Министрите на Радев - между скандалите и политическите битки

Ако МВР разполага с доказателства за извършени престъпления, мястото им е в прокуратурата и съда, а не в поредица от медийни внушения и пресконференции

Най-споменаваните двама министри в кабинета на Румен Радев са външният Велислава Петрова и вътрешният Иван Демерджиев.

Петрова

е постоянно обсъждана както заради несъвместимите и с протокола тоалети, така и поради нейни изказвания. Последният път беше съвсем наскоро, когато първо премиерът заяви, че на този етап България не намира своето място в „Коалицията на желаещите“ в подкрепа на Украйна, а впоследствие - на 16.07 - името на страната ни се появи в документ, публикуван на официалния сайт на президента на Украйна, който показва, че присъстваме в Киевската декларация след срещата на върха „Украйна - Югоизточна Европа“.

Наложи се Петрова да обяснява, че това е просто декларация, която се приема на всякакъв тип неформални формати и няма правна стойност. А единствените формати, в които има някаква ангажираност за по-нататъшни действия, са в рамките на ЕС и НАТО.

Въпреки тези обяснения, действията са доста противоречиви, а запитана чий е Крим, тя видимо се затрудни да отговори, след което обясни, че според международното право територията е украинска, но анексирането от Русия представлява нарушение на това право. Още повече, че тези и думи противоречат на Радев от ноември 2021 г., когато тогавашният държавен глава заяви: „Крим е руски“.

Неясни послания и колебливи позиции

Когато външният министър поражда международни противоречия с думите си, негативите неизбежно се пренасят върху целия кабинет. Вместо да защитава последователна външнополитическа линия, която (уж) вече отдавна е уточнена, Петрова поставя България в ситуация, в която институциите са принудени впоследствие да обясняват или да доуточняват нейни действия и изказвания. Това не само отслабва доверието към министъра, но създава впечатление за хаос и липса на единна държавна позиция.

Иван Демерджиев

От няколко седмици се вихрят скандали, разпалени от него. Първо обяви, че Бойко Борисов прозира зад двете фирми, които произвеждат, доставят и монтират мантинелите по пътищата в страната. По думите му, връзката между двете компании и лидера на ГЕРБ е косвена, но много добре личи в начина, по който те се класират в обществените поръчки през годините. От ГЕРБ категорично отхвърлиха тези обвинения и обявиха, че ще заведат съдебни дела срещу Демерджиев заради неговите твърдения.

Пеевски и пътуванията му

Последва и скандалът с пътуванията на лидера на ДПС Делян Пеевски извън страната и споменаването на конституционния съдия Десислава Атанасова в тази връзка.

От установяване на пълния размер на средствата, които са стрували тези полети, през - има ли спестяване на средства от страна на хората, предоставили самолетите на Пеевски и какви са били основанията да има спестяване на тези средства, въпросът се измести към хората, с които е пътувал лидерът на ДПС. Демерджиев изнесе публично данни от проверки на МВР, според които пътувания на Атанасова съвпадат по дати с полети на Пеевски до Дубай. Според министъра, бившият депутат от ГЕРБ е пътувала едновременно с два паспорта - личен и служебен.

В отговор тя пък публикува официални документи, снимки от бординг карти и справка от турските гранични власти, с които категорично отхвърля твърденията за общи полети с Пеевски. Демерджиев побърза да изрази съмнения, че определени данни от системата са били манипулирани или заличавани от служители на МВР с цел прикриване.

Този скандал се случва на фона на наистина сериозните проблеми в държавата - политическа нестабилност, инфлация, войната по пътищата, демографската криза и т. н., и т. н. Все наистина крайно приоритетни задачи, чиито решения на този етап не са открити. Но вместо да се работи приоритетно по тях, обществеността бива занимавана със слухове, за които няма категорични доказателства.

Последва пътуването на министъра до САЩ, където освен безспорно важните въпроси за сигурността и американските визи, се оказа, че отново е повдигнат и този за санкциите по закона „Магнитски“. Разбира се, повдигнат е от страна на Демерджиев. Нещо повече, оказа се, че той е предоставил на американците документи, с които МВР разполага, свързани с лица, разследвани за заобикаляне на санкциите. Не е трудно да се досетим кого визират тези данни - отново Пеевски.

И макар че близки до правителството среди и медии обявиха, че Демерджиев е провел срещи на високо ниво, всъщност се оказа, че се е видял само със заместник-държавния секретар Томас ди Нано, изпълняващият длъжността заместник-помощник главен прокурор Брайън Скарет, Тод Уилкокс: помощник-държавен секретар и Джо Уилсън - конгресмен и съпредседател на Групата за приятелство с България в Камарата на представителите на Конгреса.

Нито се е видял с министъра на правосъдието, който е и главен прокурор, нито е имал среща с шефовете на ФБР и/или на ЦРУ. Именно с тях - и по протокол, и по подразбиране, са задължителните разговори, когато министър на вътрешните работи се кани на работно посещение в САЩ. Освен ако инициативата не е на нашето министерство, в частност - на самия Демерджиев.

Уилкокс е един от многото асистенти в държавния департамент, който отговаря единствено за охраната на посолствата на САЩ! Нали ви е ясно какво влиза в компетенциите на въпросния и какво нашият министър може да обсъжда с него. Скарет не е политическа фигура на върха на йерархията в САЩ - той е експерт в областта си и неговият ресор отговаря за това дали данните, изпратени от България по „Магнитски“, ще се превърнат във федерално наказателно дело в САЩ, което отново навежда на мисълта, че единствената цел на това посещение на Демерджиев в САЩ е отново по линия на Пеевски.

Единствено Ди Нано е по-високопоставен, като неговият ресор покрива въпроси за глобалната и регионалната сигурност. Уилсън безспорно е приятелски настроен към страната ни, именно той е основател и съпредседател на Групата за приятелство с България, но вероятно срещата с него е отново по линия на това, че е и съпредседател на Групата срещу Клептокрацията, която участва в законодателството за борба с корупцията и мръсните пари в международен мащаб. Пак стигаме до „Магнитски“.

Всъщност самият Демерджиев - съвсем официално, обяви от САЩ, че „след като по нищо не личи санкциите срещу Пеевски да се прилагат успешно в България, САЩ обмислят да започнат разследване за заобикаляне на санкциите по закона „Магнитски“. Колко презокеанският ни партньор сам е стигнал до това решение (който проблем въобще не им е приоритетен), е отделен въпрос. По-точно, риторичен въпрос е.

Реално посещението в САЩ е изцяло поради линията, започната от Демерджиев още в началото на поемането на министерското кресло - натиска на политически опоненти, основно Делян Пеевски. И въпреки че първоначално се опита да внуши, че, едва ли не, САЩ много държат да се задействаме по този въпрос, се оказа, че Демерджиев ще участва в международна конференция за борба с левия радикализъм, обаче ще използва този повод, за да действа по „неговите си“ въпроси.

Институцията в услуга на реваншизма

Иван Демерджиев все по-често използва поста на вътрешен министър не толкова за решаване на системните проблеми в ресора, който оглавява, а за водене на публична битка с конкретен политически опонент. Когато почти всяка негова публична изява, проверка или международно посещение неизменно стига до едно и също име, възниква въпросът дали става дума за институционална политика или за политическа кампания, водена с ресурсите на държавата. Не коментираме дали лидерът на ДПС не трябва да е обект на внимание от прокуратурата, а защо това е единственото и постоянно споменавано име, сякаш всички проблеми в страната ни започва и свършват с него.

Ако МВР разполага с доказателства за извършени престъпления, мястото им е в прокуратурата и съда, а не в поредица от медийни внушения и пресконференции. В противен случай се създава впечатление, че министерският пост се използва за политически натиск и публично дискредитиране на опоненти, вместо за защита на обществения интерес. Освен дискредитиране на институцията, това поражда и съмнение за безпристрастността на МВР.

А общественото внимание остава приковано към скандали, лични конфликти и политически демонстрации. Да се бори „мафията“ трябва да е цел на всяко управление, но когато почти всички публични действия са насочени към едни и същи политически фигури, в случая - даже само една, неизбежно възниква въпросът дали действителната цел е борба с престъпността или разчистване на политически сметки.