимостта от отпадане на НВО след IV клас, а през следващите години многократно потвърждава тази позиция в свои становища и анализи. През 2024 г. синдикатът последно предлага отпадане както на НВО след IV клас, така и на НВО след X клас, а през 2025 и 2026 г. тази позиция е потвърдена и подкрепена от проведени национални проучвания сред учители, родители и директори, припомня синдикалният лидер Юлиян Петров.
Кои са основните аргументи?
Основният аргумент за отпадане на НВО след IV и X клас е липсата на реални последици от резултатите.
Резултатите от НВО след IV клас не участват в приема на масовото училище и не определят бъдещото образователно развитие на учениците.
Същото важи и за НВО след X клас, което не е свързано с достъп до следваща образователна степен и не влияе върху дипломирането.
На практика тези изпити произвеждат статистическа информация, която рядко се превръща в конкретни политики за подобряване на качеството на образованието. Учениците, учителите и родителите понасят последствията от подготовката и организацията, без да получават реална образователна полза.
Синдикат “Образование” смята, че държавата трябва да намалява, а не да увеличава източниците на стрес в начална училищна възраст.
Един от най-негативните ефекти от НВО е стимулирането на частните уроци, посочват синдикалистите.
Все повече семейства инвестират средства в допълнителна подготовка още в началния етап на образованието. Това задълбочава социалните различия между учениците и поставя в по-неблагоприятно положение децата от семейства с ограничени финансови възможности.
Така НВО косвено създава усещане, че редовното училищно обучение не е достатъчно за успешно представяне, което подкопава доверието в българското училище.
На опашката са учениците от Враца, Видин, Сливен
Резултатите от националните външни оценявания за 2026 г. в 4, 7 и 10 клас по региони показват следното:
няма значителни размествания сред първите три по резултати региони - София-град, Смолян и Варна. Традиционно в тази група се включват Бургас, Пловдив, Габрово, Русе. На другия край на диаграмата отново са региони като Сливен, Разград, Шумен, Видин, към които се е включил и регион Монтана.
Спрямо 2025 г. при всички региони се отбелязва намаляване на сумарните резултати, което се дължи на по-ниските резултати от НВО по математика и за трите випуска.
На този фон най-нисък спад отбелязват Видин, Перник, Кюстендил, Кърджали и Враца, като при Видин и Перник сумарно за шестте теста от НВО резултатът е с около 4,5 т. по-висок от сумарния резултат от НВО през 2025 г. За това допринасят по-високите сумарни резултати по БЕЛ на редица региони, като най-отчетливо повишение се забелязва при Добрич, Монтана, Враца, Видин, Габрово, Кърджали, Кюстендил, Перник.
Средният резултат от НВО в края на Х клас е 45,49 т. - с около 2 т. по-нисък от резултата през 2025 г. Като цяло са овладени уменията за разбиране на нехудожествен текст, за извличане на информация и за разпознаване на езикови или литературни понятия. Затрудненията на учениците са свързани с аналитичното мислене, формулирането на теза и аргументацията є. Нужен е по-силен акцент върху аналитичното четене, работата с текст и таблица, преобразуването и редактирането в контекст, установяването на междутекстови връзки. Тези дейности са ключови за развитието на функционалната грамотност.
Диян Стаматов, директор на 119 СОУ в София:
Промяната, която МОН са качили за обществено обсъждане е, обмисляна от доста време - миналата година беше направена първата стъпка с надграждането на математиката със STEM предметите - биология, физика, химия и информационни технологии и се очакваше българският език да бъде надграден с география, история, което е абсолютно правилно. Целта е да се види как се възприема от десетокласниците, как се трансферират изпитните въпроси, така че да има добро съчетание между различните формации на въпросите, така че в следващите години да бъде приложено във форма на за националните външни оценявания за 4., 7. и 12. клас.
За мен това е една предвидима, очаквана стъпка, за която не бих казал, че е голяма. Една съвсем малка стъпка, която тества възможността за хибриден формат на изпитите у нас.
Колкото до гласовете да се спрат националните външни оценявания за 4. и 10. клас, то подобни позиции винаги е имало откакто през 2016 г. влезе в сила Законът за предучилищното и училищното образование, където е регламентирано, че националното външно оценяване се прави в 4., 7., 10. клас. В конкретната ситуация винаги трябва да се напомня, че тези оценявания нямат задължителен характер, така че всеки един от учениците, както и родителите им могат да преценят това дали детето да участва, или не. С оглед обстоятелствата, че в нашата образователна система няма много изпити, трябва да се гледа в посока националните външни оценявания да бъдат осъвременени с хибриден формат на изпити, в които да има възможност изпитните въпроси да нямат тежест само върху единия предмет и да се неглижират предметите от другите природни области.
За мен националните външни оценявания са мерител на нивото на знания и подготовка на учениците след завършен определен етап. Тяхното премахване би довело до още по-силно неглижиране на образователния процес, явление което забелязваме осезаемо през последните няколко години.
